Решение № 13 от 30.01.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1064/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 30.01.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- Боряна Красимирова Иванова Гащарова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. *, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Гражданско дело № 20231840101064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от Г. В.
Ш. срещу С. Я. Д., с която се иска постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
В молбата, се твърди, че по отношение на молителката е осъществен акт на домашно насилие на 06.11.2023 г. от С. Д., с когото живеели съвместно до месец август 2023 г. Молителката посочва, че актът на домашно насилие се състои в следното: около 18,45 ч. в с. *, общ. *, Софийска област, ответникът влязъл в двора, прилежащ към къщата на родителите и, хванал я за гушата и за ръката, дърпал я и я заплашил, че ще я убие. Изложено е, че във връзка с отправената заплаха за убийство, молителката е депозирала жалба в РПСамоков, ТО-*.
На 10.11.2023 г. е издадена заповед за незабавна защита № 21, като на ответника са наложени мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по т. 3 от ЗЗДН.
В проведените открити съдебни заседания, на 28.11.2023 г. и 23.01.2024 г., молителката се явява лично и с адв. А.- САК. Молят да бъде издадена заповед за защита. Претендират разноски.
Ответникът се явява лично и с адв. П. – САК. В с.з. излагат доводи, обосноваващи тезата, че молбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение. Ответникът претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на молителката.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира 1 за установено следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от показанията на свидетелите Д. Г. Ш. и В. Н. Ш., че молителката Г. В. Ш. и ответникът С. Я.
Д. са се намирали във фактическо съпружеско съжителство до 28- ми август 2023 г., когато молителката е напуснала съвместно обитаваното жилище.
По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време, място и начин на извършване твърдения акт на домашно насилие.
От показанията на свидетелката Д. Г. Ш., майка на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, черпим, че на 06.11.2023 г., е била в дома си, находящ се в с. *. Около 18, 40 часа тя е готвела в кухнята на жилището, а дъщеря и е разхождала кучето си в прилежащия двор. По това време чула силен шум, след което в къщата влязла молителката и казала „Мамо, помощ!“. Свидетелката видяла, как непосредствено след дъщеря и, в къщата влиза и ответникът, който веднага, след като я видял, напуснал жилището, без да влиза в словесен диалог с жените. Свидетелката описва емоционалното състояние на дъщеря си след излизането на ответника от къщата. Според свидетелката дъщеря и е била като стресирана и уплашена.
От показанията на свидетеля В. Н. Ш., баща на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, емоционалното състояние на молителката, след като ответника е напуснал дома им, а именно, че е била с блед цвят на кожата, че е треперила продължителен период от време и е била разстроена.
Двамата свидетели посочват, че в дома им има инсталирани камери за видео наблюдение, записа от който е приет по делото.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията на свидетелите Ш. и Ш., тъй като са подробни, логични, непротиворечиви, взаимосвързани и кореспондират както помежду си, така и със заключението на съдебно техническа експертиза.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че вещото лице не е установило следи от манипулации/намеса върху записаната информация, поради което съдът го намира за годно доказателственото средство. От експертното заключение се установява, че на 06.11.2023 г. лице от мъжки пол, със сходни на ответника външни характеристики, е осъществило физическо съприкосновение с молителката, като я е дърпало за ръкава на якето, в посока към улицата, бутало я е с ръце, в продължение на 5-6 метра. Молителката успяла да се отскубне от ръката на мъжа и започнала да тича през двора към къщата, качила се е по стълбите, водещи към втория етаж, когато мъжът, тичайки след нея по стълбите, е направил опит отново да я хване, протягайки ръце. Двамата влизат в къщата, където са заснети и действията на свидетелката Ш..
В ос.з., проведено на 23.01.2024 г. е изслушана молителката по реда на чл. 176 от ГПК, по искане на ответника. Страната изложи, че когато е напуснала жилището на ответника не му е дала обяснение защо прекратява 2 връзката по между им.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице, съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (молителката твърди, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие на 06.11.2023 г., а молбата до съда е подадена на 09.11.2023 г.), поради което е налице валидно сезиране на съда.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, „ Домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство, или в интимна връзка“
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира за доказано, че на 06.11.2023 г. спрямо молителката е осъществен акт на физическо и психическо насилие.
Физическото насилие е извършено чрез действие, изразяващо се в бутане, дърпане, душене. Психическото насилие се изразява в отправени заплахи, че ще бъде убита.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една, или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие, променливите взаимоотношения между страните и тяхната динамика, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие/ и по чл. 5, ал. 1, т. 3 /забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда/. Съдът намира, че посочените мерки ще осигурят защита в достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв. Съдът намира, че следва да определи срок за изпълнение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН от 9 месеца. На основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и чл. 19 от същия закон..
3
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се възложи в тежест на ответника да заплати по сметка на РС-* сумата в общ размер на 107 лева, от които 25 лева държавна такса и 82,30 лева, възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че плателното от молителката възнаглеждение е прекомерно, същото е съобразено с разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие минималното възнаграждение е 600 лв.
С оглед изхода на делото , съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката сторените разноски, а именно сумата от 600 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Районен съд-*,
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН Заповед за защита на Г. В.
Ш., ЕГН: **********, от с. *, общ. *, Софийска област, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С. Я. Д., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ No 5, вх. А, ет. 2, ап 8, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. В. Ш., ЕГН: **********, от с. *, общ. *, Софийска област .
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на С. Я. Д., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ No 5, вх. А, ет. 2, ап 8, да приближава Г. В. Ш., ЕГН: **********, както и дома и, находящ се в с. *, общ. *, Софийска област, на по-малко от 100 метра ЗА СРОК ОТ 9 (девет) месеца ПРИСПАДА на.основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, времето през което са действали мерките при издадена заповед за незабавна защита № 21/10.11.2023 г. от същия закон, от 10.11.2023 г. до 30.01.2024 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Я. Д., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ No 5, вх. А, ет. 2, ап 8, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските органи са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на прокуратурата.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 20 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Я. Д., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ No 5, вх. А, ет. 2, ап 8, да заплати по сметка на РС * сумата от. 107 (стои и седем) лева ОСЪЖДА С. Я. Д., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ No 5, вх. А, ет. 2, 4 ап 8 да заплати на Г. В. Ш., ЕГН: **********, от с. *, общ. *, Софийска област сумата в размер на 600, 00 /пшестстотин/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РС-София в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5