Решение № 262580 от 20.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............ гр. София, 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска в.гр.д. № 639 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 229558 от 30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 35084/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ З. „А.И.“ АД е осъдено да заплати на К.В.К. сумата от 12 373,45 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около 07:00 часа на пътя гр. Варна – к.к. „Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км., когато л.а. „Тойота“, модел „Пикник“, управляван от К.К., с пътник ищеца на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан самокатастрофира, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, с която същото се обжалва с доводи за неправилност и необоснованост, тъй като съдебният акт бил постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон, а също и при непълнота на доказателствения материал. Ищецът не провел главно доказване на предявения иск, тъй като не се събрали достатъчно доказателства за осъществен от застраховано при ответника лице деликт. В хода на първоинстанционното производство не били приобщени материалите от образуваното досъдебно производство, което попречило на установяване на истината за фактите по делото. Поради последното не бил установен механизмът на събитието, противоправността на деянието и вината на водача. Неправилно СРС уважил претенцията в размер на 500 лева за избор на лекар при проведеното лечение, за което по делото била представена фактура от 18.01.2018 г. Вещото лице по СМЕ пояснило, че този разход е по избор на ищеца, а не бил задължително условие за провеждане на оперативното лечение. Не следвало да се уважава и претенцията за разходи за медикаменти съгласно представените пред СРС две фактури от 05.02.2018 г. на стойност 51,12 лева и 20 лева, тъй като закупените медикаменти нямали връзка с травмите от събитието. Неправилно, на следващо място според ответника, първият съд уважил и претенцията на ищеца за имуществени вреди във връзка с допълнително проведено оперативно лечение на 02.07.2018 г. на стойност 6346,93 лева. Тези разходи били свързани с предшестващи събитието заболявания на ищеца, които нямали причинна връзка с ПТП и не се касаело за ексцес. С въззивната жалба се поддържа заявеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като по делото не било установено по несъмнен начин, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.

Искането до съда е да отмени решението на СРС и да отхвърли предявения иск, като се претендират разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца К.В.К., с който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно преценил същите. Оспорва доводите на въззивника, че направените разходи за лечение не са в причинна връзка с процесното събитие. Намира за бланкетно и неоснователно възражението за съпричиняване на увредата от страна на пострадалия, като ответникът не доказал, съобразно носената от последния доказателствена тежест, доводите си в тази връзка. Моли за потвърждаване на постановеното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. По допустимостта на обжалваното решение въззивният съд констатира следното:

След постановяване на определението на СРС по чл. 140 ГПК от 23.11.2018 г. на 12.12.2018 г. по делото е постъпила молба от ищеца, с която последният съобщава, че във връзка с продължаващи оплаквания от болки в областта на кръста и схващане, е извършено изследване и ищецът е претърпял на 02.07.2018 г. нова операция, като във връзка с последното извършил нови разходи, съставляващи за него имуществени вреди, в размер на стойност 6346,93 лева. Отправено е искане по реда на чл. 214 ГПК съдът да допусне увеличение в размера на предявения иск с посочената сума до сумата общо 12 373,45 лева. Това искане на ищеца е уважено, като в първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.02.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК решаващият състав на СРС е допуснал увеличение на иска с посочената сума – от 6026,52 лева на сумата в размер на 12 373,45 лева.

Настоящият състав на съда намира, че в случая не се касае до увеличение на размера на предявения иск, с оглед което допускането му от СРС на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е недопустимо извършено, като с произнасянето си по така допуснатото изменение на иска, СРС е постановил и недопустимо решение в тази част, като съображенията за това са следните:

Изменението на иска е налице, когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти (например извършено частично плащане, връщане на вещите, с което вредата за ищеца е намалена). Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита.

Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание.

Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Не е налице същинско изменение на петитума на иска, когато това изменение не се състои в промяна вида на петитума (преминаване от установителен в осъдителен петитум или обратното) или промяна на неговия предмет (например да се търси равностойността на вещта, а не самата вещ, в случай че се установи нейното погиване).

Следователно изменението на иска само досежно неговия размер (увеличение или намаляване на иска) не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл.

214 ГПК.

Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на основанието на иска. Следва да се има предвид, че за да е такова добавяне допустимо новонастъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право, не бива да променят основанието на иска и да не представляват самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ответника, различно от първоначално заявеното. Наред с това увеличаването или намаляването на размера на иска не представлява същинско изменение на иска, но само, ако не представлява ново искане, различно или самостоятелно от първоначално заявеното. Затова ако новонастъпилите факти представляват самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответника, различно от първоначално заявеното, както е при ексцеса от непозволено увреждане, е налице добавяне на ново основание за ангажиране на отговорността на ответника, различно от първоначалното такова. Формулирането въз основа на това ново основание искане за осъждане на ответника, по своето естество не представлява увеличение на размера на първоначално заявения иск, а съставлява нова претенция, базираща се на нововъзникналите /след предявяване на иска/ факти, поради което води до изменение на петитума. Налице е едновременно изменение на основанието на иска и на петитума му, което е недопустимо /в този см. решение № 59/27.09.2015 г., постановено по гр. д. № 4647/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о., както и определение № 13/10.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3848/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о./.

В конкретния случай заявената от ищеца промяната на размера на иска не представлява увеличение на размера на първоначалния иск, а е ново искане за защита, което е основано на новите факти – извършени допълнителни медицински изследвания, претърпяна операция и извършени във връзка с нея разходи. Последните по естеството си представляват самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ответника застраховател за ексцес от непозволеното увреждане. С оглед на това не е налице само изменение на обстоятелствената част на иска, което е допустимо съгласно решение № 488/07.02.2012 г., постановено по гр. д. № 899/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о., а предявяване на нов иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съобразно правилата на процесуалния закон е недопустимо да бъде приеман за разглеждане в производството, след като по делото вече е възникнало процесуалното правоотношение между съда и ответника.

Предвид гореизложеното, решението на СРС, в частта, с която съдът се е произнесъл по допуснатото от него увеличение на иска със сумата от 6346,93 лева, като стойност на извършени от ищеца разходи във връзка с оперативно лечение на 02.07.2018 г. или за разликата над първоначално заявения с исковата молба размер от 6023,52 лева до сумата от 12 373,45 лева, присъдена като обезщетение за причинени му имуществени вреди при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около 07:00 часа на пътя гр. Варна – к.к. „Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км., когато л.а. „Тойота“, модел „Пикник“, управляван от К.К., с пътник ищеца на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан самокатастрофира, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено.

Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, по отношение на решението на СРС в допустимата според настоящия състав част, съдът намира следното:

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на разходи за лечение на причинените му от настъпилите от събитието телесни увреждания.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и лицето, сочено като делинквент /водач на автомобила, в който като пътник се е возил ищецът/.

С решението си по предявения иск СРС е приел за установено по делото, че в срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е участвал в същото като пътник в процесния лек автомобил „Тойота“, рег. № ******* Установено е, че в резултат от процесното събитие на ищеца са причинени следните увреждания: импресионна фрактура на тялото Тн 12 прешлен; многофрагментна фрактура на тялото на Л2 прешлен; счупване на носа; охлузвания по лицето; разкъсно-контузна рана на носа. Като е приел, че тези увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие, съдът е приел за основателни претенциите за обезщетяване на направените във връзка с лечението разходи за пълния първоначално заявен с исковата молба размер.