Определение № 24938 от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54037/2025
- Вид
- Определение № 24938
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24938 гр. София, 09.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110154037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от "*********" ЕАД с ЕИК 121830616, срещу П. В.
И. с ЕГН ********** и срещу К. К. В. с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при равни квоти по 1/2 за всеки от тях, следните суми: сумата в общ размер на 8628,10 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 25.08.2025г. до окончателното изплащане, сумата в общ размер на 3614,24 лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода 10.08.2016г. - 10.03.2022г., сумата в общ размер на 2074, 93 лв. - мораторна лихва за периода 20.06.2024г.- 03.07.2025г., както и сумата в общ размер на 1851,53 лв. - лихва, дължима за периода от 11.03.2022г. /от настъпване на крайния падеж на задълженията по договора на 10.03.2022г./ - 24.08.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.
№2306/2025г., по описа на РС - Монтана.
Ищецът твърди, че между неговия праводател /************************* АД/ и К. В. И., на 10.03.2016г., бил сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена сумата в размер на 9000 лв., която следвало да бъде погасена на 72 месечни вноски, с краен срок 10.03.2022г., при ГЛП в размер на 9,35 % и ГПР - 11,52%, като общата дъжима сума по договора възлизала на 12 233,90 лв. Кредитополучателят преустановил плащането на вноските по договора, като се установило, че същия бил починал. Като негов единствен наследник по закон била майка му П.П.Б., която починала на 29.05.2022г. / след приемане на наследството от кредитополучателя/. Последната се наследила от сина си П. В. И. - нейн син, както и от К. К. В. - нейн внук. Срещу тях била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№2306/2025г., по описа на РС - Монтана, както и било образувано изпълнително производство №1051/2025г., по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ *** на КЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение и ИЛ, били редовно връчени на двамата ответници по делото на 17.10.2025г., като подали 1 възражение в срока по чл.415 от ГПК. С оглед на изложеното възниквал правен интерес за водене на настоящото производство срещу тях. Претендират се и разноските по производството.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответниците са редовно уведомени, са подали отговори на исковата молба. Същите не оспорват, че между ************************* АД/ и К. В.
И., на 10.03.2016г., бил сключен договор за кредит, със съдържанието посочено в исковата молба. Сочат, че К. В. И. починал на 05.06.2016г., поради което задълженията му по договора останали необслужени. Ответниците не оспорват и че на 17.10.2025г., са получили поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение и ИЛ по образувано изпълнително производство №1051/2025г., по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ *** на КЧСИ, като твърдят, че до този момент не са знаели за процесните вземания. Ответницте оспорват банковите извлечения, на основание на които е издадена заповедта и изпълнителния лист по реда на чл.417 от ГПК, както и оспорват усвояването на сумата от кредитополучателя. Сочи се още, че вноските по договора с падеж преди 28.08.2020г. от вноска 1 с падеж 10.04.2016г. до вноска 52 с падеж 10.08.2020г., вкл. са били погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК.
Погасени по давност са и претендираните лихви. Наведени са съображения за нищожност на клаузата на процесния договор, предвиждаща такса за одобрение на кредита в размер на 227,05 лв., като същата била свързана с усвояването на кредита, респ. се явявала нищожна по см. на чл.21, ал.1 вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. С оглед на изложеното, предявените искове се считат за неоснователни в частта относно претендираната главница над размера от 1582,70 лв., както и изцяло по отношение на претенциите за лихви, поради погасяването им по давност. Претендират се и разноските по производството.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, с оглед липсата на оспорване на наличието на валидно правоотношение по процесния договор за кредит, със съдържанието, посочено в исковата молба с наследодателя на ответниците; настъпването на изискуемостта на вземанията по договора, както и размера на всяко от вземанията;
Ответниците следва да докажат възраженията си за настъпила погасителна давност, както и за недействителност на посочените основания.
По доказателствата.
Ищецът е представил като приложения към исковата молба, писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети, като по възраженията на ответниците, съдът ще следва да се произнесе с акта си по съществото на правния спор.
2
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ, с въпросите, посочени в исковата молба, е основателно и следва да бъде уважено. Следва да бъде допуснат и въпроса, формулиран от ответниците.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от ищеца с исковата молба, писмени доказателства, като по възраженията на ответниците, съдът ще следва да се произнесе с акта си по съществото на правния спор.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: че между ************************* АД/ и К. В. И. /наследодателя на ответниците/, на 10.03.2016г., бил сключен договор за кредит, със съдържанието посочено в исковата молба; че на 17.10.2025г., ответниците са получили поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение и ИЛ по образувано изпълнително производство №1051/2025г., по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ *** на КЧСИ.
ДОПУСКА изготвянето на ССчЕ, с въпросите, посочени в исковата молба и отговорите на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 450 евро, от които 350 евро вносими от ищеца и 100 евро, вносими от ответниците, по депозитна сметка на СРС, в едноседмичен срок от уведомяването.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства от страните за внесени депозити.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д.№2306/2025г., по описа на РС - Монтана.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3