Определение № 2489 от 07.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2489 гр. София, 07.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20258002900542 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сдружение на ловците и риболовците – ЛРД Велинград“, гр. Велинград против решение № 4 4 4 от 09.12.2024г. по в . т . д. № 470/202 4 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 72 от 03.07.202 4 г. по т. д . № 163/2023г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционния акт е отменено като незаконосъобразно решението от 03.06.2023 г. на о бщото събрание на сдружението, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца И. Г. К. от гр.

Велинград и е потвърдено решението на УС на сдружението от 10.03.2022 г. за налагане на същия на дисциплинарно наказание „прекъсване на членството за 2 години“.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на норми от Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за биологичното разнообразие и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия; поради съществено нарушение на съдопроизвводствените правила – непроизнасяне по всички заявени доводи на страните и неправилно тълкуване и прилагане на норми от процесуалния кодекс (чл. 146, ал. 2 и чл. 268, ал. 1 ГПК), както и 1 поради необоснованост – неправилни изводи от целия събран доказателствен материал.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Относно задължението на съда да изложи мотиви по всички наведени от страните доводи, както и да обсъди всички доказателства по делото; 2. Относно съдържанието на доклада на въззивния съд да даде на страната указания съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК, че определени и твърдени от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство“. По отношение на първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 1/85 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения по чл. 290 ГПК, а за втория въпрос – че е в противоречие с решение № 108 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г. на I г. о. и решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г. на IV г. о. на ВКС, както и че е важен за точното приложение на чл. 268, ал. 1 ГПК.

Освен това, касаторт подържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил закона в обратния му смисъл, а именно – Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № Iз575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие.

Ответникът по касационната жалба – И. Г. К. от гр. Велинград – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 21.02.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от И. Г. К. иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решението от 03.06.2023 г. на общото събрание на сдружението, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца и е потвърдено решението на УС на сдружението от 10.03.2022 г. за налагане на същия на дисциплинарно наказание 2

„прекъсване на членството за 2 години“, въззивният съд, макар да не е споделил съображенията за немотивираност на процесното решение на общото събрание, е споделил крайния извод за неговата процесуална незаконосъобразност, произтичаща от допуснати нарушения на предвидените в Устава на сдружението правила за свикване и провеждане на общото събрание. Приел е, че: Не е представено решение на УС на сдружението за свикването му (дори не е посочено кога е проведено заседание на УС за това );

Събранието не е надлежно разгласено в съответствие с чл. 31, ал. 4 от действащия към датата на свикване на процесното събрание устав, тъй като поканата за същото, с посочен ден, място, час и дневен ред за провеждането му и дневен ред, е публикувана във вестник, без обаче да има данни дали се касае за местен вестник, нито от коя дата е този вестник, за да се установи дали е публикувана най-малко един месец преди насрочения ден на заседанието, нито са ангажирани доказателства (гласни или писмени) за спазване на изискването да е обявена на видно място в седалището на сдружението. Отделно от това, отчитайки факта, че събранието е делегатско и че съгласно чл. 31, ал. 3 от устава се включват избраните представители на дружините – членове на сдружението, решаващият състав е счел, че по делото не е установено кога, на какви конкретни събрания на дружините, проведени ли са изобщо такива и по какъв ред са били избрани тези делегати, като не е установено дори какъв е броят на дружините и на членовете в тях, за да се прецени спазена ли е предвидената в чл. 27, ал. 7 от устава норма на представителство – 1 представител на 15 членове, от което произтича невъзможността да се извърши преценка за кворума при провеждане на събранието и дали всеки член на сдружението е представен редовно съобразно правилото в устава относно определяне на делегати.

По отношение твърдението на сдружението, че ищецът е извършил нарушение на правилата и нормите за безопасно боравене с огнестрелно оръжие от категорията на ловните, посочени в Приложение №1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба от 02.03.2011г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие, въззивният съд е приел, че подобни правила не са част от мотивите на решението на УС за налагане на наказанието на ищеца, и че е недопустимо същите да бъдат допълвани едва в рамките на съдебното производство.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да 3 бъде допуснато.

На първо място, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на делото съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е поставен абстрактно, без да е посочено кои са конкретните доводи на ответника, по които въззивният съд не е изложил мотиви, нито кои са необсъдените от него доказателства, имащи значение за решаването на спора. Вторият въпрос не кореспондира с мотивите на обжалвания акт, тъй като в него изобщо не е обсъждано надлежното изпълнение на задължението на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК във връзка с доклада по делото, доколкото подобно оплакване във въззивната жалба не е било релевирано.

Отделно от това, дори да бъдат преценени като релевантни, по отношение на така поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не само, че не е налице противоречие с цитираната задължителна и казуална съдебна практика, а именно в съответствие с нея решаващият е изложил подробни съображения по всички оплаквания във въззивната жалба и е подложил на задълбочен анализ целия доказателствен материал, като е изградил самостоятелни фактически и правни изводи по спорния предмет. Следва да се посочи също, че практиката, на която се позовава касаторът във връзка с втория въпрос, е формирана преди приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което: За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/; Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В случая, въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с тези разрешения, като, предвид липсата на оплакване във връзка с доклада по делото, не е обсъждал необходимостта от даване указания на въззивника за ангажиране на доказателства.

Що се отнася до твърдението, че „въпросът е важен за правилното 4 приложение на чл. 268, ал. 1 ГПК“, същото не може да бъде счетено за надлежно заявяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

На последно място, неоснователно е и искането за допускане на касационния контрол поради очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се, според касатора, в прилагане на закона (Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № Iз-575/02.03.2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове по безопасно боравене с огнестрелно оръжие) в обратния му смисъл. Видно от мотивите на акта, въззивният съд изобщо не е „приложил“ посочения нормативен акт, тъй като е преценил за недопустимо допълване мотивите на решението на УС на сдружението едва в съдебното производство.

С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При посочения изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 2000 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 15.02.2025 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ н а решение № 444 от 09.12.2024г. по в. т. д. № 470/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците – ЛРД Велинград“, ЕИК 112117770, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Св.

Св. Кирил и Методий” № 15 да заплати на И. Г. К. от гр. Велинград, ул.

„Петър Янев” № 2, направените за настоящото производство разноски в размер на 2000 (две хиляди) лева.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6