Решение № 3117 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3117 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110159523 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Дим-Миткови“ ЕООД, с ЕИК:

203782811 против „Детска градина 138 – Приятели“, с код по БУЛСТАТ:

131013819, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 7911.30 лева с ДДС – начислена във фактури № **********/17.09.2020 г. /за 2400 лева с ДДС/ и № 0000000154/17.09.2020 г.

/за 5511.30 лева с ДДС/, издадени за извършени от ищеца в обект на ответника строително монтажнш дейности по неформални договори за изработка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните имало трайни търговски отношения, въз основа на които ищецът извършил поредица от строително монтажни работи /СМР/ в обекта на ответника в периода от 01.07.2020 г. до 01.10.2020 г. За извършените дейности ищецът издал шест фактури на обща стойност 30 323.96 лева с ДДС – но ответникът заплатил само четири от тях – до обща стойност от 22 412.66 лева с ДДС.

В тази връзка се твърди, че другите две фактури на обща стойност от 7911.30 лева били издадени въз основа на два неформални договора за изработка 17.09.2020 г., по силата на които ищецът осъществил следните дейности: разбиване на плочки, изнасяне и извозване на отпадъци, полагане на тръби Ф110, павета, бордюри и пясък (трамбоване), заустване на водостоци, монтаж на дренажна шахта, фигуриране на бордюри и павета, изкопни работи с механизация (багер), извозване на земни маси и доставка на 1 строителни материали: тръба ПВЦ Ф110, дъга ПВЦ Ф110, пясък (речен), бордюри (градински), дренажни шахти, кварцов пясък, цимент и павета (кокали).

Ищецът поддържа, че изпълнил възложената поръчка, като осъществил исканите от ответника СМР.

В условията на евентуалност ищецът претендира общият размер на сумата въз основа на института на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61, ал. 1 ЗЗД и по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С исковата молба са представени: справка за фактури, фактура № **********/17.09.2020 г. /за 2400 лева с ДДС/ и фактура № 0000000154/17.09.2020 г. /за 5511.30 лева с ДДС/, справка в ТРРЮЛНЦ – 2 броя.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва по основание и размер.

В тази връзка ответникът уточнява, че между страните бил сключен договор за строителство от 05.08.2020 г., въз основа на който са извършвани строително-монтажни и ремонтни работи в имота на ответника.

Описва се подробно какво е извършено от ищеца като се твърди, че общата сума на договорените ремонтни дейности възлизала на 18 235.80 лева с ДДС. Сочи, че изпълнителят не отправил покана до възложителя за оглед и приемане на извършваната работа.

Впоследствие била предоставена и втора оферта от 28.09.2020 г. за други допълнителни строителни дейности в размер от 4 176.86 лева, като на ищцовото дружество била платена сумата от общо 22 412.66 лева с ДДС.

Ответникът поддържа, че не е възлагал на ищеца друга работа, освен посочената в отговора на обща стойност 22 412.66 лева с ДДС, както и ищецът не бил извършвал друга допълнителна дейност. Поради това ответникът не е приемал други фактури от ищеца, доколкото и плащаният от страна на детската градина ставало по строго определен ред. Евентуално оспорва претенциите по размер.

С тези аргументи иска претенцията да бъде отхвърлена изцяло евентуално частично. Претендрат се разноски.

С отговора са представени: договор за строителство от 05.08.2020 г., оферта за СМР, контролен лист, фактура от 05.08.2020 г. и платежно нареждане към нея, контролен лист, фактура от 31.08.2020 г. с платежно нареждане към нея, контролен лист, фактура от 17.09.2020 г. и платежно нареждане, справка за одобрени плащания, допълнитела оферта, контролен лист, фактура от 01.10.2020 г. и платежно нареждане от 19.10.2020 г., заповед от 26.09.2022 г., документ Одитна пътека № 1 „Поемане на задължение“, „Правила за финансово управление и контрол в ДГ 138“.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза с вх. № 19515/20.01.2025 г. Разпитани са свидетели: Е. В. М. /служител на ищеца/, Б.

К. Б. /служител на ищеца/, П.Т.Т. /служител на ответника/ и Т.Б.М. /служител 2 на ответника/.

В съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г., процесуалният представител на ищцата изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.

Процесуалният представител на ответника счита исковете за недоказани по основание и по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени – изцяло евентуално частично.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за строителство от 05.08.2020 г., сключен между ищеца „Дим Миткови“ ЕООД като изпълнител и ответника ДГ 138 „Приятели“ като възложител за извършване на СМР по оферта.

Видно от два броя оферти с описани в тях СМР по видове и стойност /описани в таблицата, където е обсъдено заключението на в.л./ ищецът е изготвил оферта за 18 235.80 лева с ДДС /36 от делото/ и допълнителна оферта за 4176.86 лева с ДДС /л. 49 от делото/ или общо 22 412.66 лева с ДДС. Посочената сума между страните липсва спор, а и от платежни нареждания се установява, е заплатена от ответника на ищеца – въз основа на 4 фактури: фактура № 142/05.08.2020 г.; № 149/17.09.2020 г.; № 143/31.08.2020 г. и № 156/01.10.2020 г.

Останали са незаплатени фактури № **********/17.09.2020 г. – за 2400 лева с ДДС и № 0000000154/17.09.2020 г. - за 5511.30 лева с ДДС. Не се твърди, нито се установява посочените фактури да са осчетоводени от ответника.

Видно от приложени по делото документ Одитна пътека № 1 „Поемане на задължение“ и „Правила за финансово управление и контрол в ДГ 138“ в ДГ са въведени правила за финансово управление и контрол за поемане на финансови ангажименти над 1000 лева – въз основа на нарочни заявки, одобрявани от съответни длъжностни лица след проведен контрол.

На последно място от показанията на свидетеля Е. В. М. /служител на ищеца/ се установява, че към 2020 г. е работил при ищеца, като последният в онзи момент е изпълнявал поръчка в ДГ в гр. София, на има „Приятели“ в кв.

Обеля – за вертикална планировка, която включвала паваж и бордюри.

Задачите на работниците ги давал работодателят им съответно имало ръководител на обекта. Уточнява, че докато работили на обекта нямало постоянен представител на ответника, който да ги надзирава, а само човек, който от време на време приемал работата, за да можели да продължат.

Разказва, че работата се изразявала в махане на стар паваж, къртене на старата вертикална планировка – стари и опасни плочки, полагане на новата вертикална планировка, бордюри, паваж, изкопни дейности, шахти, трасиране при нужда, поставяне на декатлон павета. Допълва, че не помни колко време е продължила работата на обекта, но помни, че не е имало забележки от детската градина, съответно не били викани да отстраняват нередности на 3 свършената работа. Уточнява, че не знае дали възложителят е плащал редовно на ищеца стойността на извършените дейности.

В показанията си свидетелят Б. К. Б. /служител на ищеца/ твърди, че работил при ищеца като негов представител от 2018 г- 2019 г., но не бил на трудов договор, а с пълномощно. Уточнява, че ищцовото дружество се занимавало със строителство, а свидетелят следял за изпълнението на договорите.

Разказва, че ищецът имал договор като изпълнител с ДГ „Приятели“ в гр. София, кв. Обеля като възложител, а отношенията били през есента на 2020 г. – работата продължила около два месеца и половина. Уточнява, че имало писмен договор за около 18 000 лева, но впоследствие директорката на градината възложила на ищеца и други допълнителни дейности – напр. по договор следвало да се поставят едни плочки, но директорката възложила поставянето на друг тип плочки-паве, подреждани като фигура, възложила и ремонтни дейности по покрив на една от сградите. Уточнява, че на място старата настилка покрай всички корпуси на градината била пропаднала, нямало отводняване, а улуците течели върху настилката. Поради това и работниците направили отводняване, изградили и поставила шахта, а след това и нови плочки. Разказва, че всички стари плочи били премахнати, теренът бил обработен и трамбован и около двата корпуса били поставени нови плочки. Била направена нова настилка и пред двата входа на градината.

На следващо място свидетелят уточнява, че наблюдавал извършване на СМР и дори участвал в тях като копаел за отводнителните шахти. Уточнява, че присъствал на разговори с директорката – в които същата заявявала какво още иска да се свърши и какво да се поправи. След приключване на работата последната нямала възражения по свършеното.

Свидетелят посочва, че двете неплатени фактури били извън първоначално възложеното по договора. Поддържа и че занесъл фактурите на директорката М.а, но последната така и не разпоредила заплащането им. Покъсно в телефонен разговор уведомила ищеца, че не може да плати двете фактури, доколкото били извън писмения договор.

По отношение на показанията на свидетеля ответникът поддържа, че същият бил пълномощник на ищеца и като такъм нямал право да бъде свидетел.

При справка в ТРРЮЛНЦ съдът не установява св. Б. да е вписан като представител на дружеството.

От показанията на свидетелката П.Т.Т. / служител на ответника/ се установява, че работи като учител в ДГ „Приятели“, в гр. София, кв. Обеля от 14 години.

Разказва, че през 2020 г. се направил ремонт в двора на детската градина – през м. август. Уточнява, че тогава била дежурна в продължение на две седмици и присъствала на място. Твърди, че ремонтът, който възприела, се изразявал в смяна на тротоарни плочки по алеите на градината. Впоследствие, когато се върнала на работа след 15.09 видяла, че и улуците били сменени.

Твърди, че за ремонта имало договор между ДГ и дружеството. Работниците 4 на място били по двама – като свидетелката докато била дежурна съдействала за достъп до ток, вода. Уточнява, че към момента директор на градината била Е.М.. Допълва обаче че не е присъствала никога на разговор между последната и работниците на ищеца. Уточнява, че към 15.09 рамонтните дейности не били приключили, но не помни директорката да се е оплаквала, че СМР са се забавили.

В показанията си свидетелката Т.Б.М. /служител на ответника/ твърди, че работи в ответната ДГ като „завеждащ административна служба“ и дейността й се изразява в работа с документацията на детската градина: регистриране, входиране, договори, фактури и придвижването им за плащане към счетоводител. Разказва, че през 2020 г. в ДГ бил направен ремонт – като свидетелката възприела оферта на изпълнителя, договор и самите плащания.

Поддържа, че всичко по договора било изплатено, макар да не помни от къде били осигурени средствата. Уточнява, че по време на самия ремонт тя била в отпуск, доколкото СМР се извършвали основно през летните месеци.

Допълва, че срокът на договора бил края на септември, поради което когато се върнала на работа за новата учебна година все още имало строителни дейности.

Посочва, че директорката на ДГ била Е.М., като свидетелката не е присъствала на разговор между нея и работниците. Директорката не се била оплаквала от забавяне на ремонта или некачествена работа.

Свидетелката твърди и че не била виждала други фактури извън тези по договора, както и че нямало неформални договори между страните.

Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски показания – по реда на чл. 172 от ГПК – доколкото за всички свидетели, като служители на страните, е налице възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията са ясни, последователни и еднопосочни, кореспондират и на останалите представени по делото доказателства. В тази връзка и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност, като съобразява, че служителите свидетели на ответника са били в отпуск през по-голямата част от ремонтните дейности.