Определение № 759 от 19.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. Шумен, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Атанас Д. Х.в

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно частно гражданско дело № 20263600500427 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 10614/18.05.2026 г. от „Кредирект“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. Х. М. при САК, против определение № 1428/29.04.2026 г. по гр.д. № 2228/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което е оставена без уважение неговата молба чл.248 ГПК.

Счита обжалваното определение за неправилно. Навежда доводи за нищожност на договора за правна защита и съдействие на ищеца, поради което, счита, че същият не може да породи правни последствия. По отношение размера на присъденото възнаграждение, счита че същото не е съобразено с промените в националното законодателство продиктувани от решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, а именно, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. Сочи, че са уредени и критерии, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Посочва, че в практиката на СЕС се дават указания да се изследва дали е налице добросъвестно упражняване на права на потребителя, както в съдебния така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

Счита, че справедливия размер следва да е значително по-нисък от посочения ориентир в наредбата. Моли съда да отмени определението и вместо него да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. И., чрез пълномощника му адв. Х. Н. от АК гр. Разград, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната частна жалба доводи и отговора, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Окръжен съд – Шумен, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 238/25.03.2026 г. по гр.д. № 2228/2025 г. по описа на Районен съд Шумен, съдът е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № 993011 от 02.01.2024г., сключен между ищеца А. И. И. и ответника „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 1

207024290, на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Със същото решение е осъдил „Кредирект“ ЕООД да заплати на А. И. И. сумата в размер на 700.27 евро (седемстотин евро и двадесет и седем евроцента), представляваща държавна такса в размер на 112.28 евро, възнаграждение за вещо лице в размер на 102.26 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 485.73 евро.

По реда на чл.248 от ГПК е подадена молба от „Кредирект“ ЕООД за изменение на решението, в частта за разноските в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца А. И. И.. С определение № 1428/29.04.2026 г. по гр.д. № 2228/2025 г., Районен съд - Шумен е оставил без уважение молбата на „Кредирект" ЕООД, за изменение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на Решение № 238/25.03.2026г. по гр.д.№ 2228/2025 г. на Районен съд - Шумен, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца А. И. И..

Предвид описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Относно твърденията в жалбата за нищожност на договора за правна помощ, сключен между адв. Х. Н. и А. И., съдът счита същите за неоснователни.

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Видно от разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента. Видно от предоставения договор за правна помощ от 24.07.22025 г., сключен между А. И. и адв. Х. Н., страните се договорили възнаграждение, което следва да се заплати за предоставените услуги. Страните са предвидили три суми за предявяване на три иска. Видно от исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд, ищецът А. И., чрез процесуалния си представител е предявил главен установителен иск, евентуален установителен иск и осъдителен иск. За да е налице нищожност, договорът за правна помощ следва да противоречи на добрите нрави и уговореното възнаграждение да е справедливо и обосновано. В настоящия случай не е налице уговорено възнаграждение, което да е свръхпрекомерно. Безспорно договорът е сключен с уговорено възнаграждение в размер на 2260 лв., но тази сума е уговорена за предявяване на три иска. С оглед изхода на спора по гр.д.№ 2228/2025 г. на Районен съд – Шумен, правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение само за един иск в размер на 950 лв. или 485,73 евро, което според настоящата инстанция е правилно.

Относно възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съд приема същото за неоснователно.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно 2 разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В исковата молба процесуалният представител на ищеца-потребител е обосновал своите правни съображения за недействителност на договора за потребителски кредит поради наличие на неравноправни клаузи, които са били съда, вследствие на което предявения положителен иск за нищожност на договора е бил уважен. Процесуалния представител на ищеца е взел участие лично в проведеното открито съдебно заседание пред първа инстанция, като по делото за изясняване на фактическата обстановка по спора е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Същият е взел становище.

Настоящата инстанция, намира мотивите на първоинстанционния съд за правилни. С оглед на общия обжалваем материален интерес - общо за сумата от 2807 евро, размерът на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която служи само за ориентир, възлиза на сумата о т 434.09 евро., поради което уговореното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 485,73 евро не се явява прекомерно. Съдът приема, че при защита на потребител сторените от него процесуални разноски трябва да бъдат изцяло възмездени.

Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 10614/18.05.2026 г. подадена от „Кредирект“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. Х. М. при САК, против определение № 1428/29.04.2026 г. по гр.д. № 2228/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на ответника по чл.248 ГПК за изменение на решение № 238/25.03.2026г. по гр.д.№ 2228/2025 г. на Районен съд - Шумен, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца А. И. И..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3