Решение № 623 от 21.06.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Кюстендил, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520102035 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба от „Йеттел България" ЕАД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление в гр.

София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.

К.К. и М. С., чрез адв. В. П. Г., САК, срещу О. Д. В., ЕГН: ********** с адрес: 2500, гр. Кюстендил, ул. „...".

Ищецът излага, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е образувано ч. гр. д. No 1333/2022 г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 419.83 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указания на съда предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 419.83 лв.

„Йеттел България" ЕАД твърди, че длъжникът О. Д. В. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори, както следва: Договор за мобилни услуги от дата 12.11.2019 г., мобилен номер 359896854784 с абонаментна програма Тотал + 31,99 със срок на действие 24 месеца 12.11.2021 г. Закупил е мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black на обща покупна цена от 179.99 лв. при стандартна такава в размер на 439.90 лв., т. е. на абоната е направена отстъпка в размер на 259.91 лв. Потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната No 006452361. Твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.04.2020 до дата 14.07.2020 г. Теленор 1

България ЕАД е издал: Фактура No7304462601/15.05.2020 г., Фактура No7305759542/15.06.2020 г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 175.77 лв. Навежда доводи, че на основание т.11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл. 49, чл.75, вр.с чл. 196 ”в” от ОУ на мобилния оператор, Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура No 7308425669 от дата 15.08.2020 г.

Сочи, че на основание т.11 от договорите, е начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Начислената на абоната неустойка в размер на 244.06 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от договорите, представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Неустойката в размер на 244.06 лв. се формира, както следва: 97.49 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и 146,57 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно договора от 12.11.2019 г.

Ищецът моли съда на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника О. Д. В., ЕГН: ********** с адрес: 2500, гр. Кюснтендил, ул. „....“ No ...., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283 /с предишно наименование „Теленор България“/, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., в размер на 419.83 лв. (четиристотин и деветнадесет лв. и 83 ст.), от които: 175.77 лв. (сто седемдесет и пет лв. и 77 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури No 7304462601/15.05.2020г., 7305759542/15.06.2020 г. за периода от 15.04.2020 г. до 14.06.2020 г., ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно заплащане на дължимата сума; 244.06 лв. (двеста четиридесет и четири лв. и 6 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.11.2019 г. за мобилен номер 359896854784, от които: 97.49 лв. (деветдесет и седем лв. и 49 ст.) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 146.57 лв. (Сто четиридесет и шест лв. и 57 ст.) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black; както и разноски в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса- 75.00 лв. и адвокатски хонорар, за което настоящото служи като списък по чл. 80 ГПК.

Постъпил е отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника- адв. Н.. В отговора е изложено, че иска за главница е неоснователен, недоказан, налице е разминаване в посоченото в ИМ това в самите фактури. Възразява, че претенцията за неустойка е неоснователна и недоказана. Счита, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожно по 2 чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, вр. Чл. 143, т. 5, т. 9 и т.1 4 от ЗЗП, вр. Директива 93/13 ЕИО на Съвета, предвид обстоятелството, че е определена в размер на оставащите абонаменти такси до края на срока на договора.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I. По допустимостта: Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Искът е предявен в срока даден от заповедния съд по ч.гр.д. №1333/2022 г. на КРС, поради, което е допустим.

II. По основателността:

Предявени са искове с по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

1 . Основателността на предявеният иск по чл. 79 ЗЗД се обуславя от установяването от ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им; размера на задължението на ответника. В тежест на ответника е да установи по делото изпълнение или погасяване на задълженията си към ищеца.

Съдът намира, че по делото не се спори относно договорните отношения между страните. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през отчетните периоди страните са били обвързани от облигационни правоотношения, свързани с предоставени за ползване от мобилния оператор мобилни услуги. Страните са склщчили Договор за мобилни услуги от дата 12.11.2019 г., мобилен номер 359896854784 с абонаментна програма Тотал + 31,99 със срок на действие 24 месеца 12.11.2021 г. Видно от представения договор – той влиза в сила на 12.11.2019 г. и изтича на 12.11.2021 г. По силата на тази договорна обвързаност ответникът поел задължението за заплащането на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове. В тази връзка процесния договор подписан от страните, ответникът се е запознал и с Общите условия на от „Йеттел България" ЕАД.

В случая, както вече се посочи, между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключени помежду им договор за предоставяне на мобилни телефонни услуги на потребител и доставка на интернет, регулирано от същите и от общите условия на оператора.

Съгласно чл. 23, б. "б" от ОУ потребителите дължат цени за месечен абонамент, който осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален 3 телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договор и допълнителни споразумения за съответния абонаментен план.

В чл. 20, изр. второ от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на от „Йеттел“. Съгласно чл. 49 от Общите условия, „Йеттел“ има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя; при сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура; неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

В изпълнение на клаузата на чл. 26, изр. първо от ОУ операторът-ищец е издал две фактури:

Фактура № 7304462601/15.05.2020 г. за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.05.2020 г., с начислена за периода суми за разговори, данни, съобщения и др., както и месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) в общ размер на 54,35 лв., с ДДС, платими в срок до 30.05.2020 г.;

Фактура № 7305759542/15.06.2020 г. за отчетен период 15.05.2020 г. – 14.06.2020 г. с начислена за периода суми за разговори, данни, съобщения и др., както и месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) в общ размер на 129.82 лв., с ДДС, платими в срок до 30.06.2020 г.

Фактурите имат доказателствена стойност, която трябва да се цени във връзка с целия доказателствен материал по делото. Към всяка фактура са приложени детайлни справки, от които се установява дължимостта и размера на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.

Процесуалният представител на ответникът не е оспорил потреблението, посочено във фактурите. Предвид изложеното, въззивният съд приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – абонаментните такси са били падежирали.

Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми. Ответникът като потребител не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати стойността на предоставените му услуги.

По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника: обстоятелството, че независимо, че във Фактура № 7304462601/15.05.2020 г. за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.05.2020 г., 4 общия размер на дължимата сума е 54,35 лв., с ДДС, а ищецът е претендирал в размер на 45,95 лв.- не води до неоснователност на претенцията. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът като основателен, следва да бъде уважен в пълния предявен размер 175,77 лв.

2. По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в общ размер на 244,06 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, от които - 97.49 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и 146,57 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно договора от 12.11.2019 г.:

За да бъде уважена искова претенция за договорна неустойка, предявена съгласно чл. 92 от ЗЗД, необходимо е ищецът да докаже, че съществува договорно правоотношение между страните; да установи относно неизпълнение на кое договорно задължение е уговорена неустойка; неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника; да установи размера на неустойката; прекратяване на договора (при твърдение, че неустойката е дължима при прекратяване на договора), наличие на основание за прекратяване на договора; да докаже индивидуалното уговаряне на клаузата и редовността и. В тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си по договора, респективно плащане на вземането за неустойка; възраженията си за нищожност на клаузата.