Решение № 7 от 23.01.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Карнобат, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20252130200293 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Г. Д. А. с ЕГН **********, действащ като ЕТ „ Г. А.-86“ с ЕИК **** със седалище с.В. против Наказателно постановление № 860531-F855815 от 10.11.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 118,ал.1 ЗДДС на основание чл. 185,ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

По съображения подробно изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответната страна оспорва жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна против акт по чл. 58д, ал.1 ЗАНН в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 07.10.2025г. св. М. Н. извършва проверка на вендинг автомат за напитки на самообслужване с електрическо захранване, находящ се в с. В., община Сунгурларе, като за целта е направена контролна покупка, но извършената продажба не е отразена като такава, поради липса на монтиран и наличен ФУВАС и дисплей свързан към него.

Към момента на проверката се установява още, че няма въведено в експлоатация и работен режим фискално устройство /ФУВАС/ с изградена връзка с HAП.

От правна страна съдът приема следното:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на управителя на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му, което обстоятелство той е удостоверил с подписа си.

Независимо от изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

В решението по дело С-733/23 се приема, че държавите - членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по специално на принципа на пропорциалността (т.47).

Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по - специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта - т.48 (препращаща и към дело С-655/21).

Според чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазването на установени правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго - чл.83 ал.1 и 2 ал.2 от ЗАНН.

Според чл.49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.

В т.49 от решението по дело С-733/23 се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т.50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по-лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С384, дело С-255/14, дело С-77/20).

Според т.34 от решението, чл.50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна квалификация, естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер. Че степента на санкцията е тежка в настоящия случай, се обосновава от факта, че санкцията сама по себе си, равняваща се на 6000 лева /3067.75 евро/, е достатъчно сериозно наказание. Размерът й, отнесен за сравнение към минималната работна заплата за 2025 г., когато е постановено НП, е по-висок от предвидения трикратен размер на MP3. Ето защо, съдът приема, че е наложена имуществена санкция с наказателен характер.

На въпроса по т.2 от решението на СЕС е посочено, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по - нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Според чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и 3 отегчаващи вината извършителя. обстоятелства, както и имотното състояние на

Заменяне на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите по чл.15, ал.2 ЗАНН, която хипотеза в случая не е налице. Изрично в ал.4 е установена забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност, освен в предвидените от закона случаи.

Ето защо е недопустимо е да се определи наказание, респ. имуществена санкция, под предвидения минимален размер. Изключението по ал.4, in fine, е въведено с изменението на ЗАНН, ДВ бр.109/2020 г., едновременно с института на съкратеното съдебно следствие и вероятно идеята на законодателя е била да се даде възможност за определяне на наказание и под предвидения от закона размер, без обаче да са разписани правила, по които да се определя размерът, по подобие на чл.58а от НК. Според чл.636, ал.8 от ЗАНН, доколкото в ал.1-7 няма особени правила, прилагат се общите правила.

Нито в ЗАНН, нито в специален закон обаче, се съдържат правила, по които да се определя размерът на наказанията, вкл. и по ал.5.

От изложеното следва, че в националната правна уредба липсват правила за определяне на наказанието под предвидения минимален размер дори и в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие.

Обсъдената национална правна уредба, интерпретирана с оглед разрешенията, дадени в решението на СЕС, налага извод, че липсва механизъм за определяне на санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение. Както беше посочено по - горе, минималният размер на санкцията е 6000 лева /3067.75 евро/, а максималният - 20 000лева /10 225.84 евро/, т.е. в този диапазон следва да се извърши преценката по чл.27 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като с него е наложена имуществена санкция, която е непропорционална на извършеното административно нарушение и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в тежест на АНО следва да се възложат сторените от ответната страна 4 разноски. В случая основателно се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, поради което следва да се възложи сумата от 500лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ЗАНН Карнобатският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 860531-F855815 от 10.11.2025г. на Началник отдел „Оператвни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Г. А.-86“ с ЕИК **** със седалище с.В. за нарушение на чл.

118,ал.1 ЗДДС на основание чл. 185,ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „Г. А.-86“ с ЕИК **** със седалище с.В. сумата от 500лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 5