Определение № 64 от 26.01.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Шумен, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500015 по описа за 2024 година

Производство по чл. 278 и сл. във вр. с чл. 577 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. рег. № 36/08.01.2024г., депозирана от Обединено училище „.....“ гр. ....., с адрес: гр. ....., общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. ..... № 2 чрез адв. Р. К. от ШАК, срещу определение № 36 от 21.12.2023г. на Съдия по вписванията към Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Нови пазар, с което е отказано вписване на искова молба по гр.д. № 1193/2023г. по описа на РС – Нови пазар.

Жалбоподателят излага, че след депозирането на исковата молба пред РС – Нови пазар, с разпореждане № 1979/24.11.2023г. първоинстанционният съд е оставил същата без движение и е указал на ищеца, освен да заплати следващата се държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, и да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за вписването й в Служба вписване, включително и документ за внесена държавна такса за вписването в размер на 1% от цената на иска. Указанията били изпълнени, но с обжалваното определение Съдията по вписванията е отказал вписването на исковата молба, тъй като спорът, с който е сезиран районният съд бил облигационен с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ във вр. чл. 8 от ЗАЗ, а не вещноправен и поради това исковата молба не подлежала на вписване, съгласно приложимата нормативна уредба и съдебната практика. Счита отказа за неправилен и незаконосъобразен, тъй като съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по т.д.

№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдията по вписванията не може да упражнява контрол относно съдържанието на исковата молба, когато нейното вписване е разпоредено от съда, както и, че договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, се вписват в службата по вписванията и подлежат на регистрация в съответната общинска служба по земеделие. Сочи, че в случай че съдът измени договора за 1 аренда, с какъвто иск е сезиран, то решението следва да се впише в службата по вписванията, доколкото се вписват договорите за аренда, както и споразумението за тяхното изменение или прекратяване, включително и относно срока, и вписването на исковата молба имало за цел да даде гласност за един съдебен спор относно недвижим имот. Съгласно чл.

129, ал. 3 от ГПК, неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на констатирания недостатък на исковата молба, водело до връщането й. Изследването на въпроса дали предявеният иск е облигационен или вещноправен, без да са нарушени други изисквания по редовността на акта за вписване, надхвърлял предметния обхват на осъществената от съдията по вписванията проверка за наличие на подлежащ на вписване акт, поради което моли съда да отмени определението, с което е отказано вписването на исковата молба.

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл. 577, ал. 1 от ГПК.

Същата е подадена в предвидения в закона едноседмичен срок, от лице имащо право и интерес от обжалване, поради което е допустима.

Преценена по същество частната жалба е основателна, поради следното:

Производството пред Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – гр. Нови пазар е образувано въз основа на разпореждане на съдията – докладчик по гр.д. № 1193/2023г. на РС – Нови пазар за вписване на искова молба с правно основание чл. 16, ал. 5 във вр. чл. ал.

1 във вр. чл. 8 от ЗАЗ, подадена от жалбоподателя Обединено училище „.....“, гр. ..... срещу „Семена и фуражи Шумен 2011“ с ЕИК ......

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на исковата молба, тъй като е приел, че спорът, с който е сезиран районният съд е с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ във вр. чл. 8 от ЗАЗ и същият е облигационен, а не вещноправен, поради което исковата молба не подлежала на вписване, съгласно приложимата нормативна уредба и съдебната практика.

Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този Правилник.

Съгласно чл.4 от ПВ, се вписват: а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон); б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД); в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти (чл. 100 от Закона за собствеността); г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно - разделителните протоколи 2 относно такива имоти; д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя (чл. 67 от Закона за наследството); е) договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД); ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване; з) влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви; и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове; к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот; л) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Съгласно чл.11 от ПВ, трябва да бъдат вписани или отбелязани: 1. исковите молби, с които се иска разваляне (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ), унищожаване (чл. 32 от ЗЗД ), отменяване (чл.

227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН ) или признаване нищожността (чл. 26 от ЗЗД ) на актове, подлежащи на вписване по чл. 4; 2. исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот и 3. исковите молби за постановяване на други решения по чл.

4, букви "з", "к" и "л".

Съгласно чл. 12 от ПВ, за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6.

Съгласно чл.14 от ПВ, влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл.

11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6.

Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, се вписват в службата по вписванията и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие.

Съгласно чл.16 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок.

Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане. Срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането. Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок. Ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд. Отказът от правото да се иска изменение на договора за аренда и уговорките, че от упражняването или неупражняването му могат да се 3 претендират вреди или облаги, са нищожни.

Съгласно т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда.

Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от § 6-8 ПР ЗУТ (нарушения на закона и невъзможен предмет); по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие; по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка. Отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание. Подлежащите на вписване актове са посочени неизчерпателно в чл.

4 ПВ, изброяване има и в други в нормативни актове - ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др.. Отказът може да бъде основан и на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно. Той може да бъде основан и на съображения, извлечени от формата на акта. Изхожда се от наименованието на самия акт - съдията по вписванията не може да откаже, например, вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена. При проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл. 3, ал. 1 ПВ), но като се отчита, че специален закон 4 може да урежда и вписването на акт в писмена форма (напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ). Актовете, издадени от надлежни държавни органи също се нуждаят само от писмена форма, но трябва да съдържат реквизитите, които са предвидени в съответния нормативен акт. Може да бъде отказано вписване на акт, който не е подписан, тъй като проверката за наличие на подпис е елемент от проверката на формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б. "а" ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. "в" ПВ). Когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 ГПК в този случай съдът е решил спора по същество (чл. 278, ал. 2 изр. 1 ГПК), т. е. той разпорежда извършването на вписването. Съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ. Идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение. То не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. Може да бъде отказано вписване на искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ (чл. 12, ал. 1 изр. 2 ПВ). Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.