Решение № 1734 от 20.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330107120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на Х. Н. Х., ЕГН **********, от ******************************* да бъде осъдено ответното дружество „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86, да заплати на ищеца суми, дадени при начална липса на основание – недействителен договор за потребителски кредит между страните, или нищожна или недействителни отделни клаузи за неустойка и /или възнаградителна лихва по същия.

Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за паричен заем под номер ********* от дата 11.01.2017г.

По силата на договора, Х. получила назаем сума от 1000 лева, който следвало да върне, ведно със възнаградителна лихва от 235.76 лева и неустойка в размер от 984.24 лева , ако кредитополучателя не представи точно посочено договорено обезпечение на кредитора, при фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 41 % и годишен процент на разходите от 49.66 % . Обезпечение не било представено. Ищецът платил на ответника всичко договорено. Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл.

11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна правна норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на договорената неустойка. Предвид твърдяната недействителност на договора или неустоечната клауза, платеното по тях се явявало дадено без основание, поради което и след 1 изменение на иска по размер се моли ответникът да бъде осъден да го върне на ищеца, като му заплати сума от 563.52 лева, платени по без основание по договора ( 415.57 лева по неустоечната клауза и 147.95 лева по клаузата за кредиторово възнаграждение), ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба – 17.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по спора, а на процесуалния представител на ищеца ( адвокатско дружество) – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът оспорва иска, макар да признава сключването на договора и пълно плащане по него от страна на Х.. Отрича обаче пороци на договора, вкл. нарушение на чл. 11 от ЗПК.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Също моли за присъждане на разноски .

Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.

Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 6 и следващите от делото; установява се от него, че страните са договорили получилата сумата от 1000 лева Х. да я върне ведно с кредиторово възнаграждение от 235.76 лева и 984.24 неустойка при непредставено обезпечение.

На л. 10 от делото е представено удостоверение от ответника, с което се признава пълното погасяване на вземането , включително дължимите такси ; не е посочен точен вид или размер на платеното. Макар и изходящ от страната частен документ, с тази справка ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД факт на получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира справката ( с изключение на размера на сумите) и нейното съдържание и да приеме , че имуществено разместване между страните има. По отношение на това , какви точно по вида си вземания Х. е погасила чрез плащанията , съдът кредитира заключението на вещото лице , и приема , че кредитът е погасен предсрочно на дата 12.06.2017г. , с което са платени главницата в пълен размер , 1000 лева , дължимата в пълен размер договорна лихва – 147.95 лева , и съответната падежирала част от неустойката за непредставено обезпечение , в размер на 415.57 лева.

Така основния въпрос по делото е , дали договора между страните е годно основание за имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.

Тъй като той попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите, в редакцията им към датата на сключването на договора (ДВ. , изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.)

Основания за общата недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК не бяха установени.

2

Недействителна е - нищожна клаузата на 3.3 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти равен на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тази нищожност е изначална , тя произтича пряко от съдържанието на нормата и затова е без значение дали договерените с нея суми са платени от Х. или не; плащането или неговата липса не могат да санират нищожност.

С оглед казаното , искат по чл. 55 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумите , представляващи недължимо платена неустойка , и да бъде отхвърлен по размера си в частта , с която се иска връщане на възнаградителната лихва.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ищеца пропоционално на уважената част от иска. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 300 лева с оглед цената на иска и липсата на фактическа или правна сложност на делото .

Допълнително възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за явяване в повече от две съдебни заседания не може да бъде присъдено в тежест на насрещната страна , която не е дала повод за провеждането им.

Хонорара се присъжда пропорционално на уважената част от иска.

В полза на ответното дружество обаче разноски не могат да бъдат присъдени. Конкретния случай попада в кръга разрешения, дадени с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, според което , т. 98, не се допуска национално законодателство , което да поставя разноските по дела на потребители в зависимост от размера на присъдените суми , тъй като такава уредба би създала пречка потребителят да упражни правото си на проверка на договорните клаузи за неравноправност. Решението на СЕС задължително за съдилищата в РБългария , на основанието по чл. 633 от ГПК. По тази причина , в полза на ответното дружество разноски 3 няма да бъдат присъдени.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86 да заплати на Х. Н. Х., ЕГН **********, от ******************************* сумата от 415.57 лева – недължимо платена по договор № ********* сума , неустойка за непредставено обезпечение, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 17.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер – до пълния предявен такъв от 563.52 лева, като неоснователен.

Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86 да заплати на Х. Н. Х., ЕГН **********, от ******************************* сумата от 165.92 лева разноски по делото.

Осъжда „Ай Ти Еф Груп„ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Александър Стамболийски “ № 84-86 да заплати на адвокат К. Й. К., личен номер на адвокат *********, адрес на дейност ****************, сумата от 221.23 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4