Решение № 136 от 09.01.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1852/2023
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 09.01.2024
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Велико Търново, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110101852 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът « Водоснабдяване и канализация –Йовковци» ООД, гр.Велико Търново представляван от юк Й. твърди в исковата си молба, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1022/23 г. на ВТРС за описаните в заповедта суми. Предявява иск за приемане на установено между страните дължимостта на сумата от 588,78 лева общо, от които главница в размер на 486,81 лева, представляваща неплатени задължения за доставена и ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект находящ се в гр.****, за които са издадени фактури за периода 16.05.2019 г.- 13.10.2021 г. и лихва за забава в общ размер на 101,97 лева, начислена считано от 30 дни след издаване на всяка фактура до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира законна лихва върху главницата и разноски. Основава претенциите си на облигационни правоотношения между страните одобрени от ДКЕВР. Твърди, че е изпълнил задълженията си, срещу което ответникът дължи заплащане на сумите по издадените фактури, описани в исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковите претенции.
1
Ответникът А. Ю. *** в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез особения си представител адв.Н. от ВТАК. Заявява, че исковите претенции са неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва качеството на потребител на ответника и реалното изпълнение на задълженията на ищцовото дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, считано от 28.07.2019 г. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за установено следното :
По заявление на "Водоснабдяване и Канализация- Йовковци" ООД, гр.
Велико Търново срещу ответника е издадена заповед за изпълнение от 6.04.2023 г. по ч.гр.д.№1022/2023 г. по реда на чл.410 от ГПК за сумите от 486,81 лева главница, представляваща общата стойност на незаплатената от длъжника вода за периода от 16.05.2019 г.- до 13.10.2021 г. и сумата от 101,97 лева лихва за забавено плащане , считано 30 дни след датата на всяка фактура по 28 броя фактури, издадени в периода 28.06.2019 г.- 29.10.2021 г. за абонатен номер 9133394, за обект в гр.***, ведно със законна лихва от 5.04.2023 г. – подаване на заявлението до окончателното изплащане. По делото като доказателства са приобщени Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 642,т.4, рег.№ 8648, д.№ 512 от 22.12.2015 г. на нотариус рег.№ 145 в НК с район на действие ВТРС, видно от който А. Ю.
*** е придобила ½ ид.част от поземлен имот и жилищна сграда-еднофамилна , находящи се в гр.***, срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя Мустафа Байрямов Гавазов. Със заявление до ищцовото дружество вх.№ П-1238/19.07.2017 г. Мустафа Байрямов Гавазов е поискал прехвърляне на партидата по абонатен номер 9133394 на А. ***. Приети са Общи условия за предоставяне на В иК услуги на потребителите от В иК оператор «Водоснабдяване и Канализация- Йовковци» ООД, както и фактури издадени за процесния период , карнетен лист и покана за доброволно плащане до ответника, която не е връчена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред компетентния съд и в законоустановения по чл. 415, ал.1 от ГПК срок.
2
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи пълно и главно съществуването на валидно облигационно правоотношение, по което кредиторът е изправна страна, изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и размера на всяка от претенциите си. С оглед приобщените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно, че между страните съществува облигационно правоотношение при Общи условия, одобрени от ДКЕВР, публикувани в местен и централен ежедневник , по повод доставката на питейна вода и отвеждането на отпадни води до имот, находящ се в гр.***. Имотът е собственост на ответника видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба. Предишният собственик е подал заявление до ищцовото дружество за промяна на разкритата партида на името на новия собственик през м. юли 2017 година и от тогава ответникът има качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество при отчитане на задълженията по абонатен номер № 91333394. Начислявани са съответните суми, дължими от потребителя на услугите за периода 16.05.2019 г.- 13.10.2021 г. , за което ищецът е издавал фактури. От тях, както и от приложения карнетен лист е видно, че ежемесечно са отчитани кубиците потребена вода по индивидуалния водомер на ответника, които са различни по размер през съответните периоди. Фактурите не са оспорени по съответния ред и не е опровергана доказателствената им стойност. Не са оспорени и подписите положени от потребителя в приетия карнетен лист.
Операторът е бил изправен в отношенията си с абоната, което от своя страна изисква насрещна престация за заплащане на дължимите суми от абонатаответник по делото. Съгласно чл. 33 от публикуваните ОУ, операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и /или служебно начисляване на количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Според чл.44 от ОУ, при неизпълнение на тези задължения в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. При разпределената от съда доказателствена тежест ответникът следваше да 3 установи пълно и главно, че не дължи претендираните от ищеца суми било то поради плащане, било при доказване на други правопогасяващи или правоизключващи възражения. Ответникът не представи доказателства за плащане, но релевира чрез особения си представител възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания, което съдът намира за частично основателно.
Задължението на потребителите да заплащат стойността на консумираната питейна вода и ползването на услугите по пречистването представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо да са еднакви, тъй като зависят от консумацията на абоната за всеки конкретен месец.
Такава е задължителната за правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай се претендира плащане на задължения за отчетен период с начало 16.05.2019 г. и край 13.10.2021 г. по издадени фактури в периода 28.06.2019 г.- 29.10.2021 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника е от 5.04.2023 година. Изискуемостта на вземането съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ настъпва след изтичане на 30-дневния срок след датата на фактуриране, тоест за вземанията по фактура № 30845909/28.06.2019 г. , фактура № 30936968/31.07.2019 г. ; фактура № 31029505/30.08.2019 г.; фактура № 31122456/30.09.2019 г.; фактура № 31215017/31.10.2019 г.; фактура № 31306686/29.11.2019 г.; фактура № 31396850/31.12.2019 г. ; фактура № 31574507/28.02.2020 г. на обща стойност 274,41 лева, представляваща стойността на неплатени задължения за ползване на услугите на ищцовото дружество, тригодишната погасителна давност е изтекла и иска в тази му част като неоснователен следва да се отхвърли. С погасяване на главното задължение се погасяват и начислените акцесорни задължения за лихва за забава по тези фактури, възлизащи на обща стойност 51,80 лева. С оглед горното съдът приема за установено, че ответникът дължи сумата от 212,40 лева главница за периода 12.03.2020 г.- 13.10.2021 г. и сумата от 50,17 лева лихва за забава, като за остатъкът от претенциите, съответно за сумата от 274,41 лева главница за периода 16.05.2019 г.- 11.02.2020 г. и 51,80 лева лихва за забава, иска следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се 4 присъди и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението 5.04.2023 г. до окончателното изплащане.
С р ешението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът дължи на ищеца претендираните разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК съобразно уважената част от иска, които в заповедното производство възлизат на 33,45 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство дължимите разноски възлизат на 167,23 лева за заплатена ДТ, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение / определено по чл.78,ал.8 от ГПК на 100 лева / .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД , че А. Ю. *** с ЕГН ********** от гр.*** дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД с ЕИК 104055066, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул."П.Яворов" № 30 сумата от 212,40 /двеста и дванадесет лева и 40 ст./ главница, представляваща неплатени задължения за ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води за обект в гр.В.Търново, ул. » Сливница» № 90 за периода 12.03.2020 г.- 13.10.2021 г. и сумата от 50,17 / петдесет лева и 17 ст./ лихва за забава по издадените за тези периоди фактури, ведно със законна лихва върху главницата от 5.04.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1022/23 г. на ВТРС, като за остатъкът от претенциите съответно за сумата от 274,41 /двеста седемдесет и четири лева и 41 ст./ главница за периода 16.05.2019 г.- 11.02.2020 г. и за 51,80 / петдесет и един лева и 80 ст./ лихва за забава ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Ю. *** с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД с ЕИК
104055066, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, 5 ул."П.Яворов" № 30 сумата от 33,45 / тридесет и три лева и 45 ст./ разноски направени в заповедното производство и сумата от 167,23 / сто шестдесет и седем лева и 23 ст./ разноски направени в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6