Акт от 12.10.2020, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260062

Гр.Елхово, 12.10.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Яна Ангелова при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 593 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 13460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ж.к. „***, Бизнес Парк София,***, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц., вписан в САК, със съдебен адрес:***, против И.Ж.Ж., с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 152/2019 година по описа на РС – Елхово.

В исковата молба се твърди, че между ответникът И.Ж.Ж. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са били сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016г. и Договор за лизинг от 11.06.2016г. Съгласно договорите на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black. Предоставянето на устройството е било уредено от страните в Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 5.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. август 2016 г. - м. ноември 2016 г. както следва: фактура № **********/18.08.2016 г., фактура № **********/18.09.2016 г., фактура № **********/18.10.2016 г. и фактура № **********/18.11.2016 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, сключени между него и ответника. Задължението по фактура № **********/18.08.2016 г., издадена за отчетния период 18/07/2016 - 17/08/2016 г. е в размер на 25,05 лв. Задължението по фактура № **********/18.09.2016 г., издадена за отчетния период 18/08/2016- 17/09/2016 г. е в размер на 46,74 лв. Задължението по фактура № **********/18.10.2016 г., издадена за отчетния период 18/09/2016 - 17/10/2016 г. е в размер на 0,81 лв.

Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите между страните по вина на ответника поради изпадането му в забава, е била издадена фактура № **********/18.11.2016 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в размер на 507.22 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black в общ размер на 106.21 лв. Задължението за заплащане на неустойка за номер ********** ищецът твърди, че е възникнало по силата на т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 11.06.2016 г., съгласно която в случай на предсрочно /в случая преди 11.06.2018 г./ прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Твърди се, че задължението за неустойка възлиза на сумата от 507.22 лв., като ищецът в производството претендира част от тази сума, а именно неустойка в размер на 74.97 лв.

Излага се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 11.06.2016 г., предсрочно изискуемият остатък е в размер на 106.21 лв. с вкл.

ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.

Предвид изложеното се твърди, че общата стойност на неизплатените парични задължения на ответника към ищеца по издадените фактури към сключените между тях договори, е в размер на 253.78 лв., от които 130.80 лева /включваща и сумата от 74.97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора /предявена частично/ по договора за мобилни услуги и 122.98 лева по договора за лизинг.

Изискуемостта на вземанията на по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 152/2019 г. и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, на заявителя е бил даден едномесечен срок, в който да предяви иск против длъжника за установяване на вземането си.

Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 253.78 лв., за която са издадени посочените по – горе фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 152/2019 г. по описа на Районен съд – Елхово.

Претендират се сторените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му на разноски на ищеца особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че ответникът не е подписвал процесните договори и общи условия към тях и не е бил абонат на ищеца, както и това, че не е получавал мобилно устройство и не се е задължавал да плаща лизингови вноски и неустойки по приложените към исковата молба договори. В случай, че се установи, че ответникът е страна по тези договори, особеният представител твърди, че клаузите от индивидуалния договор и Общите условия не са били представени и обсъдени едновременно и подробно разяснени на клиента, ползвател на мобилни услуги. Позовава се и на неравноправни клаузи в договора за мобилни услуги - т.11 по отношение на неустойката, които твърди, че са нищожни. Отделно от това се твърди, че клаузите на договора не са договорени индивидуално, като ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което се позовава на разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и твърди нищожност на клаузите на договорите.

По отношение на представените по делото фактури се твърди, че не са представени доказателства те да са достигнали до адресата или той да е бил надлежно уведомен за дължимите суми по тези фактури. Твърди се и това, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми ответника, че предприема действия по развалянето на договора.

Желае се съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

В хода на делото по същество особеният представител пледира постановяване на справедливо решение от съда.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 152/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Теленор България” ЕАД.

Съдът е уважил искането на заявителя, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 436 от 27.03.2019г., с която е разпоредир длъжника И.Ж.Ж. да заплати на кредитора „Теленор България” ЕАД сумата в общ размер на 253.78 лева, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД): Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.06.2016г., индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №**********/18.08.2016г., №**********/18.09.2016г., №**********/18.10.16г. и № **********/18.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 253.78 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 385.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 360.00 лева /с вкл. ДДС/ заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви в едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си против длъжника.

Исковата молба е депозирана в РС – Елхово е едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните, „Теленор България“ ЕАД в качеството на оператор на мобилни услуги и И.Ж.Ж. в качеството на потребител на мобилни услуги е бил сключен договор за мобилни услуги от 11.06.2016 г. абонаментен план „Нон стоп 29.99“, със срок на договора 24 месеца. С договора страните се споразумели и ответника-потребител е приел, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, по негова вина или инициатива или при нарушение на задълженията му по договора и приложимите Общи условия, същият да дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в случаите в които е предоставено устройство и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителят цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.

На 11.06.2016 година между страните е бил сключен и Договор за лизинг, по силата на който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил на ответника в качеството и на лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство „Telenor Smsrt Plus II Black“, а последният се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 128.57 лева с ДДС, която лизингополучателят се е задължил да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лева всяка от тях с всл. ДДС. Ответникът е издал запис на заповед за сумата от 128.57 лева. Страните по договора за лизинг са уговорили месечните лизингови вноски да се фактурират заедно заедно с месечните сметки за ползваните мобилни услуги.

Договорите са сключени при общи условия, представени от ищеца по делото.

Въз основа на заключението на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебно – графологична експертиза във връзка с оспорване на подписа на ответника, положен в договорите от страна на назначения особен представител, се установява, че договорите са подписани от ответника И.Ж..

Ищецът е издал следните фактури, приложени към исковата молба: Фактура № **********/18.08.2016 г. е издадена за отчетния период 18/07/2016-17/08/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 0,54 лв., които са в общ размер на 16,28 лв. без ДДС - 19,54 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black - 5,59 лв. c вкл. ДДС Общата сума, начислена във фактурата е 25,13 лв., като след приспадане на 0.08 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната от ищеца сума по фактурата е 25,05 лв.; Фактура

№ **********/18.09.2016 г. е издадена за отчетния период 18/08/2016-17/09/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 17,31 лв., които са в общ размер на 34,29 лв. без ДДС - 41,15 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Telenor Smart Plus II Black - 5,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 46,74 лв.; Фактура №

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d1e7aab-f7d6-4ee3-8051-8a92db753702