Решение № 986 от 20.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20264110100653 по описа за 2026 година

Предявени са искове за заплащане на възнаграждение и обезщетение по чл.176 от ЗМВР и чл.234, ал.1 от ЗМВР и лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът Е. Р. Б. е работил по служебно правоотношение при ответника като *** първа степен, което било прекратено със заповед от 21.2.2025г., поради навършване на 60 години, считано от 10.3.2025г. Работодателят не му е заплатил уговореното възнаграждение и обезщетение. Счита издадената заповед № ЧР 05117/15.5.2025г. на МП за нищожна. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1018,84 евро на основание чл. 176 от ЗМВР, представляваща разликата между изплатеното му възнаграждения за м. януари, м. февруари и м. март 2025г. и това, на което има право съгласно действащата към 1.1.2025г. разпоредба на чл. 177, ал. 2 от ЗМВР, ведно със сумата от 51,13 евро лихва за забава, считано от 01. 04. 2025 г. до подаване на ИM в съда и ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 8732,87 евро на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, представляваща разликата между изплатеното му обезщетение по чл.234, aл.1 от ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение и това, на което има право съгласно действащата разпоредба на чл. 177, ал. 2 от ЗМВР, ведно със сумата от 51.13 евро мораторната лихва за забава, считано от 01. 07. 2025 г. до подаване на ИМ в съда и ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на ИM в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените искове, като осъдителният иск по чл. 176 ЗМВР да се счита предявен за сумата 982,45 евро; искът за 1 мораторна лихва за периода 01.04.2025 г. до подаване на исковата молба да се счита предявен за сумата 112,45 евро, както и искът за мораторна лихва за забава върху дължимата сума на основание чл. 234 ал. 1 ЗМВР за периода 01.07.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба да се счита предявен за 713,62 евро.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ оспорва иска, като неоснователен и неоснователен. Излага твърдения и доводи за изплатени на ищеца възнаграждеиня и обезщетение при стриктно спазване разпоредбите на ЗМВР и издадените заповеди от министъра на правосъдието. Претендира разноски.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

Със Заповед № Л- 11-149/21.02.2025 г. служебното правоотношение на ищеца- *** – *** първа степен в *** Велико Търново към РС ИН-В.Търново, втора категория при ОСИН В.Търново, е прекратено по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта.

В заповедта са отразени обезщетения- по чл.234, ал.1 от ЗМВР -20 брутни месечни възнаграждения в размер на 49868 лева за прослужени 25 години; на основание чл. 234, ал.5 от ЗМВР- обезщетение за енократно допълнително вещево имущество- 600 лева.

Със Заповед № ЧР-05-295/2.09.2020 г. на министъра на правосъдието са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „ИН“ и таблица към тях, които са приложени и приети като доказателства по делото. Приета е справка за изплащане на обезщетения по чл.234,ал.1 от ЗМВР, по чл. 234,ал.5 от ЗМВР и по чл.234,ал.8 от ЗМВР относно ищеца.

Приета е като доказателство по делото и заповед № ЧР 05-117 от 15.5.2025г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „ИН“ и териториалните й служби.

Ищецът е поискал изплащане на допълнителни суми във връзка с увеличени размери на основните месечни възнаграждения, но е получил отрицателен отговор от ГД „ИН“, видно от приетото писмо изх.№ 34-00-91-3/23.07.2025 г.

Според заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, минималния размер на основното възнаграждение на ищеца съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗMBP в сила от 01.01.2025 г., като cе има предвид средната заплата за страната за второто тримесечие на 2024 г., и като cе има предвид, че длъжността на ищеца ,,младши изпълнителска", е както следва: - м.януари 2025 г. -3 347,40 лв., 1 711,50 евро. - м.февруари 2025 г. - 3 347,40 лв., 1 711,50 евро. - м.март 2025 г. - 836,85 лв., 427,87 евро. Разликата между изплатените трудови възнаграждения за м. януари, м. февруари и м. март 2025 г. и полагаемите ce възнаграждения на ищеца, съобразно действащата от 01.01.2025 г. разпоредба на чл. 177, an. 2 от ЗMBP е 1921,50 лв., 982,45 евро. Мораторната лихва за забава върху вземането за разликата на трудовите възнаграждения за м. януари, м. февруари и м. март 2025 г., считано от 01.04.2025 г. до датата на завеждане ИM в съда е 219,94 лв., 2

112,45 евро.Базата на обезщетението почл. 243, ал. 1 от ЗMBP - брутното възнаграждение по чл. 239, ал. 1 от ЗMBP за месеца в който е прекратено служебното правоотношение на ищеца, като cе има предвид размера на полагаемото му се основно трудово възнаграждение от 01.01.2025 г., съобразно действащата от 01.01.2025 г. разпоредба на чл. 177, ал. 2 от 3МВР е брутното месечно възнаграждение за м.03.2025 г.- 3 347.40 /три хиляди триста четиридесет и седем лева, четиридесет стотинки/, от които 2296.00 лв. основно месечно възнаграждение, 918.40 лв. — прослужено време 40 %, 133.00 лв.-допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности/. Размерът на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 243, ал. 1 от ЗMBP след прекратяване на служебното правоотношение и това, което се полага на ищеца съобразно действащата от 01.01.2025 г. разпоредба на чл. 177, ал. 2 от 3МВР е 17080,00 лв., равностойност в евро 8732,87. Мораторната лихва за забава върху вземането за разликата на обезщетение по чл. 243, ал. 1 от ЗMBP считано от 01.07.2025 г. до датата на завеждане исковата молба в съда е 1 395,71 лв., равностойност в евро 713,62.

По делото не се спори съществувалото служебно правоотношение между страните, което е прекратено. Заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено не е обжалвана от ищеца и е влязла в законна сила, както и факта, че начислените му в заповедта обезщетения са изплатени. Не е спорно още, че длъжността на ищеца е категоризирана като „младша изпълнителска“. Спорното обстоятелство е дали на ищеца се полага увеличен размер на възнагражденията и обезщетенията съобразно чл.177, ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г.

Според тази разпоредба, базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за най-ниската изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,2; за най-ниската младша изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,0. претендира разликите между начислените и изплатените му възнаграждения и обезщетения и тези, които му се дължат съобразно минималния размер, който е не по-малък от 2296 лева за младша изпълнителска длъжност / считано от 1.01.2025 г./, а ответникът отрича това му право, позовавайки се на Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и служби, както и таблица Приложение 1 към чл.6, утвърдени със заповедта на министъра на правосъдието № ЧР-05-117/15.05.2025 г., че касаят само служители, които към датата на издаване на заповедта и след това са в служебно/трудово правоотношение с ГД „ИН“- §2 от ДР на цитираните правила. Ответникът счита, че след като ищецът не е обжалвал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, в която са обективирани и обезщетенията, които му се дължат, същата е влязла в сила и размерът на тези обезщетения не подлежи на преразглеждане, още повече, пред граждански съд.

Настоящият съдебен състав не споделя развитите от ответника доводи и възражения.

Относно подсъдността - гражданският съд е компетентен, доколкото не се оспорва 3 законосъобразността на заповедта досежно прекратяването на служебното правоотношение, а размерът на трудовите възнаграждения и обезщетения, които се дължат на ищеца след това прекратяване. Приложимите към служебното правоотношение на ищеца, респективно към правния спор нормативни разпоредби са в Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/и Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Според тази норма спрямо държавните служители, които пряко осъществяват дейност по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, какъвто е бил ищецът, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Видовете възнаграждения и начинът на формиране на техния размер на служителите в МВР са разписани в Част трета, Раздел шест, Глава седма от ЗМВР, приложими и към служебното правоотношение на ищеца. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, според чл.177, ал.4 от ЗМВР. По делото не се спори, че за служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не е приета нарочна наредба. Техните възнаграждения са определени от Вътрешни правила за работната заплата, утвърждавани от министъра на правосъдието със заповед. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца – 21.02.2025 г., дължимите му обезщетения са изчислени по реда на чл.239, ал.1 от ЗМВР на база основно трудово възнаграждение - 1686 лева, прослужено време 40%- 674,40 лева, допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности 133 лева, или общо БТВ за м. декември 2024 г.- 2493,10 лева.

В ДВ, бр.26 от 27.03.2025 г. е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година, в сила от 1.01.2025 г. В него са предвидени разходи за увеличени основните заплати на служителите в МВР, респективно съгласно чл.19,ал.2 от ЗИНЗС и на служителите на ГД „ИН“ към МП. В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн.

25.03.2025 г./, са посочени размерите на основните трудови възнаграждения за всички видове длъжности в МВР.

В § 5 от ПЗР към наредбата е разписано, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи за 2025 г. е 2296 лева. В §10 от ПЗР на наредбата се предвижда влизане в сила на параграфи от 1 до 6 от 1.01.2025 г. т.е., придадено е обратно действие на изменението в цитираните по-горе разпоредби от нормативните актове, което обратно действие по изключение е допустимо, доколкото е предвидено в изрична разпоредба и създава по-благоприятни последици за адресатите си / 4 чл.14 от ЗНА/.

С издадената на основание чл. 10, ал.1 и ал.2, т.5 и т.9, чл.19, ал.2 и 4 от ЗИНЗС , във връзка с чл.176 и чл.177, ал.4 от ЗМВР Заповед № ЧР-05- 117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, която влиза в сила на 1.01.2025 г., се отменя Заповед № ЧР-05-295/2.09.2020 г. на министъра на правосъдието /изменена с последващи заповеди/ и се утвърждават нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и служби. В §2,т.1 от ДР на правилата е разписано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати в Таблица-приложение 1 към чл.6 и Таблица - приложение 2 към чл.8, ал.6 от правилата, новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГД „ИН“ към и след датата на издаване на заповедта. В Таблица Приложение 1 към чл.6 за длъжността, заемана от ищеца- младша изпълнителска, ***-*** първа степен, е предвидено основно месечно възнаграждение – 2296 лева.