Решение № 2370 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100505078 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20002240, постановено по гр. д. № 34354 по описа за 2020 г. на СРС, 4 9 състав,е отхвърлен, предявеният от Га. П. Б. срещу "Частно средно училище У.“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за сумата от 2 5 8 1 лв., представляваща недължимо платени суми – такси за обучение за периода от 13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. на детето М.Д.С., като и предявеният като евентуален иск по чл.55, ал.1,предл.2 ЗЗД за сумата от 2581 лв., представляваща платени суми на неосъществено основание - такси за обучение за периода от 13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. на детето М.Д.С.. В тежест на ищцата са възложени разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба от Га. П. Б., ищец пред СРС. Решението се обжалва изцяло.

1

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Посочва се, че със Заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на МЗ е забранено на ответното дружество да провежда присъствени занятия и да предоставя дневни грижи, което е предмет на договора между него и ищеца. Твърди се, че ответникът е бил в обективна невъзможност да престира по сключения договор това, което е било уговорено. Тази невъзможност продължавала до 15.06.2020 г. Не се спори, че дружеството е положило усилие да предостави онлайн обучение. Сочи се, че спорът е по въпроса дали ищцата е била длъжна да приеме престация, различна от уговорената в договора й с ответника. Твърди се, че никой не може да бъде задължен да приема изпълнение, различно от уговореното. Счита, че СРС се е съсредоточил само до въпроса за обучението в електронна среда без да изложи мотиви по отношение на задължението на ответника да престира в пълен обем на договореното.

Сочи, че анализираното от СРС плащане на 09.06.2020 г. на сумата в размер на 1727 лв.- такса за транспорт и храна на детето, било извършено след настъпването на основанието по чл.89 ЗЗД и се явявало плащане при условията на чл.55, ал.1,предл.1 , евентуално второ ЗЗД- при начална липса на основание или при неосъществено основание, т.е. към момента на плащането договорът вече бил развален поради настъпилата невъзможност от изпълнението му, предвид Заповед № РД01124/13.03.2020 г. на МЗ . Видно било, че самото плащане е за услуги, които не може да бъдат предоставени и не се твърдяло и не се доказвало да са извършени, а именно транспорт и храна.

Иска с е отмяна на първоинстанционното решение и вместо това постановяване на друго с което да бъде уважена исковата претенция.

Претендират се разноски.

Въззиваемият ответник - "Частно средно училище Ув." ООД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата. Счита, че обжалваното решение е правилно, както и че не били допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния закон. Сочи, че при обявена Ковид пандемия било 2 предприело мерки за осъществяване на дейността и изпълнение на договореното в неприсъствена форма на обучение. Училището било положило свръх усилия да предостави адекватно обучение, вкл. и на детето на ищцата. Това се установило от гласните доказателства.

Иска разноски. от съда да остави без уважение жалбата . Претендира По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 07.02.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.02.2022 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С първоинстанционното решение, което се обжалва, са отхвърлени претенциите на ищцата; следователно е налице правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че на 05.09.2019 г. Д.М.С. е заплатил в полза на ответното училище сумата от 8 038 лв. за обучението на М.Д.С. за 2019/2020 г. Ответникът не оспорвал заплащането на сумата. Въз основа на издаденото удостоверение от ответното училище се установявало, че М.Д.С. е завършил втори клас за учебната 2019/2020 г. Това означавало, че е налице сключен договор за обучение на М.Д.С. за учебната 2019/2020 г. Договорът бил сключен в хипотезата на 3 чл.32, ал.1 СК от двамата родители на детето.

Съгласно чл.20 , ал.1 от Закона за извънредното положение до края на втория учебен срок на учебната 2019-2020 обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепа за личностно развитие, се осъществявало доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.Обучението включвало дистанционни учебни часове, подготовка, текуща обратна връзка за резултатите на обучението и оценяване.

Съгласно чл.103, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование общият брой задължителни и избираеми часове за една учебна седмица не можел да е по-малък от 22 и по-голям от 32 учебни часа. От представената програма за II клас било видно, че са предвидени 30 часа седмично, по 6 часа на ден. С оглед на което според СРС било спазено изискването на чл.103, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование.

От свидетелските показания се установявало, че обучението в периода от 13.03.2020 до 15.06.2020 на II клас, включително на М.С. било проведено от ответника.

От показанията на св. С. се установявал начина на провеждане на обучението, а именно: в дистанционна форма на обучение децата имали онлайн часове, а през останалите часове били качвани задания през платформата гугъл класрум, използван е и гугъл мийт за онлайн часовете.Програмата включвала 6 учебни часа на ден като два или три били онлайн, а останалите за самостоятелна работа в качените задания на гугъл класрум.Заданието трябвало да се направи за срок от 2-3 дни и върнато за проверка.Въз основа на свидетелските показания на св. С. се установявало, че заданията по български език, математика и немски език, които били качвани в платформата , имали задължителен характер и били проверявани, а по изобразително изкуство, музика, физическо имали креативен характер и не били задължителни. От показанията на св.С. се установява, че класът бил разделен на две групи от 13 деца /т.е. по 6 деца/ , както и че М. се включвал в учебните часове и се справял сам.От показанията на св. С. се установява, че 4

М. вземал участие в часовете, като си предавал заданията редовно и в срок и дори станал по-активен.

Въз основа на показанията на св. С. и на представената програма съдът е приел, че часовете започвали в 9 часа с четири учебни часа, като при тях имало 10 минути почивка, след това имало почивка за обяд от 1 час и след това имали още 2 часа според програмата, единият онлайн, а другият за задания, като реално учебният ден приключвал в 15 часа. От показанията се установявало, че часовете били 6 часа, а не 8 часа, както преди пандемията, тъй като в училището спазвали заповедта на министъра на образованието, че не може да има повече от 6 часа пред компютрите.

Въз основа на свидетелските показания на св.С., съдът е приел, че обучението продължило онлайн до 29 май 2020, а след това до 15 юни само качвали задания, които проверявали и връщали с обратна връзка.

От показанията на св. Й. се установявало, че за часовете по физкултура и спорт ръководството им било възложило да изпращат задачи в платформата класрум. От показанията на св. Й. се установявало, че имало практически задания-практически упражнения, които децата разучавали от видеото и когато децата били готови, заснемали видео, което тя преглеждала и написвала препоръка, похвала или какво да се подобри за следващия час.От показанията на св. Й. се установявало, че втората задача в часовете била теоретична- презентация за правилата на даден спорт и викторина в платформата под формата на игра. От показанията на св.Й. се установява, че М.. е взел участие само в една задача, като върнал видео в края на годината, когато това било задължителна задача за оценка.Съгласно показанията на св.

Й. тя получила много добър коментар от майката на М..От показанията й също се установявало, че финалната задача била края на май, а след това продължили още две седмици като изпращали още задачи.

Въз основа на представената програма и свидетелските показания, СРС е приел, че училището е провело обучението на втори клас, включително и на М. С. до края на учебната година, включително за периода от 13.03.2020 до 15.06.2020. От свидетелските показания се установявало, че част от часовете били онлайн, а други с изпълнение на задания. От показанията на св.С. се установявало, че М. се включвал в часовете по български и математика, които били задължителни. От показанията на св. Й. се установявало, че М. се 5 включил във финалната задължителна задача за оценка по физическо възпитание. Доколкото физическото възпитание не бил задължителен предмет, СРС е достигнал до извода, че ученика е имал възможност да избира да се включи или не в обучението, като невключването му било вследствие на негово и на родителите му решение, а не поради непровеждане на часовете по физическо възпитание и спорт.

При тези си мотиви СРС е приел, че ответника е изпълнил задължението си по договора като е провел обучението на учениците от II клас, включително и на М.С.. Доказателство за това било и издаденото удостоверение за завършен II клас на М.С. за учебната 2019/2020г..

Следователно договорът за обучение на М.С. не бил развален на основание чл.89 от ЗЗД, считано от 13.03.2020.

Съгласно чл.89, ал.1 от ЗЗД при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът са развалял по право.

В случая не било налице невъзможност за изпълнение на договора за обучение, доколкото обучението било проведено в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии в съответствие с чл.20, ал.1 от Закона за извънредното положение.

Поради това според СРС, договорът не бил развален, считано от 13.03.2020 и същият продължил да действа между страните. От доказателствата по делото се установявало, че ответника е изпълнил задължението си по договора, т.е. явявал се изправна страна.

Освен това с плащането на сумата от 1727 лева от 09.06.2020г. представляваща годишна такса за транспорт и храна, родителите на М.С. били направили извънсъдебно признание, че договорът за обучение за учебната 2019-2020 г. не бил развален, а действал между страните.

Доколкото договорът не бил развален, както и с оглед изпълнение на задълженията по договора, СРС е достигнал до извода, че претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователна и като такава е била отхвърлена.

Отхвърлянето на главния иск е обусловило произнасяне на съда по евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД като СРС е препратил към гореизложените мотиви. С оглед на същите евентуално 6 предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърлянето на исковете съдът не дължал произнасяне по възражението на ответника за прихващане.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Разпечатката съдържа 47 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d277f1a-9506-4675-8292-428e8d002a61