Определение № 36180 от 29.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36180 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело № 20241110111134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: .., представлявано от А. А., със седалище и адрес на управление: гр. С., срещу А. Н. К. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С. за топлоснабден имот: гр.С., вх.А, ет.1, ап.1, с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 3596,10 лева, от които 3171,48 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.03.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 357,48 лева - мораторна лихва за забава от 01.12.2019г. до 10.05.2022г., както и суми за дялово разпределение: сумата от 357,48 лева — главница за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 11,56 лева — лихва за периода от 31.05.2019r. до 10.05.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса сумата от 71.92 лева и сумата в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 26967/2022r., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 26967/2022г. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът прави искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице 1 помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, и за задължаване на третото лице – помагач да представи намиращи се у него документи по делото.

С Разпореждане от № 16259/25.01.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 12.02.2024г. лично на ответника.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. Изразява становище по допустимостта и основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите. Посочва се, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно, кое дружество извършва услугата за разпределяне на топлинна енергия за процесния адрес, както и липсва договор между Етажна собственост и ищеца, така и приложения и ОУ към него , в тази връзка прави искане по реда на чл.183 във вр. с чл.190 ГПК ищеца да представи в оригинал и/или копие фактури за извършената услуга ДР , в случай че заяви че ще се ползва от тях, защото не са получени от ответника, от което се твърди че ще се установи претендиране на други суми без основа ние които не са за ДР , нито се дължат въз основа на ОУ.твърди се, че по делото липсват каквито и да било договори, подписани между ищеца и EC, уговарящи условията на извършването и заплащането на процесната услуга, вкл. и описаните Приложения. Т.е. по някакъв начин не е доказано какви са разходите на ФДР, по каква методика се изчисляват, каква е обоснованата норма на възвръщаемост на капитала и най - вече съобразно, кой договор следва да се извърши това остойпостяване. Посочва се, че не са ангажирани доказателства как се определя размера на дължимите суми и кога настъпва падежа, съгласно чл.36, ал.2 от ОУ. Ищецът не ангажира доказателства за формиране на цената по ал.1 на чл.36 от ОУ, нито за начина на заплащане. Твърди се, че в останалата част исковата претенция е недължима на поради липса на облигационна връзка между страните, липса на доставка в претендирания размер, поради липса на годно, сертифицирано СТИ, находящо се в процесната АС, обслужваща процесния нмот, липса на правна норма регулираща разпределението на ТЕ за сградна инсталация, позовавайки се на Р №1 037/10.02.2025 г. по административно дело № 85/2024 г. по описа на 11 колегия - Петчленен състав на ВАС, което е окончателна и потвърждава РЕШЕНИЕ N. 7276/ 03.07.2023 г. по административно дело N. 746/2021 г. по описа на ll отделение на ВАС, с което се отменя нормата за определяне на сградна инсталация, а именно - т. 6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е—РД— 04— I от 12.03.2020 г., липса на доказателства за забава на ответника относно суми за доставката на топл ин на енерги я до процесния имот.ОСПОРВА СЕ ИЩЕЦА ДА Е УСТАНОВИЛ КАЧЕСТВОТО НА ПОТРЕБИТЕЛ НА ОТВЕТНИКА ,К. С. , ЧЕ претендираното от ищеца вземане не съществува по отношение на ответника, тьй като 2 по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, задължено за това вземане е лице, кoетo има качеството потребител на топлинна енергия. По делото липсват доказателства ответникът да е подавал каквито и да било документи, да е правил каквото и да било волеизявления за откриване на процесната партида относно процесния имот при ищеца или да е заявил желание за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за същия имот на негово име. не е ползвател на процесния имот, няма качеството потребител за същия. Законът за Енергетиката дава дефиниция на понятието „Потребител“, което по смисъла на чл.153, ал.1, като лице собственик на имота и ползвател сочи трето неучастващо по делото лице В. П. К.а. В настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че на името на трето не участващо в процеса лице B. П. .ищцовото дружеството е открило партида при него за процесния имот такава под абонатен № 60501.

На самостоятелно основание се прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция за период - вземане касае и период преди 30.03.2019r. , с оглед на факта, че ищецът е входирал Заявление за издаване на ЗИГІЗ във връзка с настоящото дело на м.05.2022г., а именно: - Рекламация ФАКТУРИ № 17301526, 17301528, 17301530, 17301536/19.12.20l9r., начислени за периода 01.05.2018г. 30.03.2019г на обща стойност 158,46 лева, съобразно приложеното от ищеца ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СМЕТКИ, която сума е недължима поради изтеклата погасителна давност, вкл. и начислената лихва кьм тях, в размер на 33,84 лева.

Оспорва се иска и по отношение посочения размер на дължимите суми , тъй като няма ясни данни по делото, как се извършва и остойностява разпределението на топлинна енергия изобщо в процесната сграда, поради което твърди , че за процесния период не е налице доставка на топлинна енергия в претендирания размер, както и сумите претендирани за мораторна лихва. Според чл.33,ал.2 от Общите условия,клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, В чл.33,ал.4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията/съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,т.е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури.Оспорва дължимост на сумите за дялово разпределение, след като трето лице, води дяловото разпределение.За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение.

По допустимостта:□

3

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.□

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 26967/2022 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за основателни, доколкото страните спорят по обстоятелствата, предмет на експертизите.

Ищецът е обосновал правния си интерес от искането за привличане на трето лице – помагач с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Техем сървисис“ ЕООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, намиращ се в за топлоснабден имот: гр.С.., аб. № 60501, по доказателственото искане на ищеца в тази насока.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025г. от 11.10ч, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.С.., аб. № 60501, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. С., че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на срещу А. К. , с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 3596,10 лева, от които 3171,48 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.03.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 357,48 лева - мораторна лихва за забава от 01.12.2019г. до 10.05.2022г., както и суми за дялово разпределение: сумата от 357,48 лева — главница за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 11,56 лева — лихва за периода от 31.05.2019r. до 10.05.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса сумата от 71.92 лева и сумата в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 26967/2022r., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d1ea4c1-f68a-4dc8-acb3-c4fc9801c1a2