Решение № 49 от 17.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000619 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №21231 от 11.06.2025 г. от „А.-Т.“ ООД – гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“ №83, ЕИК 115014996 – чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Ч. против решение №220 от 19.05.2025г., постановено по т. д. N 267/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, допълнено с решение №348/01.08.2025г., постановено по т. д.

N 267/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е осъдено „А.-Т.“ ООД – гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“ №83, ЕИК 115014996 да заплати на „Делукс дент“ ЕООД сумата 29 732.53 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди / от които пряка загуба в размер на 3980.69 лева и пропуснати ползи в размер на 25 751.84 лева/ от извършен деликт – забавен ремонт от служителите на ответника за периода 24.11.2022г. – 07.08.2023г. на МПС – товарен автомобил с рег. № ***, ползван от ищеца по договор за финансов лизинг от 13.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2024г. до окончателното 1 изплащане, както и в частта, с която е осъдено да заплати сумата 4301.17 лева – направени по делото разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.

Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение, поради произнасянето по непредявен иск – такъв с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, тъй като в исковата молба не са били изложени твърдения за извършен деликт, съответно не е посочена дата или период на извършването му. Ако се приеме, че такъв е бил съединен като евентуален с този с правно основание чл.79 от ЗЗД, то твърди допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, поради недаване на указания на ответника при разпределяне на доказателствената тежест по този иск.

Твърди и противоречие на решението в обжалваната му част с материалния закон и необоснованост. Ако съдът приема, че качество възложител по договора за ремонт има застрахователя, то и отговорен за вреди, които биха могли да произтекат от този ремонт, също би следвало да бъде застрахователят.

Намира, че вредите на ищеца произтичат от реализираното ПТП, което е и наложило ремонта, поради което отговорността следва да бъде за делинквента, респ. за застрахователното дружество. Относно основанието за забавяне на ремонта на автомобила – счита, че не е налице противоправно поведение на служители на ответното дружество и изразява несъгласие с изводите на съда, че противоправността се извеждала от „добрите нрави“. Липсата на резервни части в централните складове на Рено и изискванията ответното дружество като представител на марката „Рено“ да извършва окомплектоването точно с такива части представлява обективна невъзможност за извършване на гаранционния ремонт с други части. При събраните в тази връзка доказателства счита, че напълно неясен и нелогичен извода на съда, че точно служители на ответника са допуснали виновно противоправно бездействие. Посочва, че ищецът сам се е съгласил да изключи всякаква отговорност на лизингодателя и на застрахователното дружество по сключената от него застраховка Каско + за имуществени вреди за лишаването му от ползване на лизинговата вещ. Едновременно с това се е съгласил застрахователят сам да избере оторизиран сервиз и сам да определя условията по договорните правоотношения с този сервиз – цени и срокове за изпълнение, поради което следва да приеме и последиците от така сключените договори. Намира за неправилни изводите на съда и относно наличието на 2 преки вреди в размер на 3980 лева. Жалбоподателят счита плащането на лизинговите вноски по договора за финансов лизинг не представлява последица от забавения ремонт на автомобила. Плащането им не зависи нито от претърпяното ПТП, нито от ремонта. Поддържа се, че липсва виновно и противоправно поведение на служители на ответника във връзка с ремонта на автомобила, липсва причинно-следствена връзка между противоправно поведение на служители на ответното дружество и настъпили вреди за ищеца, както и че липсват изобщо вреди – преки или пропуснати ползи.

Иска се решението в обжалваната му част да бъде обезсилено, респ. ако не са налице основания за това – да бъде отменено като неправилно като бъдат отхвърлени предявените искове.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба вх.

№21386/12.06.2025г. от „А.-Т.“ ООД, с което са допълнени аргументите на жалбоподателя относно неправилността на обжалваното решение. Поддържа се, че от доказателствата по делото не би могло да се направи извод за настъпила невъзможност ищеца да реализира дейността си, поради забавен ремонт на товарния автомобил. Счита, че липсват доказателства за осуетяване на сигурно увеличаване на имуществото на ищеца. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза дружеството е продължило да работи и да реализира обороти и няма никакво намаление на месечните му обороти и печалби, напротив – те са се покачили, поради което ответникът счита, че не е налице никаква пропусната полза. Поддържа се, че се е увеличил броят на търговските представители от 5 на 6 и именно това е довело до по-високи разходи за заплати и осигуровки. Счита, че на база на това не може да се формира извод за реално намаляване на печалбата през процесния период.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Делукс дент“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 96Б, с ЕИК 206625822, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Намира, че дадената от съда правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД е правилна и е с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, че непозволеното увреждане е извършено от служители на ответника, а и с оглед на това, че отговорността 3 по чл.49 от ЗЗД е подвид на основния състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Счита, че наведените във въззивната жалба основания за недопустимост на решението всъщност касаят неговата правилност. Дори и да се приеме, че е неправилна правната квалификация, се поддържа, че съдът се е произнесъл по спорното право и това не означава произнасяне по непредявен иск. Поддържа, че ненабавянето на резервни части от служителите на ответното дружество е форма на бездействие, което е противоправно, тъй като е нарушение на добрата търговска практика. То е виновно, тъй като представлява неполагане на дължимата грижа от служителите. Счита, че не е налице форсмажорно обстоятелство, което да дерогира отговорността по извършения ремонт във връзка с дефицита на оригинални авточасти. Намира, че не се касае за събитие, чиито последици търговецът да не е могъл да предвиди или да избегне. Липсата на авточасти предвид упражняваната търговска дейност от ответника не е от извънреден характер. Счита, че ответникът не би могъл да се позовава на договорните отношения на ищеца с лизингодателя и застрахователя, за да мотивира своето освобождаване от отговорност. Относно размера на вредите – намира, че чрез съдебносчетоводна експертиза, чието заключение е прието по делото, е установил пропуснати ползи, представляващи нереализирана нетна печалба в размер на 31 740.64 лева. Обстоятелството, че според това заключение оборотите са се увеличили и дори е назначен още един търговски представител, не влияе на обстоятелството, че е бил лишен от ползването на процесния автомобил и от реализирането на още един оборот от още един представител, който да го реализира като използва автомобила. Относно пряката загуба поддържа, че е трябвало да продължат да плащат месечните лизингови вноски, въпреки че са били лишени от възможността да ползват лизинговия автомобил заради забавянето на ремонта.

Постъпила е частна жалба вх. №32166 от 17.09.2025г. от „А.-Т.“ ООД – гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“ №83, ЕИК 115014996 – чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Ч. против Определение №1122/31.07.2025г., постановено по т.д. №267/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение направеното искане на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че възнаграждението, договорено в размер на 8000 лева не е прекомерно. Посочва се, че не е ясно 4 как се разпределят разноските по главния и по евентуалния иск, а ако не е уговорено, то следва да се приеме, че са по равно, но в случай че са по равно, то главния иск е отхвърлен, като е отхвърлен частично и евентуалния такъв.

При това положение намира, че по съразмерност дължима би била само сумата 2265.15 лева. Дори и да се приеме, че разноските следва да се определят съобразно изхода на спора само по евентуалния иск, то намира, че те пак са изчислени неправилно и на ищеца би била дължима е присъдената сума, а само 2929.01 лева, а на ответника – 4530.67 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба от въззиваемата страна „Делукс дент“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ №96Б, с ЕИК 206625822, с който е изразено становище за нейната неоснователност. Изразено е становище, че при евентуално съединени искове не следва да се определят отделни адвокатски възнаграждения по всеки един от тях. Поддържа се, че разноските са определени правилно по съразмерност на база уважената и отхвърлена част от исковете съобразно материалния интерес.

Постъпила е въззивна жалба вх. №32167/17.09.2025г. от „А.-Т.“ ООД – гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“ №83, ЕИК 115014996 – чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Ч. против Решение №348/01.08.2025г., постановено по т.д. № 267/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което „А.-Т.“ ООД – гр. Пловдив е осъдено да заплати на „Делукс дент“ ЕООД – гр. Пловдив и законна лихва върху присъдената сума от 29 732.53 лева, считано от 07.05.2024г. до окончателното изплащане на същата.

По тази жалба не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

В първоинстанционното производство са били предявени и разгледани съединени при условията на евентуалност искове – по чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

С влязло в сила решение са отхвърлени предявените от „Делукс дент“ ЕООД против „Т. – Т.“ ООД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди – преки загуби и пропуснати ползи в размер на 81 208.31 лева, от които 76 375.12 лева – за 5 пропуснати ползи и 4833.19 лева – за преки загуби/, вследствие неизпълнение на сключен между страните устен договор от 29.09.2022г. за ремонт на МПС товарен автомобил марка Рено, модел Експрес, с рег. № ***, ползван от ищеца по договор за финансов лизинг №*** от 13.04.2022г.

С влязло в сила решение е отхвърлена и евентуалната претенция на „Делукс дент“ ЕООД против „Т. – Т.“ ООД на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди – преки загуби и пропуснати ползи в размер на 81 208.31 лева, от които 76 375.12 лева – за пропуснати ползи и 4833.19 лева – за преки загуби/, настъпили поради извършен деликт – забавен ремонт на МПС - товарен автомобил марка Рено, модел Експрес, с рег. № ***, ползван от ищеца по договор за финансов лизинг №*** от 13.04.2022г. за разликата над 29 732.53 лева до претендирания размер от 81 208.31 лева, както и за периода от 30.09.2022г. до 24.11.2022г.

Следователно предмет на разглеждане във въззивното производство са само обективно съединени искове с правна квалификация чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди – преки загуби и пропуснати ползи до размер от 15 202 евро /равностойност в лева: 29 732.53 лева /от които 13 166.70 евро с равностойност в лева: 25 751.84 лева – пропуснати ползи и 2035.29 евро с равностойност в лева: 3980.69 лева – преки загуби/, настъпили поради извършен деликт – забавен от служителите на ответника ремонт на МПС - товарен автомобил марка Рено, модел Експрес, с рег. № ***, ползван от ищеца по договор за финансов лизинг №*** от 13.04.2022г. с период на забавата 24.11.2022г. – 07.08.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.