Определение № 30761 от 20.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30761 гр. София, 20.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110152045 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпила молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 413796/19.12.2024г., с която се иска решението да бъде изменено в частта за разноските. Развиват се съображения, че по делото са извършени редица процеуслани действия, поради което и с оглед на първоначално предявения материалния интерес в размер на 100 000 съдът не следвало да уважава възражението за прекомерност на насрещната страна. Неправилен бил и изводът на съда, че не е направено нарочно искане от страна на ответника за присъждане на разноски съобразно частта, в която делото е било прекратено – а именно за 80 000 лева, тъй като по прилагането на чл. 78, ал. 4 от ГПК имало формирана съдебна практика, съгласно която се присъждат всички разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството - още в първото съдебно заседание или на по-късен етап, като за това не било необходимо нарочно искане.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна не е постъпило становище.

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от ответната страна в срока за обжалване на съдебното решение. Представен е и списък на разноските по чл.80 ГПК.

Разгледана по същество молбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

С постановеното решение № 21766/29.11.2024 г. съдът е намерил за основателно своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, продължителността му във времето и броя на проведените открити съдебни заседания.

С оглед предявяването на иска като частичен в хода на производството за сумата от 20 000 лв., съдът е счел, че интересът с който е сезиран е 20 000 лв., като съобразно правилото на чл.7, ал. 2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е намалил адвокатския хонорар до минимума, възлизащ на сумата от 2100 лв., към които е прибавил още 1250 лв., съобразно ал.9 за проведените открити съдебни заседания, след второто за всяко по 250 лв. или общо сумата от 3350 лв., от която по съразмерност на ответника е присъдил сумата от 1 340 лв. Счел е, че за разликата над 20 000 лв. до първоначално предявения размер от 100 000 лв., 1 ответникът е следвало да поиска присъждане на разноски при прекратяване на делото в тази част – чл.78, ал.4 ГПК, след оттегляне на иска от ищеца, но не го е сторил, поради което за прекратената част не са присъдено разноски на ответника.

Досежно възражението, че съдът не е следвало да уважава възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от насрещната страна, молбата се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция /в този смисъл Определение № 208 от 5.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 385/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 57 от 4.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 564/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 486 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 282/2017 г., III г. о., ГК и др./. В конкретния случай от страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар в последното открито съдебно заседание, до приключване на устните състезания в съответната инстанция, т.е. срокът е спазен. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите на съдебното решение съдът е изложил съображения защо приема, че тези разноски следва да бъдат намалени, като е взел предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, продължителността му във времето и броя на проведените открити съдебни заседания.

По отношение възражението за присъждане на разноски съобразно частта, в която делото е било прекратено, съдът намира молбата за основателна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно практиката на ВКС, изразена в определения на ІV ГО № 60191/28.06.2021 г. по гр. д. № 1737/2020 г. и № 60197/05.07.2021 г. по гр. д. № 1728/2020 г., се приема, че актът, с който съдът се произнася по останалата непрекратена част от производството, е този, с който се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което именно с него, при съобразяване с крайния резултат по непрекратената част и постановеното частично прекратяване, следва да се разпредели отговорността за сторените от страните пред съответната инстанция разноски. За да възникне в полза на ответника правото му на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е достатъчно той да е направил разходите, след като е получил препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди да е уведомен за прекратяване на производството. Тези предпоставки в случая са налице. Производството в частта за разликата от 20 000 лв. до 100 000 лв. е прекратено с протоколно определение от 05.12.2023 г., а разноските от ответника са извършени на 31.03.2023г., 26.05.2023 г. и 20.09.2023 г. Ето защо съдът намира, че ответникът има право на разноски за прекратената част от производството.

Следва да се вземе предвид релевираното от името на ищеца възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и характера и броя на извършените процесуални действия. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна 2 да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния съд. При изложеното съдът намира за справедлив размер на адвокатсковто възнаграждение сумата в размер на 1600 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 21766/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 52045/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. Т. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, сума в размер на 1600 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно прекратената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 413796/19.12.2024 г., с която се иска изменение на Решение № 21766/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 52045/2022 г., по описа на СРС, 141 състав, в частта за разноските, в останалата й част.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3