Определение № 5283 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5283 гр. Варна, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502433 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Ц. Г. Л., като майка и законен представител на Е. Н. - С. и Д. Н. С., чрез адв. К. против Определение от 01.10.2025 година, постановено по гр.дело № 312/2025 година, по описа на ДРС, с което е било прекратено производството по делото по отношение предявени искове от, както следва:

- Д. Н. С., ЕГН **********, против Н. С. С., ЕГН **********, да заплати сумата от 11000 лева, заместващо компесаторно обещетение, съизмеримо с дължима издръжка за изтекли 20 месеца, като пропуснати ползи за неизпълнение на договорно задължение считано от м. ноември 2021 г. до 30.06.2023 год., ведно със законнната лихва за забава до окончателно погасяване на паричното задължение, както и да заплати сумата от 1926.62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, претендирана като компесаторно обещетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г. и исковете,

- предявени от Е. Н. С. ЕГН **********, чрез нейната майка Ц. Г. Л., ЕГН **********, против Н. С. С., ЕГН **********, за сумата от 11000 лева,( заместващо компесаторно обезщетение съизмеримо с издръжка за 20 месеца като пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение, считано от м.ноемви 2021 г. до 30.06.23 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на паричното задължение и за заплащане на сумата от 1926.62 лв, представляваща лихва за забава върху главницата, претендирана като компесаторно обещетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 година.

От представената пространна жалба е видно, че оплакванията са по посока на незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт.

Излага се, че страните са били лишени от обективна и справедлива съдебна 1 защита; че акта противоречи на Конституцията на Р България и редица международни актове и ти лишава от достъп до правосъдие. Твърди се, че ответника е неизправен и не следва да бъде освобождаван от имуществената си отговорност за изминалия период от време – като пропуснати ползи и увреждане имущественото на молителите. Твърди се, че се търси заместващо обезщетение на договорно неизпълнение от страна на ответника, които е бил задължен да заплаща издръжка.

В отговор на частната жалба, ответника излага, че договор между страните няма подписан и по тази причина е налице заобикаляне на закона.

За да се произнесе по спора ВОС, като се запозна със материалите по делото и становищата на страните намери за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа искова молба, депозирана от ищцата, чрез адв. К. от 01.07.2024 година. В нея са изложени обстоятелства, според които страните са живели в Кралство Великобритания, имат три деца, двете от които към него момент непълнолетни. След промяна в техните отношения и предвид сключения там граждански брак, кралския съд е постановил развода им. Ц. Л., заедно с децата Д. и Е. са се върнали в Р България, и са предявили против ответника Н. С., следните искови претенции:

1.Да бъде осъден да заплаща на Д. С. сумата от 550 лева издръжка занапред.

2.Да бъде осъден да заплаща в полза на детето Е. сумата от 550 лева занапред.

3.Да бъде осъден за заплати в полза на детето Д. сумата от 17 600 лева, равняваща се като дължима издръжка за изтеклите 32 месеца, от ноември 2021 година до завеждането на иска, както и сумата от 3 082.68 лева – мораторна лихва.

4.Да бъде осъден да заплати в полза на детето Е. сумата от 17 600 лева, равняваща се като дължима издръжка за изтеклите 32 месеца, от ноември 2021 година до завеждането на иска, както и сумата от 3 082.68 лева – мораторна лихва.

Производството по делото е било прехвърлено в ДРС, като с молба (вжл.120) ищците, чрез адв. К. са направили изменение на исковите претенции, както следва:

1.Да бъде осъден да заплаща на Д. С. сумата от 550 лева издръжка занапред.

2.Да бъде осъден да заплаща в полза на детето Е. сумата от 550 лева занапред.

3. Да бъде осъден да заплати в полза на детето Д. сумата от 11 000 лева, като заместващо компенсаторно обезщетение, съизмеримо с дължимата издръжка за изтеклите 20 месеца като пропуснати ползи от неизпълнението на договорно задължение на осн.чл.45 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД, считано от ноември 2021 година до 30.06.2023 година, както и сумата от 1926.62 лева – лихва за 2 забава.

4.Сумата от 6 600 лева – месечна издръжка за минал период от време – от 007.2023 година до датата на завеждане на ИМ – в полза на детето Д..

5. Да бъде осъден да заплати в полза на детето Е. сумата от 11 000 лева, като заместващо компенсаторно обезщетение, съизмеримо с дължимата издръжка за изтеклите 20 месеца като пропуснати ползи от неизпълнението на договорно задължение на осн.чл.45 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД, считано от ноември 2021 година до 30.06.2023 година, както и сумата от 1926.62 лева – лихва за забава.

6. Сумата от 6 600 лева – месечна издръжка за минал период от време – от 01.07.2023 година до датата на завеждане на ИМ – в полза на детето Е., както и сумата от 1156.06 лева – лихва за забава.

ДРС е допуснал изменението н претенциите, но с Разпореждане от 14.08.2025 година е оставил производството без движение , досежно претенциите за сумите от 11 000 лева.

В съдебно заседание от 07.10.2025 година е прекратил производството по отношение на тези два иска.

Виждането на въззивния съд е следното:

Съответно на тълкувателната практика на ВКС изменението на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти /напр. извършено частично плащане, връщане на вещите, с което вредата за ищеца е намалена/. Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Не е налице същинско изменение на петитума на иска, когато това изменение не се състои в промяна вида на петитума /преминаване от установителен в осъдителен петитум или обратното/ или промяна на неговия предмет /напр. да се търси равностойността на вещта, а не самата вещ в случай, че се установи нейното погиване/.

От материалите по делото става ясно, че двата от първоначално заявените искове са за сумата от 17 600 лева – „равняваща се като дължима издръжка за изтеклите 32 месеца, от ноември 2021 година до завеждането на иска, както и сумата от 3 082.68 лева – мораторна лихва“. Впоследствие тези 3 два иска са били изменени, като освен основанието е бил променен и петитума им, като се претендира осъждане за сумата от 11 000 лева, като заместващо компенсаторно обезщетение, съизмеримо с дължимата издръжка за изтеклите 20 месеца като пропуснати ползи от неизпълнението на договорно задължение на осн.чл.45 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД, считано от ноември 2021 година до 30.06.2023 година, както и съответната сума за забава.

Т.е. касае се за завеждане на нова по своето естество искова претенция, т.к. ищцовата страна освен основанието е променила и петитума, отправен към съда, което се явява недопустимо. По същество молителката прави опит да заобиколи нормата на чл. 149 от СК, която изрично сочи, че издръжка за минало време може да се търси само за една година преди предявяване на исковата претенция.

Въззивния съд споделя и становището на решаващия досежно субекта, разполагащ с правото да предяви такъв иск. Това е така, т.к. съобразно Тълкувателно решение № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице независимо от това, дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава. В конкретния случай това е Ц. Г. Л., но не като майка и законна представителка, а в лично качество.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно Определение № 343 от 07.10.2025 година, постановено по гр.дело № 312/2025 година, по описа на ДРС, с което е било прекратено производството по отношение предявени искове от Д. Н. С., ЕГН **********, против Н. С. С., ЕГН **********, да заплати сумата от 11000 лв., заместващо компесаторно обещетение, съизмеримо с дължима издръжка за изтекли 20 месеца, като пропуснати ползи за неизпълнение на договорно задължение считано от м. ноември 2021 г. до 30.06.2023 год., ведно със законнната лихва за забава до окончателно погасяване на паричното задължение, както и да заплати сумата от 1926.62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, претендирана като компесаторно обещетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г. и исковете, предявени от Е. 2 Вивиен Н. С. ЕГН **********, чрез нейната майка Ц. Г. Л., ЕГН **********, против Н. С. С., ЕГН **********, за сумата от 11000 лв. заместващо компесаторно обезщетение съизмеримо с издръжка за 20 месеца като пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение, считано от м.ноемви 2021 г. до 30.06.23 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на паричното задължение и за заплащане на сумата от 1926.62 лв, представляваща лихва за забава върху главницата, претендирана като компесаторно обещетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването, пред състав на ВКС на Р България, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5