Решение № 857 от 06.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Варна, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110201507 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Б. С., ЕГН **********, адрес: гр.Видин, ул.“Васил Априлов“ 24, депозирана чрез адв. Й. С. Л.-П. и адв. Г. С. Х. от САК , срещу Наказателно постановление № 021/21.02.2023 год. издадено от Заместник -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.6, т.1от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се че то е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че на въпросното място, в обхвата на знаците, където е бил паркиран лекият автомобил са поставени взаимно изключващи се пътни знаци в разрез на закона,отделно от това мястото е разчертано за паркиране, като Синя зона. На едно място били поставени едновременно един под друг пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" непосредствено под него е поставен знак за "Синя зона платено паркиране" на Община Варна. С тези аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП и за 1 присъждане на сторените по делото разноски.

Наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител в лицето на ю.к.Д., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2022г., около 16,10 часа от служител на „Общинска полиция” към ОД МВР – Варна - св. М. М. било установено, че лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № ВН 4015 АВ, собственост на възз.С. е паркиран в гр.Варна, на ул.“София“ №28, непосредствено след знак В27 и в зоната на неговото действие. В този пътен участък имало разчертания и за действие на „Синя зона“, но автомобилът на въззивника не бил паркиран в очертанията на платеното паркиране в „Синя зона“, а бил паркиран след знак В27, в близост до пътен знак В2, позволяващ навлизането на МПС в пешеходната зона за товаро-разтоварителни дейности за зареждането на хранителните магазини.

Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът затруднява останалите участници в движението. М. направил снимка на паркираното МПС, след което съставил издал Глоба с фиш на стойност 20 лева, като залепил на самия лек автомобил Уведомление за глоба с фиш. По време на проверката водачът не се явил на място при общинските служители.

По-късно възз. намерил съобщението и на 19.12.2022г. подал възражение срещу съставения фиш, като оспорил нарушението. Затова на 16.01.2023г. св.Р.Ч., работещ на длъжност ст.полицай в Общинска полиция съставил срещу въззивника АУАН, в който описал допуснатото от него на 16.12.2022г. нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на С. и свидетел на неговото съставяне, предявен и връчен.

Възз. го подписал с отбелязване, че оспорва фактическата обстановка в акта.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон определил на С. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Наказателното постановление било връчено на възз. на 15.03.2023г..

В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Р. Ч., Й. ХЮ. и М. М..

Изиска и приобщи справка от Община Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по 2 делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка от Община Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Р.

Ч., Й. ХЮ. и М. М.. Те са в унисон с приобщените по преписката писмени и веществени доказателства- фотоснимка.

Съдът кредитира и останалите писмени и веществени /фотоснимка/ доказателства приложени по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.

В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивницата.

Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила. Прочие възз. не оспорва обстоятелството, че е управлявал и паркирал процесния автомобил на процесната дата и процесното място.

В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена в НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27. Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било 3 затруднено преминаването на останалите участници в движението или пък са се затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването , че се затрудняват останалите участници в движението.

Няма спор, че на 16.12.2022г. автомобил марка „Мазда“ с рег. № ВН 4015 АВ, собственост на възз.С. е бил установен от общинските органи на пътното платно на ул.“София“ №28, гр.Варна, непосредствено след знак В27.

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него /в присъствието на водача/. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община Варна, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока.

Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона.

В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл.6, т.1 пр.трето от ЗДвП. Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.38 от ЗДвП и Глава девета от Правилника за приложение на

Закона за движение по пътищата, които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци е налице при паркиране в зоната на действие на пътен знак В-27 –„Забранени са престоят и паркирането“, което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Видно от приложената справка и от показанието на 4 разпитания свидетел-очевидец - точното място на паркираното МПС е било непосредствено след знак В27 и в рамките на неговото действие, както правилно е посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В конкретния случай пътният знак е бил поставен , като е имало и допълнителен пътен знак В2 указващ възможност за товаро -разтоварни дейности в пешеходната зона.Същевременно съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение /в този смисъл Решение № 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г./. Казано по друг начин – щом на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27, то по презумпция всяко паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за нормалното движение на пътните превозни средства. В този смисъл са и показанията на свидетеляочевидец, който също заяви, че паркиралият автомобил затруднява навлизането в пешеходната зона на автомобили за зареждане на хранителните магазини. За невъзможността за навлизане на др. автомобили в пешеходната зона съгласно указаното с пътен знак В2, сочи и фотоснимката приложена по преписката Следва да се има предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е било невъзможно, а само да е създадена такава обстановка, която да затруднява другите водачи.

Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са преценили, че се касае за допуснато нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, като макар да няма приложена декларация, възз. не оспорва, че именно той е паркирал МПС – т.е. че именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него.