Акт № 466 от 24.11.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Станислав Стефански

Ирена Колева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500803 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Д. Г. СТ., ЕГН **, с адрес град Г. О., ул.“*“ № , вх. , ет., ап., чрез пълномощник – адвокат Е.Д., против Решение № 334/06.08.2021г. по гр.дело № 2001/2020г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове, предявени от С. срещу „КОНТИНВЕСТ“ ООД с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.3 и т.4 от КТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковите претенции за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 14/26.10.2020г. на управителя на ответното дружество, за незаконно и неговата отмяна, за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от 502.85 лв. от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане и за извършване на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на работника, като неоснователни. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Развива оплаквания, че в разрез с правилните изводи за неосъществено от негова страна нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.9 пр.1 от КТ – увреждане имуществото на работодателя, съдът е приел за доказани пряко свързаните с него нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в уронване доброто име на предприятието и неизпълнение на вменени с длъжностната характеристика трудови задължения, изразяващи се в опазване на повереното му МПС и спазване на безопасни условия на труд и правилата за безопасна работа с превозваната стока. Намира за неправилни изводите на съда за доказаност на вменените му от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, извършени чрез отклоняване от маршрута, доколкото не е имало предварително определен маршрут и нeявяването му на 1 работа за периода 19.10.2020г. – 23.10.2020г. поради факта на прекратяване на ТПО към първата посочена дата въз основа на подадена от него на 15.10.2020г. молба до работодателя. Излага, че изводът на районния съд за липсата на пороци в процедурата по издаване и връчване на обжалваната заповед е неправилен и противоречи на събраните в хода на производството доказателства. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира осъждането на ответната страна за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на упълномощения от него адвокат за оказаната му безплатна правна помощ, в случай на уважаване на подадената въззивна жалба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „КОНТИНВЕСТ“ ООД, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адвокат СТ. Ч., в който се заема становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение, съответно за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания.

Счита, че формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото доказателства. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Оспорва да са налице основания за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ищеца, поради което моли да бъде оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение на упълномощения от противната страна адвокат по реда на чл.38 ЗА, в случай, че исковите претенции бъдат приети за основателни.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и моли за уважаването й по съображения, подробно изложени в писмена защита. Поддържа претенцията за присъждане на възнаграждение на упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ по делото.

Ответната по жалбата страна поддържа в писмен вид изразената в отговора на същата позиция по спора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Районен съд – Горна Оряховица е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени от Д. Г. СТ. против „КОНТИНВЕСТ“ ООД с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.3 и т.4 КТ - за признаване на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 14/26.10.2020г. на работодателя, за незаконно и отмяната му, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.10.2020г. до 16.11.2020г. в размер на 453.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане и за извършване на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. В ИМ са изложени твърдения за незаконосъобразност на уволнителната заповед на работодателя поради това, че към датата на издаването й ищецът не е бил в ТПО с ответното дружество, доколкото е подал молба за прекратяването му на 15.10.2020г, поради неспазване разпоредбите на чл.193 КТ, изразяващо се в непълнота на искането за даване на обяснения от работника и чл.195 КТ 2 поради липсата на всички изискуеми от закона реквизити, включително и нарушаване на процедурните правила по връчване на оспорената заповед. В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск по чл.225 КТ по размер, като е прието, че същият е предявен за сумата от 502.85 лв. вместо за сумата от 453 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „КОНТИНВЕСТ“ ООД оспорил предявените искове, като заел становище за тяхната недопустимост поради предявяването им извън указания в чл.358 ал.1 т.2 и т.3 КТ давностен срок, респ. за тяхната неоснователност.

Оспорил е ищцовите твърдения за невъзможността издадената уволнителна заповед да породи действие спрямо работника поради несъществуването на ТПО с работодателя към датата на издаването й, за нарушения на разпоредбите на чл.193 КТ и чл.195 КТ, допуснати в процедурата по издаването й. Изложил е твърдения относно направените от него констатации по установяване на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обективирани в заповедта и е счел, че е налице законност на уволнението, формиращо извод за неоснователност и на останалите ищцови претенции.

Фактическата обстановка по делото е била детайлно изяснена от районния съд.

Установено е, че ищецът се е намирал в ТПО с ответника, при когото заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с място на работа – град Горна Оряховица, при 8-часов работен ден. Не е било спорно по делото, че на 13.10.2020г. на същия било възложено да извърши превоз на стока – 21,860 тона натриева основа 50% от мембранен тип от базата на „КОНТИНВЕСТ“ ООД в град Горна Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Амилум България“ АД/ в град Разград с т.а. с рег. № СВ ** РМ/С ** ЕР, след което да се върне обратно в базата на работодателя.

Стоката била придружена от товарителница, пътен лист, приемо-предавателен протокол за същата и пломбиране на цистерната с пломби със серийни номера, сертификат за анализ на стоката. Съгласно последния, издаден на 22.09.2020г., стоката е с концентрация 49.6%. Св.

Д. К. установила, че в деня преди извършване на превоза предала на ищеца посочените документи и пломбите, които се поставяли след напълването на цистерната. Същия ден не е извършвана проба за качество на превозната стока. От показанията на св.Ц. се установило, че посредством навигационна система той констатирал, че товарният автомобил с превозваната стока се е отклонил от предварително зададения маршрут, за което не е било давано разрешение на водача, а и той не е искал такова, и е престоял около два часа в складова база на конкурентна фирма в град Р. Ищецът не отговарял на телефонните му повиквания. Всичко това го мотивирало да се свърже с представител на дружеството, за което била стоката и да поиска същата да бъде притеглена при пристигането й. От издадената на същата дата кантарна бележка се установява, че доставеното в базата на „АДМ Разград“ ЕАД количество натриева основа е 21,860 тона, толкова, колкото е натоварено от ответника. По инициатива на св. Ц. Ц. същия ден била взета проба от стоката от служител на „СЖС България“ ЕООД и от приложения по делото сертификат за изпробване и анализ с реф. № 184001 – 2001512/16.10.2020г. се установява, че доставената от ищеца натриева основа е с по-ниска концентрация – 36.1 %. Според същия свидетел единствената възможна причина за намалената концентрация е разреждане на течността.

Издадено било кредитно известие на купувача поради това, че стоката не отговаряла на необходимите показатели и дружеството понесло финансови загуби. Св. М., който взел пробата, установява, че не е имало поставени пломби на цистерната, а видно от писмо с вх.

№ 3224/06.04-2021г. по делото, „АДМ Разград“ ЕАД е посочило, че доставката е получена при тях без да е налице нарушаване на целостта на пломбите на цистерната. Идентични са и показанията на разпитания служител на посоченото дружество – св.Н. Ц. На 13.10.2020г. работодателят поискал писмени обяснения от работника защо на посочената дата, за времето от 11.45 часа до 13.45 часа, товарният автомобил с превозната стока се е намирал в складова база на „Венидан“ ЕООД / Хим комерс 2009 град ., Вилна зона Хайдук дере. В определения му срок ищецът обяснил, че не е посещавал посочената складова база, а се е 3 отклонил от маршрута, за да закупи стартер за личния си автомобил. След излизане на резултатите от пробата, взета на 13.10.2020г., работодателят отново поискал обяснения от С., относно констатираната разлика в концентрацията на превозната натриева основа и относно отсъствието му от работа за времето от 19.10.2020г. до 23.10.2020г. Ищецът изготвил писмени обяснения, в които посочил, че анализ на процесната стока при натоварването й от базата на „КОНТИНВЕСТ“ ООД не е правен и не са били поставени пломби, както и че длъжността му е международен шофьор, поради което няма задължение да стои в базата на дружеството-работодател, а за посочения в искането за обяснения период не е бил уведомяван за извършване на курсове и не е бил търсен след подадената от него молба за напускане.

С оспорената заповед, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ вр. чл.190 ал.1 т.2 и т.4 от КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя по чл.187 ал.1 т.1 т.3 т.5 т.7 т.8 т.9 и т.10 от КТ – неявяване на работа в периода 19.10.2020г. до 23.10.2020г. /т.1/, неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила /т.3/, неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд /т.5/, неизпълнение на законните нареждания на работодателя /т.7/, злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието /т.8/, увреждане имуществото на работодателя /т.9/ и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникване на ТПО /т.10/.