Решение № 3728 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3728 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100512740 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.03.2018 г., постановено по гр. дело № 59620/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав, Ц. О. М.А- Ц. /ЕГН **********/ и М. О. М.

/ЕГН **********/ са осъдени да заплатят солидарно на „ОББ И.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ****, правоприемник на „И. Ауто“ ЕАД /ЕИК ****/- заличен търговец, считано от 03.01.2018 г./ сумата 1 140 лв.- „подлежащи на възстановяване разноски, направени от „И. Ауто“ ЕАД за възстановяване държането върху актив, дължими на основание чл.16.4, буква а) от Условия по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне правото на собственост № 11483 /B auto/ 17.11.2011 г., при които е сключен същият договор, с падеж 19.07.2013 г., на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 04.11.2014 г., до окончателното й плащане; сумата 1435.92 евронеустойка поради забавено връщане на лизинговата вещ, дължима на основание чл.16.4, буква б) от Условия по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне правото на собственост № 11483 /B auto/ 17.11.2011 г., при които е сключен същият договор, „с падеж 02.10.2014 г., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД“; сумата 1675.24 евро- неустойка поради забавено връщане на лизинговата вещ, дължима на основание чл.16.4, буква б) от Условия по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне правото на собственост № 1

11483 /В auto/ 17.11.2011 г., при които е сключен същият договор, „с падеж 24.01.2013 г., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД“; и сумата 659.90 евро- неустойка, на основание чл.15.12 от Условия по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне правото на собственост № 11483 /В auto/ 17.11.2011 г., при които е сключен същият договор, дължима при прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД; както и общо сумата 1 245.03 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С определение от 3.09.2021 г. е оставена без уважение молба на ищеца „ОББ И.“ ЕАД по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските- чрез присъждането на ищеца на сторени разноски за адвокатско възнаграждение от 1 026.93 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. О. М.А- Ц. и М. О. М. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „ОББ И.“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която са уважени предявените от „ОББ И.“ ЕАД срещу Ц.

М.а- Ц. и М. М. иск по чл.79, ал.1 ЗЗД /неправилно квалифициран като иск по чл.345 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД/ за сумата 1 140 лв.- разноски за възстановяване държането върху актив, иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1435.92 евро- неустойка поради забавено връщане на лизинговата вещ, дължима на основание чл.16.4, буква б) от Условия по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне правото на 2 собственост, и иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1 675.24 евро- неустойка поради забавено връщане на лизинговата вещ, дължима на основание чл.16.4, буква б) от Условия по договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне правото на собственост, а също и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски. В останалата част- относно присъдената на ищеца на основание чл.92, ал.1 ЗЗД компенсаторна неустойка от 659.90 евро, и съразмерно присъдените на ищеца разноски, обжалваното осъдително решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от „ОББ И.“ ЕАД /правоприемник на „И. Ауто“ ЕАД/ срещу Ц.

М.а- Ц. и М. М. осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД /квалифициран от СРС като иск по чл.345 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД/ за присъждане сумата 1 140 лв. е неоснователен.

Според приложения по делото Договор „за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост“ № 11843/ В_auto/ 17.11.2011 г., валидно обвързващ страните /автентичността му не е оспорена от ответниците/, дружеството- лизингодател се задължило да предостави за ползване на ответницата Ц.

М.а- Ц.- лизингополучател, употребяван лек автомобил „Опел Антара“ с рег.№ СА **** МТ срещу задължение на последната да заплаща възнаграждение за ползването, възлизащо на общо 7 634.80 евро /с включен ДДС/, без плащането на първоначална вноска /739.33 евро/, при разсрочено плащане на посоченото лизингово възнаграждение на 32 равни месечни вноски от по 329.32 евро всяка /съобразно уговореното в двустранно подписан погасителен план/, чиято изискуемост настъпва на 18- то число на съответния месец, като падежът на първата погасителна вноска е определен на 18.11.2011 г. Договорено е между страните, че лизинговите вноски се състоят от главница и лихва и се заплащат ежемесечно на посочените в договора дати, като лихвата се изчислява върху остатъчната главница по погасителния план.

Договорът е подписан и от М. М.- като солидарен длъжник. Съгласно относимите към процесния случай клаузи на Условия по договор за „финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост“ № 11843/ В_auto/ 17.11.2011 г.“чл.16.4, „в случай, че лизингополучателят не върне автомобила в срок до 5 (пет) работни дни от датата на прекратяване на договора, той се задължава да възстанови на лизингодателя в срок от 5 (пет) работни дни от датата на издаване на счетоводен документ от лизингодателя заплатените от последния разноски във връзка с възстановяване държането върху автомобила- чл.16.4, б.“а“, и да заплати неустойка за всеки започнат календарен месец, следващ датата, на която лизингополучателят е следвало да върне автомобила, до датата на фактическото му връщане; неустойката е в размер на последната лизингова вноска с настъпил падеж преди прекратяване на договора и е дължима в срок до 5 (пет) работни дни от датата на издаване на счетоводен документ от лизингодателя”- чл.16.4, б.“б“. Според клаузата на чл.15.12 от цитираните условия, „при прекратяване на договора за лизинг съгласно условията на чл.15.1, букви „б“ и „в“ и чл.15.2, лизингополучателят дължи неустойка в размер на 3 3

(три) лизингови вноски; за целите на изчисляване на неустойката се ползват последните 3 (три) лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора; неустойката е дължима в срок до 5 (пет) работни дни от получаване на издаден от лизингодателя счетоводен документ“.

Договорът за финансов лизинг, какъвто е сключен между страните по делото /чл.342, ал.2 ТЗ/, е по правната си същност консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, при чието сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.

Предаването на вещта- предмет на договора, и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не са включени във фактическия му състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне изискуемостта на задължението за плащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта- предмет на лизинговия договор.

Основни задължения на лизингодателя са да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещтапредмет на договора /при осъществяване на предпоставките за това/, а за лизингополучателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай, че не упражни правото да придобие собствеността върху нея.

Установява се при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства /лизингов договор от 17.11.2011 г. и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, съдържащо констатации за извършени плащания по договора до лизингова вноска № 3 вкл./, че вещта- предмет на процесния договор за финансов лизинг, е била предадена от лизингодателя на лизингополучателя в състояние, годно за уговореното между страните употребление. При изпълнение на престацията за предаване на лизинговата вещ правното задължение на лизингополучателя за плащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо, като всяка от разсрочените от страните 32 лизингови вноски става изискуема при настъпване на уговорения в лизинговия договор падеж- на 18- то число на съответния месец.

По делото не е спорно, че ответницата Ц. Ц.- лизинго-получател, преустановила плащането на лизингови вноски през м.02.2012 г. /след плащане на първите три лизингови вноски по договора/, като продължила да ползва лизинговата вещ до 2.07.2013 г.

С покана от 30.05.2012 г., връчена на 6.06.2012 г., ищецът поканил ответницата Ц. /лизингополучател/ да заплати в 7- дневен срок от получаване на поканата 4 просрочените задължения по договорa за финансов лизинг, като уведомил същата, че при неизпълнение в посочения срок сключеният помежду им договор ще се счита прекратен, вследствие на което последната дължи връщане на лизинговата вещ.

Съгласно направеното в поканата изявление лизингодателят е развалил /прекратил/ договора, считано от деня, следващ срока за доброволно плащане, като правното действие на волеизявлението за разваляне на договора /чл.87 ЗЗД/ е настъпило, предвид установеното по делото виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора.

Не е спорно в случая, че лизингополучателят е преустановил плащането на дължими лизингови вноски през м.02.2012 г., т.е. от този момент има положението на неизправна страна по договора. Развалянето на договора за лизинг няма обратно действие, доколкото задълженията по същия имат периодичен характер- арг. чл.88, ал.1 ЗЗД, поради което и лизингополучателят дължи изпълнение на задълженията за плащане на вноските и разходите за ползване на лизинговата вещ, които са били изискуеми към релевантната дата- 14.06.2012 г. /дата на разваляне/прекратяване на договора/.

Тъй като лизинговата вещ- лек автомобил „Опел Антара“, не била върната от лизингополучателя на лизингодателя, с оглед настъпилите последици на разваляне на договора Ц. е останала задължена за плащане както на неплатените до 14.06.2012 г. лизингови вноски, така и на обезщетение за ползването на лизинговия автомобил след 14.06.2012 г. до датата връщането му на 2.07.2013 г.

Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването- съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ, в отклонение от която не са направени уговорки между страните по договора.