Решение № 744 от 04.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20221100504453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20224942 от 22.12.2021г., постановено по гр. дело № 52566/2020 г. по описа на СРС, 79-ти състав, е отхвърлен предявения от М. Г.

Л., ЕГН ********** срещу С. А. Ш., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН за допускане на делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент № 303, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 47,84 кв. м., заедно с мазе № 25, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, ап. 303, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 47,84 кв. м., находящ се в жилищна сграда многофамилна, с идентификатор ***, разположена върху поземлен имот с идентификатор *** при съседи: на същия етаж:

***,

***, под обекта:

*** и над обекта ***, заедно с избено помещение № 25 и 2,138 % идеални части от общите части на сградата. Със същото решение е осъдена М. Г. Л. да заплати на С. А. Ш. сумата от 1260 лв., направени по делото разноски. Със съдебното решение е осъдена М. Г. Л. да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лв., представляваща държавна такса.

1

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от М. Г. Л., чрез адв. И. - А. Н.. Излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че съдът безкритично е възприел изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза, която е била оспорена от ищцата. Счита, че вещото лице не е използвало достатъчен на брой сравнителен материал, в експертизата не е коментирано изписването на отделните букви - „т“ и „в“.

Неизяснен е останал факта, защо завещанието е било обявено почти десет години след смъртта на завещателя. Поддържа, че съдът се е позовал на избирателен анализ на противоречивите показания на изслушаните свидетели.

Моли съда да бъде отменено оспореното първоинстанционно решение и да бъде постановено друго решение, с което да се допусне съдебна делба на имота, индивидуализиран в исковата молба, при квоти: 3/4 ид. части за ответницата С. А. Ш. и 1/4 ид. части за ищцата М. Г. Л.. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна С. А. Ш., чрез пълномощника си адв. А. Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предявен е иск от М. Г. Л. срещу С. А. Ш. с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗС, във фазата по допускане на делбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми, поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 22020661/28.10.2020 г., депозирана от ищцата М. Г. Л., с която е предявен 2 срещу С. А. Ш., конститутивен иск с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 303, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, с площ от 47,84 кв. м., заедно с избено помещение № 25 и 2,138 % идеални части от общите части на сградата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. А. Ш. е оспорила иска, като на първо място е навела довод, че понастоящем собственик на имота е трето за спора лице - дъщеря й Д.М. Ш., на която тя го е продала на 30.07.2019 г., съгласно нотариален акт № 10, том I, рег. №7931, дело № 186/2019г. на Нотариус П.Д., с рег. №711 при НК, с район на действие СРС и вписан под акт №135, т. CXIX от 30.07.2019г. на Службата по вписванията - гр. София. На второ място е развила съображения, че ищцата не е придобила по пътя на наследяването от покойния й баща Г. С.М., поч. на 21.08.2008г. претендираната 1/4 идеална част правото на собственост върху процесния апартамент, тъй като със саморъчно завещание от 22.12.2007 г., обявено на 22.05.2018 г., наследодателят й е завещал притежаваната от него 1/2 идеална част от апартамента на съпругата си - Н.Б.М., с което последната е станала негов изключителен собственик. Изтъкнала е, че впоследствие, с нотариален акт за дарение № 106, том I, нот. дело № 106/2015г. на Нотариус А. Ч., с рег.

№310 при НК, с район на действие СРС, Н.Б.М., нейна майка, й е дарила 3/4 идеални части от апартамента. След смъртта на майка й на 09.02.2018 г., в качеството й на единствен нейн наследник е придобила останалата 1/4 идеална част от апартамента, с което е станала негов изключителен собственик. С договор за покупко-продажба от 30.07.2019 г. е продала апартамента на дъщеря си Д.М. Ш., като продажната цена от 25 000 лв. е била изцяло заплатена от купувача. Позовала се е и на изтекла придобивна давност.

С молба от 03.06.2021 г. /л. 52 от първоинстанционното дело/, във връзка с отговора на исковата молба, ищцата М. Л., чрез процесуалния си представител е оспорила истинността на завещанието с аргумент, че същото не е написано и подписано от завещателя, с което е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН относно формата му - чл. 42,, б. „б“ от ЗН. Оспорила е и възражението на ответницата за придобиване на процесното жилище по давност.

В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебно - почеркова експертиза и са разпитани свидетели.

Между страните не се спори, а и от представените договор №164 от 05.05.1989г. за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ и протокол за избор на жилище от 07.04.1989г., се установява, че Г. С.М. и Н.Б.М. са закупили апартамент № 303, находящ се в гр. София, ж. к. „Овча купел-1“, вх. ****, с площ от 47,84 кв. м., заедно с избено помещение № 25 и 2,138 % идеални части от общите части на сградата.

Представен е личен регистрационен картон от ЕСГРАОН, от който е видно, че към момента на придобивната сделка, купувачите са били в брак, 3 скючен на 17.02.1963 г., който е бил втори по ред за Г. С.М..

От представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници изх. № РОК20-УГ01-5113/1/01.10.2020 г., издадени от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, р-н „Овча купел“, се установява, че Г. С.М. е починал на 21.01.2008г., като е оставил за свои наследници по закон Н.Б.М. - съпруга и М. Г. Л. - дъщеря. В удостоверението за наследници изрично е отбелязано, към момента на настъпване на смъртта наследодателят Г. С.М. е със семейното положение „женен“.

Безспорно установено е по делото, че на 29.04.2015г. Н.Б.М. се е разпоредила с 3/4 идеални части от процесния апартамент в полза на дъщеря си М. Г. Л., видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том I, рег. №9889 дело № 106/ 2015г. на на Нотариус А. Ч., с рег. №310 при НК.

По делото са представени препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници изх. № РОК19-УГ01-3775/1/11.06.2019 г. на Столична община, р-н „Овча купел“, от които се установява, че Н.Б.М. е починала на 08.02.2018 г., като е оставила за свой единствен наследник по закон - ответницата С. А. Ш. - дъщеря. В удостоверение за наследници, в графата: „семейното положение“ е вписано, че наследодателката Н.Б.М. е „вдовица“.

С договор за покупко-продажба от 30.07.2019 г., обективиран в нотариален акт нотариален акт № 10, том I, рег. №7931, дело № 186/2019г. на Нотариус П.Д., с рег. №711 при НК, с район на действие СРС, ответницата С.

А. Ш. е прехвърлила на дъщеря си Д.М. Ш. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда № 1 с предназначение: жилище, апартамент, заснет с идентификатор

***, находящ се в гр. София. ж. к. ****, а именно: апартамент № 303, с площ от 47,84 кв. м., ведно с избено помещение № 25 и 2,138 % идеални части от общите части на сградата срещу продажна цена в размер на 25 000 лв., заплатена по банков път преди подписване на договора, съгласно клаузата на т. II от нотариалния акт. В последния е посочено, че за удостоверяване правото на собственост върху имота, предмет на разпоредителната сделка, наред с другите документи е представено и саморъчно завещание по дело 161, рег. №6844 от 22.05.2018г., обявено с протокол рег. №8260, акт №188, т. IV от 15.06.2018г.

По делото е приета квитанция за платени от ищцата М. Г. Л. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2019 г. за апартамент № 303, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността на саморъчното завещание от 22.12.2007г. в първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно - графическа експертиза. Вещото лице е посочило, че ръкописният текст и подписът в оспореното завещание са положени от Г. С.М.. При изготвянето на експертизата вещото лице С.Ц. е 4 използвало за сравнителен материал - подписи, положени от името на Г. С.М. в договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 05.05.1989г. (копие), протокол за избор на жилище от 07.04.1989г.

(копие), анкетна карта от 23.04.1984г., съхранявана в масивите на БДС - МВР, ръкописно изписани текстове и положени подписи на гърба на 2 бр. снимки, представени от процесуалния представител на ответницата, както и подписи, положени в документи, съдържащи се в пенсионната преписка в НОИ: подпис, положен в молба от 08.02.1973г., подписи, положен в молби вх.

№.17735/29.03.1973г., вх. №.708/06.01.1975г., вх. №.861/06.01.1977г., вх.

№.7084/15.02.1978г., вх. №.4349/06.02.1980г., вх. №.1680/02.02.1981г., вх.

№.3600/07.02.1983г., вх. №.55510/02.03.1984г., вх. №.56028/04.03.1985г., вх.

№.51110/03.03.1987г., вх. №.62919/06.03.1989г., вх. №.54673/11.03.1991г., вх.

№.54674/11.03.1991г., подписи, положени в експертни решения №0230 от 04.03.1983г., №0373 от 28.03.1984г., №0365 от 28.03.1985г., №0303 от 03.04.1987г. и предложение за пенсиониране №02/04.02.1991г. и №0933/29.04.1991г. Заключението на съдебно - графическата експертиза е оспорено от процесуалния представител на въззивницата - ищца М. Л. и е направено искане за допускане на повторна експертиза. Решаващият първостепенен съд е оставил без уважение това доказателствено искане и се е доверил на заключението на изслушаната от него експертиза, което е поставил в основата на изводите си за автентичност на завещанието.

В хода на въззивното производство и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е допусната и приета по делото повторна съдебно - графическа експертиза, приключила със заключение, че подписът в изследваното саморъчно завещание от 22.12.2007 г. е положен от Г. С.М., но ръкописният текст не е изпълнен от него. При изготвянето на експертизата вещото лице е извършило подробен сравнителен анализ на оспорения документ и сравнителния материал, послужил при изпълнение на първоначалното заключение, с изключение на документите, съхранявани в пенсионната преписка на Г. С.М. в ТП на НОИ - София град, тъй като същата междувременно - през 2022г. е била унищожена - факт, упоменат в самото заключение и доказателствено закрепен с писмо изх. № 1029-21-4503# 1 от 20.05.2024г. ТП на НОИ - София град. В последното писмо е удостоверено, че пенсионното досие на Г. С.М. е унищожено с протокол №4630/10.02.2022г., поради изтичане сроковете за съхранение. Във връзка със сравнителния материал, вещото лице е отбелязало в заключението, че в отдел „Общински приходи - Витоша и Овча Купел“ към СО липсват декларации подадени от Г.