Решение № 48 от 28.03.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Харманли, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Т. Г. при участието на секретаря И. АТ. И.А като разгледа докладваното от И. Т. Г. Гражданско дело № 20235630101198 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Д. Ж., ЕГН:

********** от гр. Х., жк. „И.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, чрез адв. И. А. И., против С.

В. В., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № *. Твърди се, че с влязла в сила на 03.07.2023г. Присъда № 26/09.01.2023г. по НОХД №107/2020г. по описа на РСХарманли, ответникът С. В. бил признат за виновен за престъпление по чл.206 ал.1 от НК за това, че на 09.09.2017г. в гр. Харманли противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „БМВ“, модел „530Д Е60“, с рег. № Х **** КА, собственост на Б. Д. Ж., която владеел. В резултат на извършеното от ответника престъпно посегателство спрямо собствеността на ищеца, на него му били причинени имуществени вреди в размер на 12 276.45лв., от които 11 776.45лв. - стойност на отнетия му автомобил и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.08.2018г. за процесуално представителство в качеството му на пострадал по ДП № 352/18г. на РУ-Харманли, а впоследствие и като частен обвинител в съдебната фаза на процеса.

Сочи се, че наред с посочените щети, от деянието на ответника и в пряка причинна връзка с извършеното от него престъпление, ищецът претърпял и неимуществени вреди, които ответникът следвало да му репарира. Освен нервите, които Ж. изхабил, когато разбрал, че ответникът откраднал автомобила му и дълбоките негативни емоции и притеснения от това, престъпното отнемане на 1 притежаваното от ищеца МПС го лишило от възможността да се придвижва със собствен автомобил за дълъг период от време, което от една страна му създавало изключителни неудобства при търсене и намиране на транспорт за придвижване на къси и на дълги разС.ия, а от друга страна го лишило от удоволствието да шофира, още повече да шофира колата, към която бил силно емоционално привързан, която харесвал изключително много и бил закупил едва 2 години преди това. Ищецът трябвало да търси, да избира и да закупи друг подходящ автомобил, който да управлява, което освен че му е причинило щета, изразяваща се в намаляване на имущественото му съС.ие до размера на платената за друг автомобил цена и разноските по прехвърлянето на собствеността и регистрация в с-р КАТ , но било свързано също така и със загуба на време и нерви.

Сочи се, че от 2017г., когато било извършено престъплението от ответника и по настоящем ищецът продължавал да плаща местния данък на автомобила, тъй като не можел да го дерегистрира в С-р КАТ, без да представи свидетелството му за регистрация и регистрационните му номера, за което бил отговорен ответника.

Ответникът С. В., с престъплението, което извършил, не бил причинил на ищеца единствено моментна вреда, а такава, която продължавала и в бъдещето, за необозрим период от време. Наред с това, че тази вреда имала имуществено измерение, тъй като била ежегоден разход за ищеца, самите неприятни усещания, свързани с плащането на ненужен данък на противозаконно отнетата му от ответника вещ, следвало да намерят своя паричен еквИ.лент, съобразно чл.52 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че самото наказателно дело, образувано от държавата против ответника, за извършеното от него тежко престъпление от общ характер, създало множество неудобства за ищеца. Той многократно трябвало да се явява на разпити в РУ- Пазарджик, РУ-Харманли и PC-Харманли, да дава показания като свидетел и да участва в очни ставки, а освен това по искане на ответника, тогава обвиняем, и неговия защитник, трябвало да се подложи и на съдебно-психиатрична експертиза относно менталното си съС.ие. Всичко това създавало на Б. Ж. много неудобства и психическо напрежение, свързано било със загуба на време и отрицателни емоции през целия шестгодишен период от започване на делото до постановяване на присъдата. Ищецът работел и живеел поС.но във Франция и трябвало да се връща в България за провеждане на разпити, на очна ставка и на съдебни заседания, което освен че нарушило режима му на труд - почивки - отпуски, но довело до загуба на време, дълги пътувания и множество разходи, което също му създавало негативни емоции. Всички тези неимуществени вреди ищецът оценил на сумата 6 000 лв.

Моли съда до постанови решение, с което да осъди ответника С. В. В. да заплати на Б. Д. Ж., на основание чл.45 от ЗЗД, обезщетение за причинените му вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата, както 2 следва: 12 276.45 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2023г. до окончателното плащане и 6 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2023г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. В. В., чрез адв. И. В., депозира отговор на исковата молба, в който е изложено становището, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като го оспорва както по основание, така и по размер. С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на претенциите за имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Датата на извършване на деянието била 09.09.2017г., от който ден вземането станало изискуемо и започнала да тече общата предвидена в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност относно него. В настоящия случай вземането за обезщетение било погасено по давност - исковата молба била депозирана в съда на 15.12.2023г., поради което счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 119 от ЗЗД се оспорва и предявените от ищеца претенции за дължими законни лихви, като счита същите за изцяло погасени по давност.

Оспорва се и твърдението, че ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в „изхабени нерви, дълбоки негативни емоции и притеснения“ вследствие на отнемането на притежаваното от него МПС. Целта, за която ищеца ползвал автомобила не обуславяла претендирания с исковата молба завишен размер за неимуществени вреди. Твърди се, че ищецът, противно на твърденията в исковата молба, не бил емоционално привързан към процесния автомобил, предвид факта, че владението на същия доброволно било предавано на други лица преди датата на извършване на деянието. Твърденията, че ищецът трябвало да закупи друг автомобил, както и че бил плащал местен данък за процесния автомобил, тъй като не можел да го дерегистрира в КАТ, не били подкрепени с никакви доказателства.

Оспорва се размера на претендиралото обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от извършеното престъпление нематериални вреди.

Оспорва се и размера на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 776.45 лв., представляващо стойността на отнетия му автомобил.

Обезщетението за имуществени вреди следва да репарира реално претърпените такИ. от пострадалото лице. Процесното МПС било закупено за няколкократно по-ниска стойност от претендиралата с исковата молба. Наред с това техническото съС.ие на процесния лек автомобил далеч не обуславяло претендирания размер на обезщетение 3 за имуществени веди.

Моли съда да оставите предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани и да присъди на ответника направените по делото разноски. В случай, че съда намери исковете за основателни, моли д а с е намали размера на претендираните обезщетения.

С протоколно определение от 09.10.2024г., на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като искът по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се счита за предявен за сумата от 12 000 лв., от които 11500 лв. – стойност на отнетото МПС и 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а искът по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди се счита за предявен за сумата от 2000 лв.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 03.07.2023г. Присъда № 26/09.01.2023г. по НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли ответникът С. В. е признат за виновен за престъпление по чл.206 ал.1 от НК за това, че на 09.09.2017г. в гр. Харманли противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д Е60“, с рег. № Х **** КА, собственост на Б. Д. Ж., която владеел.

Приложено е и НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли. Приета като доказателство е и справка за собствеността на процесното МПС, ведно с документи във връзка с регистрацията на МПС-то и ведно с ДП №352/2018г. по описа на РУХарманли.

Видно от писмо с рег.№УРИ:272р-000-15762 от 02.09.2021г. на Д-р на ОДМВРХасково, на 17.03.2021г. в ОДМВР-Хасково е постъпило писмо от ДМОС-МВР, в което е посочено, че в Интерпол Анкара са съобщили, че на 15.06.2020г. при рутинна проверка полицейските власти установили лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № Х **** КА, който бил задържан, тъй като било установено, че бил обявен за издирване.

Отразено е също, че МПС-то е транспортирано и се съхранянвало на паркинг в полицейското управление в Sanliurfa, както и че собственикът Б. Ж. е дал писмени обяснения, в които посочва, че бил запознат, че автомобилът му е задържан в РТурция и желае да си го получи. Приложени са и писмо с рег.№А-7702 от 17.03.2021г. на Началник отдел „Интерпол и ММО“, писмо с рег.№272р-7904 от 04.04.2021г. от Д-ра на ОДМВР-Хасково и обяснение на ищеца Б.Ж. от 22.03.2021г., че желае да си получи автомобила.

Съгласно писмо с рег.№А-152 от 07.01.2025г. на Началник Отдел „Интерпол и ММО“ към ДМОС, МВР, превозното средство е било в изправно съС.ие при задържането му на 15.06.2020г., а към момента МПС-то не е в изправно съС.ие, поради 4 изминалия период на задържане (изтощен акумулатор, износени гуми), Предоставени са данни за контакт с отговорния митнически орган във връзка с връщането на автомобила.

На страната на ответника като свидетели бяха разпитани И. Б. и И. И., които заявиха, че към 2017г. автомобилът бил в лошо техническо съС.ие – св.Б.: „Резервната гума беше патерица. Турбото пушеше поС.но, цялата се клатеше в ляво-дясно. Вратата имаше удар, пукнат прозорец……Имаше проблем с предавките“. Според свидетелите автомобилът бил управляван от много хора.

От приетото заключение по назначената съдебна автотехническа и оценителна експертиза се установява, че реалната пазарна цена на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № Х **** КА, обект на престъпно посегателство, собственост на Б.Ж., е 11 500 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че стойността на автомобила е изчислена към датата на престъпното деяние – 09.09.2017г., като са въведени 2 % корекция на стойността за лошо съС.ие.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.

Преди да се произнесе по съществото на спора съдът следва да обсъди направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. В случая приложима е общата петгодишна давност, доколкото се касае за претенция по чл.45 от ЗЗД – присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от открИ.е на дееца, което в настоящата хипотеза е от датата на деликта – 09.09.2017г., доколкото деликвентът е бил известен на увредения към този момент. В този смисъл е и Решение № 643 от 4.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 533/2008 г., I н. о., НК, в което е прието, че вземането възниква от деня на открИ.ето на дееца и от същия момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори когато става дума за престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизането на присъдата в сила, с която се установява престъпния му характер.