Решение № 206 от 12.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Враца, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500186 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8376/30.12.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Решение № 294/25.11.2025 г. на Районен съд – Козлодуй по гр. д. № 727/2025 г., с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК е признато за установено в отношенията между И. Г. А., „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, че И. А. не дължи по договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, вземанията, прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 126/2022 г. на Районен съд – Козлодуй и е образувано изп. дело № 613/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие Окръжен съд – Враца, а именно: 5057,99 лв. главница, 2789,72 лв. договорна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 08.09.2021 г., 334,13 лв. мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 12.10.2021 г. и разноски в заповедното производство – 202,52 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът поддържа, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съобразно диспозитивното начало предметът на делото е очертан от ищеца единствено по договор за потребителски кредит № *** г., поради което районният съд неправилно е включил в предмета на проверката действителността на предходния договор за 1 потребителски кредит № *** г., по който въззивникът не е страна, не е частен правоприемник и по отношение на който не е пасивно легитимиран.

Поддържа се, че извършеното от съда прихващане на дължими и платени суми по два различни договора е процесуално недопустимо и материално неправилно, тъй като не са налице насрещни, изискуеми и ликвидни вземания между ищцата и цесионера. Оспорва се и изводът, че не се дължи чистата стойност на кредита от 5057,99 лв., както и констатацията за „двойни плащания“ и за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на дружеството, като се сочи, че постъпилите по изпълнителното дело суми са разпределяни и превеждани на взискателя на следващия ден, което не съставлява две отделни плащания. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, както и присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззиваемата И. Г. А. оспорва жалбата като неоснователна. Излага се, че районният съд правилно е анализирал и двата договора за кредит, отчел е заключението на съдебно-счетоводната експертиза заедно с всички доказателства за плащанията и законосъобразно е приел, че дългът по процесния кредит е погасен. Подчертава, че цесионерът не може да придобие повече права от цедента. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, като с молба заявява, че поддържа жалбата. Въззиваемата се представлява от адв. Д. Б., която оспорва жалбата. В представените в срок писмени бележки процесуалният представител на въззиваемата поддържа, че решението не е обжалвано от „ТИ БИ АЙ Банк“ АД и в отношенията с този ответник е влязло в сила, като двамата ответници не са необходими другари, поради което влязлото в сила установяване по отношение на цедента предопределя и неоснователността на жалбата на цесионера, който не може да придобие повече права от своя правоприемодател – арг. чл. 298, ал. 2 ГПК.

„ТИ БИ АЙ Банк“ АД не е обжалвало решението и не се представлява в съдебно заседание.

Във въззивното производство страните не са представили доказателства, нито са имали доказателствени искания, респективно нови доказателства не са събирани.

Окръжният съд намира първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства във връзка с изтъкнатите от страните доводи, като намира жалбата за неоснователна, макар и част от съображенията на районния съд да не могат да бъдат споделени, поради следното:

От фактическа страна.

2

Обжалваното решение е постановено в производство по субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, предявени от потребителя срещу цедента „ТИ БИ АЙ Банк“ АД и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за признаване за установено, че ищцата не дължи описаните по-горе суми по договор за потребителски кредит № *** г., за които е издаден изпълнителен лист от 01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 126/2022 г. на Районен съд – Козлодуй в производство по чл. 417 ГПК и е образувано изп. дело № 613/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц.. С определение на районния съд е допуснато изменение на иска чрез увеличение на претенцията за недължима главница от 4674,78 лв. на 5057,99 лв.

От самостоятелната преценка на въззивния съд на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява следното:

Между И. Г. А. като кредитополучател и „ТИ БИ АЙ Банк“ АД като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № *** г. с чиста стойност на кредита 7223,86 лв., погасим до 15.02.2024 г. на 42 месечни вноски по 349,84 лв., или обща дължима сума 14 693,28 лв. В договора са посочени годишен лихвен процент 46,24 % и годишен процент на разходите 49,39 %, като видът на кредита е определен като потребителски кредит за общо ползване.

Безспорно е, а и е признато от ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, че цялата отпусната по договора от 2020 г. сума от 7223,86 лв. не е получена от кредитополучателя в наличност или по банков път, а е послужила за пълно погасяване на задълженията му по предходен договор за потребителски кредит № *** г., сключен между същите страни. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на заявление за рефинансиране на задължение от 11.06.2020 г.

Въз основа на издадения на 01.02.2022 г. изпълнителен лист „ТИ БИ АЙ Банк“ АД е образувало изп. дело № 613/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц., като на 02.10.2024 г. като взискател е конституирана „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, придобило вземанията по договора за цесия. Съгласно справката на ЧСИ по изпълнителното дело от длъжника са извършени общо 40 плащания по 100 лв., или общо 4000 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, кредитирано и от настоящия състав като обективно и обосновано, се установява, че действителният годишен процент на разходите по договора за потребителски кредит № *** г. е в размер на 57,4143 %, изчислен при главница 7223,86 лв., 42 броя погасителни вноски и годишен лихвен процент, посочен от вещото лице като 43,24 %. Установява се още, че по същия договор преди датата на цесията (01.07.2024 г.) са постъпили плащания в общ размер 1065,26 лв. съгласно таблицата в т. 3 от заключението, към които следва да се добави и плащането от м. ноември 2022 г. в размер на 91,35 лв., пропуснато в табличната част и 3 допълнително отчетено от вещото лице, което съответства и на неоспорената справка на „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, в която банката изрично признава 10 плащания за периода 13.10.2021 г. – 21.11.2022 г. в общ размер 1156,61 лв.

След датата на цесията са постъпили още 12 плащания в общ размер 1100,61 лв.

Приложен по делото и неоспорен от ответниците е и договорът за потребителски кредит № *** г., по който ищцата е получила в заем 4700 лв., задължила се е да върне 12 256,53 лв. на 46 вноски по 266,45 лв. при ГЛП 31,84 % и ГПР 47,13 %, като в погасителните вноски са включени и застрахователна премия 1578,24 лв., „BANK защита на кредита“ 1578,24 лв. и еднократна такса за оценка на риска 753,39 лв. Съгласно справката на банката този договор е изцяло погасен – със сумата от 7223,86 лв. по договора от 2020 г. и с още 4 вноски по 266,45 лв. и една вноска от 10 лв., общо 8299,66 лв.

От правна страна.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на районния съд относно допустимостта на предявените отрицателни установителни искове. Силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК обхваща съществуването на вземането, но не и валидността на правното основание – самия договор за кредит или отделни негови клаузи, поради което длъжникът-потребител запазва правото си да оспори действителността на договора по общия исков ред. В този смисъл е и Определение № 1199/09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на ВКС.

По предмета на въззивната проверка.

Основателно е оплакването на въззивника, че районният съд неправилно е разширил предмета на делото, като се е произнесъл и по договора за потребителски кредит № *** г. Съобразно диспозитивното начало по чл. 6, ал.

2 ГПК предметът на делото се определя от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, а в настоящия случай той е ограничен до недължимостта на вземанията по договора за потребителски кредит № *** г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 126/2022 г. на РС – Козлодуй и е образувано изп. дело № 613/2022 г. Вземания по договора от 13.11.2019 г. не са предмет на заповедното производство, не са предмет на извършената цесия и не са включени в петитума на исковата молба.

Договорът за потребителски кредит № *** г. е изцяло погасен още към 11.06.2020 г. и не съставлява предмет на настоящото дело. Ето защо действителността на неговите клаузи и размерът на дължимите и платени по него суми са факти извън предмета на спора и не подлежат на самостоятелно установяване с решението.

Районният съд е обявил договора от 2019 г. за недействителен в мотивите си, но по-съществено е, че е отчел единствено чистата му стойност от 4700 лв., съпоставил я е с общо погасената по него сума от 8299,66 лв., приел е, че по този договор е надплатена сумата от 3599,66 лв., и е прихванал тази 4 разлика със задължението по процесния договор от 2020 г. С това си произнасяне съдът на практика се е произнесъл по непредявен иск – иск за връщане на недължимо платено (по чл. 55 ЗЗД), съответно за неоснователно обогатяване на банката по договора за потребителски кредит № *** г. Такъв иск не е бил предявен от ищцата, не е бил докладван по реда на чл. 146 ГПК и не е бил предмет на доказване, а страните не са получили възможност да организират защитата си по него.

Отделно от това извършеното прихващане е и материално недопустимо.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващане е възможно, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи и вземането на прихващащия е изискуемо и ликвидно. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е страна по договора от 13.11.2019 г., не е правоприемник на права и задължения по него и по отношение на него не са налице насрещни вземания, които да могат да се компенсират. Ето защо изводите на районния съд относно недействителността на договора за потребителски кредит № *** г., относно надплатената по него сума от 3599,66 лв. и относно прихващането на тази сума със задължението по процесния договор не се споделят от настоящия състав.

Съобразно събраните доказателства въззивният съд следва да се произнесе единствено по договора за потребителски кредит № *** г., който е предмет на обжалване. Обстоятелството, че договорът от 2019 г. не е предмет на делото, не лишава от значение установения по делото факт, че отпуснатата по процесния договор сума не е получена от потребителя в наличност, а е послужила за рефинансиране на предходния кредит – този факт е релевантен само доколкото определя чистата стойност на процесния кредит по смисъла на чл. 23 ЗПК, а именно 7223,86 лв.

По действителността на договора за потребителски кредит № *** г.