Решение № 7497 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7497 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110147107 по описа за 2021 година

/ЮЛ/ е предявил срещу ответника /ЮЛ/ кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като следва: за сумата от 536,86 лева заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка /марка/ с рег. № /рег. №/, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 14.10.2017г. в /адрес/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 163,31 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2018г. до 11.08.2021г.

Ищецът твърди, че на 14.10.2017г. в гр. /гр./, водачът на лек автомобила марка /марка/ с рег. № /рег.№/ Д. ИВ. М. при движение с несъобразена скорост предприема маневра ляв завой, вследствие на което реализира ПТП, като удря последователно четири коли, между които и лек автомобил марка /марка/ с рег. № /рег. №/, който бил паркиран. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП от органите на ОПП-СДВР. Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил /марка/ имал сключена застраховка „Каско” в „/ЮЛ/ по полица № 0020090201601949 от 19.12.2016г. След подадено уведомление в застрахователното дружество била образувана щета № 0020-090-1851-2017, изготвени били описи-технически експертизи по щетата, въз основа на които на автосервизите, извършили ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в общ размер 2323,85 лева.

Твърди се също така в ИМ, че към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка /марка/, управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в /ЮЛ/. Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил – „/ЮЛ/ изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 2338,85 лева, с включени ликвидационни разходи в нея. Поканата била връчена на 13.06.2018г., но сумата била заплатена частично. Незаплатена останала сумата от 536,86 лева.

1

Ищецът претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът /ЮЛ/ е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като излага доводи, че протоколът за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение на това обстоятелство. Оспорва виновното поведение на водача Д.М..

Претендира съпричиняване от страна на другия водач. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за завишена.

Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като трето лице помагач по делото е конституиран Д. ИВ. М., който в хода по същество поддържа становището на ответника.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

По иск с правно основание чл. 411 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка „Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.

С оглед процесуалното поведение на страните, и с оглед становището на ответника, дадено в отговора на исковата молба, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: наличие на валидна застраховка „Каско” относно увредения автомобил /марка/, сключена с ищеца; наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на МПС /марка/ и ответника; изплащането на обезщетение в размер на 2323,85 лева от ищеца по процесната щета; изплащане на регресно вземане от ответника по щетата в размер на 1801,99 лева, както и относно датата на подаване на уведомление за щета пред ищеца, именно 16.10.2017г.

Горните обстоятелства се установяват и от следните писмени доказателства, които не се оспорват от страните: застрахователна полица № 0020090201601949 за застраховка „Каско”, сключена с ищцовото застрахователно дружество относно увредения автомобил с период на покритие от 00:00ч. на 22.12.2016г. до 24:00ч. на 21.12.2017г.; справка относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № /рег.№/ от интернет страницата на Гаранционен фонд; фактура № 30000669992/23.11.2017г. /доставчик /ЮЛ//; преводно нареждане за сумата от 7236,37 лева, ведно с опис към него; фактура № 4010013206 от 22.01.2018г. /доставчик /ЮЛ//; преводно нареждане за общата сума от 2

50629,89 лева, едно с приложено към нея описание на щети; 3 бр. писма от /ЮЛ/ до /ЮЛ/, ведно с приложени към тях 2 бр. описание на регресни щети; преводно нареждане за сумата от 30 626,09 лева.

От материалите по административно наказателната преписка, свързана с издаването на НП № 17-4332-021015 от 19.10.2017г. на ОПП-СДВР, а именно: самото НП, 1 бр. АУАН и решение на СРС от 28.08.2018г. по НАХД № 565/2018г. се установява, че на 14.10.2017г. в гр. /гр./, водачът на лек автомобил /марка/ с рег. № /рег.№/ – Д. ИВ. М., управлявайки автомобила в /квартал/, по пътя от бл. /№/ към бл. /№/ и конкретно пред бл. 273, поради движение с несъобразена скорост при ляв завой, катастрофира в паркираните автомобили, като удря четири автомобила, между които и процесния лек автомобил /марка/ с рег. № /рег.

№/.

Видно от отбелязването върху НП и върху решението на СРС в производство по обжалване на НП, същите са влезли в сила на 06.11.2018г., с което е реализирана отговорността на виновния водач. Съдът кредитира изцяло приобщените по делото АУАН и НП, като последното обвързва съда относно наличието на противоправно поведение на водача на лек автомобил /марка/ с рег. № /рег.№/, причините за ПТП /механизма му/, включително увредените автомобили, между които и процесния, както и вината на Д.М., чиято гражданска отговорност не се спори, че към него момент е била застрахована при ответника.

Всъщност спорният въпрос по делото, касае размера на реализираните щети на лек автомобил /марка/ с рег. № /рег. №/, в резултат на това ПТП.

Броя и вида на увредените части на този автомобил съдът счита, че се установява от приобщените по делото писмени доказателства от ищеца: опис – техническа експертиза по щета № --20-090-1851/16.10.2017г., ведно със снимков материал към нея; опис – техническа експертиза по щета от 31.10.2017г., ведно със снимков материал към нея; 2 броя доклади по щета, които кореспондират на заключението на автотехническа експертиза, неоспорена от страните.

Съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, която дава пълни и обосновани отговори на поставените въпроси, както и допълненията, направени от вещото лице в зала.

Съгласно заключението й експертизата:

Стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени с алтернативни части с ДДС е: 2008,74 лева. Стойността на ремонта на автомобила по фактура е 2323,85 лева. признат от /ЮЛ/. Автомобилът е 11 години и месец към датата на ПТП от пускането в експлоатация.

Относно механизма на ПТП вещото лице сочи следния: нa участък от пътя с Т-образно кръстовище нерегулирано в светлата част на денонощието, водачът на л.а. БМВ 320 навлиза в кръстовището с висока скорост за движение наляво, излиза от траекторията на пътя и удря паркираните автомобили с дясна странична част. Според вещото лице - описаните части в /ЮЛ/ са в зоната на удара - предна лява/дясна странична част са повредени в причинно- 3 следствена връзка от процесното ПТП.

Стойността на ремонта на автомобила по фактура е 2323,85 лв. Ликвидационни разноски са 15 лв. Възстановено обезщетение от Булинс - 1801,99 лева. Остава разлика 536,86 лв.

По средни пазарни цени с алтернативни части – стойността на щетите е 2008,74 лв.

Ликвидационни разноски - 15 лв. Възстановено обезщетение от /ЮЛ/ - 1801,99 лева. Остава разлика от 221,75 лв.

Вещото лице сочи, че заплатеното обезщетение от ищеца /ЮЛ/ е в рамките на средно пазарните цени.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че алтернативни части и врати няма и не се продават, поради което при отговора на въпроса на ответника е дал заключение, като е взел предвид части – втора ръка. Уточнява, че има и врати втора ръка, но в този случай ще струват 300 лева.

При така установеното, съдът приема следното от правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.

Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Видно от заключението на вещото лице по АТЕ стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цена с алтернативни части е в размер на 2008,74 лева, а с нови части, 2323,85 лв., като ликвидационни разноски са в размер на 15 лв. Както беше посочено и погоре, вещото лице е посочило в заключението си, че стойността на ремонта на автомобила, заплатен от ищеца, е в рамките на средните пазарни цени.

С оглед заключението на вещото лице, че стойността на ремонта на автомобила, заплатен от ищеца, е в рамките на средните пазарни цени, този състав приема, че заплатените от ищеца щети във връзка с възстановяване на автомобила в състоянието от преди ПТП, в размер на 2323,85 лева, не са завишени, като към тях следва да бъде прибавена е стойността на ликвидационните разходи – 15 лева, или общите разходи възлизат на 2338,85 лева.

По делото не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1801,99 лева, или останали незаплатени са 536,86 лева, които се следват на ищеца.

4

В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че определянето на средните пазарни цени с алтернативни материали или от алтернативни доставчици не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици или само с алтернативни /втора ръка/ части, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.

От друга страна, вещото лице изрично сочи, че изплатеното от ищеца обезщетение за възстановяване на автомобила е в рамките на средните пазарни цени, поради което и предявеният иск по чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен за сумата от 536,86 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2021г. до окончателното погасяване.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се дължи.

Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане на дължимата сума.