Решение № 171 от 13.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002103452 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба на А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К.

К., Я. К., И. К., подадена чрез пълномощника им адв. В. Ф., срещу въззивно решение № 221 от 20.04.2023 г., по в. гр. д. № 97/2023 г. на ОС- Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, евентуално връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответната страна по касационната жалба–ответник и в производството Г. В. И., чрез пълномощник адв. В. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна.

В откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК, ответната страна чрез пълномощник адв. Д.

Д., поддържа оспорването на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 711 от 09.12.2022 г. по гр.д. № 1677/2021 г.на РС - Благоевград, са отхвърлени предявените от касаторите (конституирани в хода на делото като правоприемници - законни 1 наследници на починалата начална ищца Р. В. А.) искове, а именно: по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответницата Г. Б. И., че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГК, е допусната непълнота и грешка, чрез неправилното отразяване на съсобствените между ищците и ответницата Г. В. И. самостоятелни обекти в сграда, представляващи жилище (апартамент) № 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ 54.68 кв. м., избено помещение № 15 и 2,3002% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) на жилището от изток двор, запад [улица], север стълбище и апартамент на Д. В. И., юг апартамент на В. П., горе няма, долу апартамент на Н. Г. Г., за избеното помещение от изток мазе на А. Я. А., запад мазе на Н. М.

С., север коридор, юг коридор, горе апартамент на Б. С. Б. и жилище (апартамент) № 27, находящо се в жилищна сграда блок № 28-П, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от една стая, със застроена площ 18.83 кв. м. и 0,7493% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) от изток двор, запад стълбище, север апартамент на ОНС, 6 юг апартамент на В. Н. И., горе няма, долу апартамент на В. Г. М., като един самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ по документ 95 кв. м., както в кадастралния регистър към нея не е отразена правилно и собствеността върху описаните недвижими имоти; по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответницата Г. Б. И., че ищците са собственици по наследство на 1/8 идеални части от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище (апартамент) № 28, описано по-горе, и на 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда представляващ жилище (апартамент) № 27, описано по-горе, и да се отмени частично констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност вх. peг. № 1840/09.05.2017 г., акт № 132, том V, дело № 1002/2017 г. на Служба по вписванията гр. Благоевград, в частта му, в която е признато правото на собственост на ответницата върху 1/8 идеални части от първият недвижим имот и на 1/2 идеални ни части от втория от процесните имоти; и по чл. 34, ал. 1 ЗС – за делба на описаните по-горе имоти ап.28 и ап.27.

Спорът по делото е породен от твърдението на първоначалната ищца Р. В. А., че е съсобственик с ответницата (нейна племенница) на два недвижими имота в [населено място], в жилищна сграда блок № 28-II, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“, единият от които – ап.28 със застроена площ 54.68 кв. м., с избено помещение № 15 и с 2,3002% идеални части от общите части на сградата e придобит от родителите на първоначалната ищца : Г. Б. И. и В. Н. И. (двамата покойници вече), през време на брака им с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 30.11.1978 г., а другиятап.27 със застроена площ 18.83 кв. м. и с 0,7493% идеални части от общите части на сградата, е придобит от покойния брат на ищцата Д. В. И. с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, регистриран в книгите за договори при Стопанска дирекция „Изграждане на населените места“ гр. Благоевград под peг. № 151/06.09.1979 г. Правата си по наследяване ищцата извлича за ап.28 от дела на майка си Г.

2

Б. И., поч.1996 г., възлизащ на 1/8 ид.ч. за ищцата (при наследници преживял съпруг В. И. и три деца), а останалите 7/8 ид.ч. са станали притежание на брат й В. И. – 1/8 по наследяване от майка си и 6/8 по покупко-продажба от баща си В. и брат си Д.. За ап.27 правата си ищцата извлича от наследяване на брат си Д. И., възлизащ дела и на 1/2, доколкото Д. И. е починал през 2004 г. неженен, без деца, и оставил наследници брат си В. и сестра си Р..

Поради тези обстоятелства ищцата Р. А. счита, че ответницата не може да се легитимира като едноличен собственик на горепосочените два недвижими имота със съставения в нейна полза КНА за собственост по давностно владение № 157/09.05.2017 г., в който двата имота са посочени като един обш имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 7, ап. 14, самостоятелния обект се намира в сграда № 23 (двадесет и три), разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 (едно), с площ по документ 95 кв. м., мазе № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Твърди още ищцата, че с така направеното отразяване на двата имота в КККР като един ап.14 с посочена площ, схема, и вписан едноличен собственик ответницата, е допусната непълнота и грешка, несъответно на строителните книжа и на актовете за собственост, също и посочената площ не съответства на площта по документите за собственост.

Ответницата Г. В. И. е оспорила исковете и претендираните от ищцата идеални части върху тях, като е възразила, че е придобила по давност- поради установено самостоятелно владение, посочените имоти, които фактически винаги са били един общ имот.

Въззивният съд, е приел, че предявените искове са неоснователни и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Изложил е пространно даденото от правната теорията и практиката на ВКС тълкуване на разпоредбите на чл.68, ал.1 ЗС, вр. и чл.77 – чл.86 ЗС, относими към владението като способ за придобиване правото на собственост върху чужда вещ, съответно и за елементите на фактическия състав на придобивната давност, за правното значение на позоваването на придобивна давност, също така и за възможността установяването на владението да се доказва и със свидетелски показания и начина, по който свидетелските показания следва да се преценяват. Направен е обобщен извод, че събраните пред първата инстанция гласни доказателства установяват, че ответницата е придобила по давностно владение правото на собственост върху самостоятелен обект на собственост в сграда, с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Приел е, че показанията на свидетелите М. и В. не са оборени или опровергани от другите събрани доказателства, вътрешно хармонични, последователни и изчерпателни са, че свидетелите са очевидци на това, което описват и имат преки впечатления. И двамата свидетели са категорични, че Г. е родена и израснала във въпросния апартамент, и друго лице, освен нея и родителите й, никога не е живало там, и нямало спорове за апартамента, че родителите са желаели собственик да е само Г. и не са се противопоставяли на нейното своене. Не е установено и прекъсване на придобивната давност, която – период от 10 години, е изтекла от навършване на пълнолетието на ответницата на 22.08.2007 г. и преди предявяване на настоящата искова молба /през лятото на 2022 г./, макар констативният 3 нотариален акт да е издаден преди изтичането на 10 години от пълнолетието /на 09.05.2017 г./. Приел е още, че макар по-малкият апартамент 27 да е отговарял на изисквания при построяването на т.нар. „бекярски“ жилища, сега не съответства на чл.40 ЗУТ /липсват кухня и складово помещение/, същият на място, фактически, е приобщен към по-големия апартамент - бивш ап.28, и така е бил владян от ответницата, за което няма пречка или забрана. В заключение е формиран извод, че придобиването на имота по давност е изключило претендираните с исковата молба права, и положителният установителен иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а неговото отхвърляне е посочено като предпоставка за отхвърляне и на останалите две претенции.

С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния уточнен от касационната инстанция въпрос (според правомощието по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС), а именно : Длъжен ли е съдът, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, да даде отговор на въпроса дали този съсобственик владее за себе си целия имот, от кога и с какви действия е демонстрирал това свое намерение за своене ?, за преценка противоречие с ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

По правния въпрос настоящият състав намира следното : С ТР № 1/2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар и постановено по въпроси за придобиване по давност на съсобствен имот, също и с ППВС 6/1974 г., е изяснено, че когато основанието за установяване на фактическата власт сочи държане, то в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че е променил с едностранни действия намерението, които да са от такова естество, което явно и по недвусмислен начин да показват на действителния собственик, че държателят започва да свои имота- т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/. Винаги при правен спор, в който е въведено твърдение за придобиване по давност на вещ, трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, а ако фактическа власт е установена като държане, то презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Тези задължителни за съдилищата актове на ВКС и ВС се водят от разбирането, че придобиването по давност на чуждите идеални части тези на другия съсобственик, както и случаите, при които е приложима презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици, е функция на законово установените предпоставки за придобиване по давност на чужда вещ.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, фактите по делото, и изложените от въззивния съд мотиви, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон (чл. 69 ЗС, вр. чл. 79, ал.1 ЗС) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК) относно решаващия извод, че ответницата е придобила по давност наследствените права на ищцата от делбеното имущество, обусловило извод за неоснователност на всички предявени 4 искове. Изясняването на въпросите дали едно лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, я владее за себе си, и за основанието, на което е започнало упражняването на фактическата власт, е съществено при спор за собственост, в който страна по делото се позовава на придобиване по давност на вещ - изцяло чужда или съсобствена. Съдът е този, който е задължен при преценката си по чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК, да даде отговор на тези въпроси. В случая въззивният съд е формирал решаващия си извод в противоречие с нормата на чл. 69 ЗС, вр. чл. 79, ал.1 ЗС, съобразно горепосоченото тълкуване на същите за значението на основанието, на което е започнало упражняването на фактическата власт върху вещта. Изводът на въззивния съд, че ответницата е придобила по давност наследствените права на ищцата, не е логическа последица от приетите за установени факти, че ответницата живее в жилището (двата обединени апартамента 27 и 28) от раждането си, че само тя и нейните родители са живеели в него и последните не са се противопоставяли на нейното своене, което прави този извод и очевидно неправилен, защото няма аргументация за начина, по който ответницата е манифестирала към първоначалната ищца /нейна леля/ завладяването на притежаваната от леля й наследствена идеална част от двете жилища - ап.