Решение № 1808 от 12.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8976/2025
- Вид
- Решение № 1808
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Христина Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1808 гр. В., 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Х. Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Х. Колева Гражданско дело № 20253110108976 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х. С. Т. срещу А. П. А., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат изменени постановените по гр.д. № ************ по описа на РС-Р. мерки досежно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето А. А. А., род. на **************
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по гр.д. № ************ по описа на РС-Р., е одобрено споразумение между родителите, като родителските права по отношение на детето А. са предоставени на бащата. На майката е определен режим на лични контакти с детето и е задължена да плаща издръжка. Сочи, че до 2022г. детето е живяло с майка си и другите й две деца, братя на А., родени от съжителство на майката с друг мъж. Поради конфликтни отношения между майката и партньора й и по съгласие на родителите, взели решение, А. да живее с баща си, за което било одобрено споразумение по гр.д. № ************ по описа на РС-Р.. Счита, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение на мерките досежно детето. С оглед възрастта на детето и неговото желание, по-подходящо и в негов интерес е да живее занапред с майка си, която да полага преките и непосредствени грижи за него. Към момента не живее с бащата на братята на А., установила е връзка с друг мъж, който е в прекрасни отношения с детето.
Счита, че не е в интерес на детето да живее с баща си. Заявява желание да полага занапред грижите за детето, като твърди, че разполага с необходимите качества и условия. Затова, при променените обстоятелства, исканата промяна е в интерес на А.. Моли за положително произнасяне по предявения иск, като родителските права спрямо детето й бъдат предоставени за упражняване, а на бащата бъде определен режим на лични контакти, съобразно параметрите посочени в молбата, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в размер 370 лева.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения. Сочи, че предоставя необходимите грижи за пълноценно отглеждане и възпитание на детето. Заявява, че притежава родителски капацитет, налице е силна емоционална връзка между него и А.-М.
1
Твърди, че не е в интерес на детето да живее с майка си, същата не притежава необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето. Моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***************** страните са родители на детето А. А. А., род. на **************
Майката Х. Т. има още две ненавършили пълнолетие деца от В.Д..
На 22.10.2023г. майката е сключила граждански брак с М.Т.
По гр.д.№ ************ по описа на РС-Р. е одобрено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, като родителските права по отношение на детето – А. А.
А., род. на **************са предоставени на бащата.
От служебна бележка с изх.№ *******************, издадена от Трета природоматематическа гимназия „А.М.П. гр. В. се установява, че детето А. е ученик в осми клас през учебната 2025/2026г..
По делото е събрана информация от ТД на НАП-В. за действащи трудови договори на страните, както и данни за осигурителния доход на същите. От приложените справки се установява, че и двамата родители към настоящия момент са в трудови правоотношения с приблизително сходен размер на месечен осигурителен доход.
Приобщени са гр.д.№ ********* по описа на РС-Р. и гр.д.№ ************ по описа на РС-Р., от които се установява, а и не е спорно в отношенията между страните, че първоначално при прекратяване на брака между родителите с Решение № *************о гр.д. № ********** последните са се споразумели родителските права по отношение на А. да се упражняват от майката, като това е продължило до м.02.2022г. След това А. се отглежда от баща си на територията на гр. В..
По делото е изготвен Социален доклад от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ В.. От доклада се установява, че детето А. А. се отглежда от месец април 2022 г. от своя баща А. А.. Бащата е родителят който полага основни грижи за момичето. Задоволява адекватно здравните, битовите, познавателните и емоционалните й потребности. Бащата има желание да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето си. Среща подкрепа от страна на своята съпруга в отглеждането на дъщеря си. Момичето възприема г-жа А. като човек, с който може да споделя и на когото може да се довери. Бащата заявява готовност и желание да продължи да отглежда детето в семейството си, като й осигури спокойна и стабилна семейна среда. По време на разговора с А. А., тя изразява желанието си да живее заедно с майка си.
По делото е изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Р.. От доклада се установява, че А.-М. е първо по ред дете за майката. Родена е от брака А. А.. До 2014 г. живеят в гр. В.. През 2014 г. родителите се развеждат по взаимно съгласие и А.-М. остава да живее с майка си в гр. Р.. В последствие майката започва съжителство с В.Д. в неговия дом в с. Пороище, общ. Р.. От това съжителство се раждат синовете й Н. р. през 2018 г. и С., р. през 2020 г. А.-М. живее със семейството на майка си. През 2022 г., при инцидент/самонараняване/, майката постъпва в болница, а бащата на А.-М.я я прибира при себе си в гр. В.. Майката междувременно се разделя с бащата на синовете си и заедно с момчетата заживява в наследствения апартамент в гр. Р., в който продължават да живеят и към настоящия момент. А.-М. е била в 4 клас, когато се налага да смени местоживеенето си.
Проведен е разговор с настоящия съпруг на майката - М.В.Т.. Същият заявява, че я подкрепа в желанието да полага грижи за А.-М.. Самият той има дъщеря от предходно съжителство М. 7 г., която живее с майка си. Той редовно общува с детето, то им гостува. Към момента основните грижи за детето се полагат от бащата. Майката също има възможност да осигурява основните грижи за детето. Демонстрира загриженост за развитието, психоемоционалното благополучие и бъдещето на дъщеря си. Твърди, че желае най-доброто за А.М.. Категорична е, че желае да упражнява родителските права, като не би допуснала по никакъв начин ограничаване на контакта на детето с бащата.
2
От заключението на вещите лица д-р К. Д. К. и Клиничен психолог Р. С. Г. по допуснатата Съдебно-психологична експертиза се установява, че родителският капацитет на всеки един от родителите по отношение на техните личностови качества може да бъде благоприятна основа за осъществяване на синхрон в подхода към детето. Но при така развилите се обстоятелства при двамата бивши партньори - дълбок конфликт и липса на комуникация, техните подходи се разминават, като майката има по-авторитарен стил, който поставя рамки на поведение и контрол, докато бащата демонстрира либерален такъв с елементи на авторитаризъм /в случаите когато децата грешат/. И двата стила имат своите положителни черти, но ако са обсъдени и приети от двамата родители, ако съществува синхрон в подхода им към детето могат да бъдат резултатни и успешни при неговото възпитание и психо-емоционално състояние. Както по време на срещата с майката, така и при психологичното изследване А.-М. демонстрира емоционална привързаност и дори идеализация с последната. Налице е почти еуфорична привързаност. Майката е източник на положителни емоции за момичето. Тя за нея е любов и сигурност. Отношението, което показва детето към бащата е почти контрастно с това към майката. Усеща го като дистанциран. Почти няма комуникация. Даването на голяма свобода от страна на последния момичето тълкува като безразличие от негова страна. Тук е налице конфликт на лоялност.
Въпреки, че момичето говори с голяма любов за майката и дава ясен знак, че последната й отделя много внимание, то това е сигнал за едно вече регресивно поведение - търсене на грижа, характерна за по-малките деца. В същото време, „самостоятелността“ за която споделя А., по-скоро насочва към средство за манипулация /средство да постигане целта, а именно да бъде с майка си/. Нейното оплакване, че баща й не се интересува от нея е поскоро сигнал, че тя търси по - дълбок емоционален контакт с последния, а не само споделяне на общо пространство. Тя копнее за неговата емоционална близост. Тъй като А.-М.се намира в критична възраст, т.е. в търсене на идентичност, тя е разкъсвана между два различни подхода на родителство. И двамата родители обичат детето си и се грижат по начин за него, така, както са го възприели от родителите /модела на родителското семейство/, но тъй като е налице сериозен конфликт между тях двамата и необработени емоции от раздялата, и последващите им отношения, то майката се стреми да покаже по- качествен родителски капацитет от този на бащата и така да се конкурира с него за детето си, т.е. индиректно да го санкционира за отнемането на последното от нея. При А. има вече оформен конфликт на лоялност /силно разцепление между образите на двамата родители/. Налице е чувство на пренебрежение към бащата и идеализация на майката. При момичето има и едно амбивалентно отношение - от една страна иска да бъде с майка си, но от друга страна, впоследствие може да се чувства виновна за този избор и по-специално от последствията /може би материални лишения, влошени отношения с бащата, напускане на елитно училище/. Така момичето се люшка между нуждата от близост и желание за оттегляне. Т.е. цялостното поведение и психо-емоционално състояние на А. дават основание да се направи извод, че е налице едно отчуждение от бащата, което все още, не е синдром на родителско отчуждение, а е сигнал, че тя търси емоционална близост с последния, за да има баланс между обичта и любовта на двамата родители. Това е и основание тя да прави опити за манипулация /несъзнавано търси контакт и отиване да живее при майка си, за да принуди баща й да й оказва повече внимание и грижи/. В момента момичето е в т.нар. адаптационна криза, която повишава нейната тревожност и вътрешно напрежение, понижава самооценката й и в същото време крие риск от регресивно поведение. В стремежа си да върне детето в своя дом, да докаже пред себе си и бившия си партньор, че тя е по-качественият родител, майката волно или не, съзнавано или не, осъществява манипулативно влияние върху детето, като това крие риск за неговото увреждане в бъдеще. За разрешаване на настоящия казус е необходима спешна фамилна консултация и по преценка на водещия терапевт, и индивидуални срещи с всеки член на този триангулат /майка, дете, баща/.
Съдът на основание чл.59, ал.6 СК е изслушал родителите.
Двамата заявяват желание и готовност да полагат преките и непосредствени грижи спрямо детето А..
По делото е изслушано и детето А., което споделя, че иска да живее с майка си в гр.
Р., защото повече му харесва в този град, където има приятели и при майка си се чувства подобре.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск за изменение на мерки за упражняване на родителски права, определени по гр.д. № ************ по описа на РС-Р. съгласно постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, като майката отправя искане за предоставяне на родителските права по отношение на детето А..
За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК следва да бъде установено възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване родителските права на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят на другия родител - в настоящия случай на майката.