Решение № 2253 от 25.11.2021, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330104224 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника множество договори, по които останали непогасени задължения: 18.87 лева- главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 31.92 лева- неустойка по договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г.;

55.15 лева- главница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 112.47 леванеустойка по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г.; 244.95 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2017г.; 77.20 левапредставляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 55.30 леваглавница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 92.46 лева- неустойка по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 14.03.2018 г.; 307.86 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 14.03.2018г.; 127.10 левапредставляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 90.88 леваглавница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 112.47 лева- неустойка по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г.; 1392.36 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.; 168.68 левапредставляваща разлика между цената на устройството без абонамент и 1 преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 47.38 леваглавница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 44.61 лева- неустойка по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г.; 1684.98 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.; 294.03 левапредставляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението; 53.46 леваглавница за незаплатени абонаментни такси и услуги и 112.47 лева- неустойка по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г.; 1275.78 лева- лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.; 196.28 левапредставляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена, поради неизпълнение на споразумението.

Иска се установяването на задълженията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Теленор България“ ЕАД срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 17074/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По отношение на името на ответника:

В редица от приложените документи имената на ответника са записани като „*****.“. Във всички документи страната саморъчно е изписала имената си като „*****“, като има съответствие и със записания ЕГН. Предвид горното и с оглед липсата на оспорвания в тази насока от ответника, съдът намира, че с категоричност се установява всички процесни договори да са сключени именно с ответника *****., като следва да бъдат използвани имената записани в НБД „Население“.

1.Относно договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г. за номер *****:

От представения на лист 13 от заповедното производство договор се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на описания договор, съгласно което операторът е предоставил посочения мобилен номер 2 и пакет услуги. Бил е уговорен план с промоционална месечна такса от 8.99 с ДДС.

Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на срока.

За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо потребление са били начислени две месечни такси по 7.49 лева без ДДС (8.99 лева с ДДС) за периода от 15.12.2018г. до 14.02.2019 г., за следващ период е извадена стойността от -2.14 лева. Така общата начислена сума се равнява на 15.84 лева.

Представената справка представлява извлечение от електронната система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период не се установява.

Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 15.84 лева с ДДС за месечни абонаментни такси. За разликата до 18.87 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

2. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 08.06.2017 г. за номер *****:

От представеното на лист 16 от заповедното производство допълнително споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което операторът е предоставил посочения мобилен номер и пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 44.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на срока, но не повече от три.

За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо потребление е била начислена една месечна такса от 37.49 лева без ДДС (44.99 лева с ДДС), 1.24 лева за временно възстановяване на изходящи повиквания (1.49 лева с ДДС), 5.58 лева за допълнителни услуги (6.70 лева с ДДС) и 1.99 лева за услуга „Плати с Теленор“ (2.39 лева с ДДС) за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019 г., за следващ период е извадена стойността от -15.99 лева. Така общата начислена сума се равнява на 36.37 лева с ДДС. Представената справка представлява извлечение от електронната система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги.

Същата не е оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид горното съдът намира, че 3 същата удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период не се установява.

Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 36.37 лева с ДДС за месечна абонаментна такса и услуги. За разликата до 55.15 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от 08.06.2017 г. с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone 7, като е уговорено плащането му на 23 вноски по 48.99 лева. Устройството е било предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което претенцията за сумата от 244.95 лева се явява основателна.

Наред с горното, в договора за мобилни услуги е уговорено, че когато е предоставено устройство, потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора и общата лизингова цена. Клаузата е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това, съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.), а именно ценовата листа на оператора, върху параметрите на която влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).

Освен това, клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или последния месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на пълния размер на направената отстъпка. Поради това, съдът намира, че това искане се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).

Ето защо претенцията за 77.20 лева разлика в цената се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

3. Относно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 4

14.03.2018 г. за номер *****:

От представеното на лист 29 от заповедното производство допълнително споразумение към договор се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което операторът е предоставил посочения мобилен номер и пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 36.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца. Уговорено е, че при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на срока, но не повече от три.

За този номер съгласно представените към исковата молба данни за общо потребление е била начислена една месечна такса от 30.82 лева без ДДС (36.99 лева с ДДС), 1.24 лева за временно възстановяване на изходящи повиквания (1.49 лева с ДДС) и 13.27 лева за роуминг таксуване за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019 г., за следващ период след приспадания е извадена стойността от -4.47 лева. Така общата начислена сума се равнява на 49.03 лева с ДДС. Представената справка представлява извлечение от електронната система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е оспорена от ответника, поради което не е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни.

Предвид горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период не се установява.

Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 49.03 лева с ДДС за месечна абонаментна такса и услуги. За разликата до 55.30 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от 14.03.2018 г., с който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone SE, като е уговорено плащането му на 23 вноски по 21.99 лева. Устройството е било предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което претенцията за сумата от 307.86 лева се явява основателна.