Решение № 20372 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20372 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110137832 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

11.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Цветелина Янакиева, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 37832/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от И. Д. И. срещу „И.Д.“ ЕООД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на трудов договор от 28.07.2022 г. за длъжността „технически ръководител строителство“. Поддържа, че от момента на сключването на трудовия договор не бил получавал никакво трудово възнаграждение. Навежда доводи, че уговореното трудово възнаграждение е в размер на минималната работна заплата, като сочи, че ответникът му дължал сумата от 7684,40 лева за периода от 28.07.2022 г. до 25.06.2025 г., както и мораторна лихва в размер на 2874,76 лева за периода от 28.07.2022 г. до 25.06.2025 г. Прави доказателствени искания за приемането писмени доказателствени средства, както и допускане изслушване заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изиска служебно от съда информация от НАП за сключения трудов договор, както и по реда на чл. 190 ГПК 1 да бъде задължен ответника да представи препис от трудовия договор. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като исковете се оспорват. Твърди, че не е сключван твърдения трудов договор, поради което и не било възникнало трудово правоотношение между страните. Поддържа, че ищецът не е осъществявал работа по твърдения трудов договор, поради което и не се дължало трудово възнаграждение. Навежда доводи, че в случая трудовия договор трябвало да има форма за действителност, която не била спазена, като трудов договор не бил сключван между страните. Излага съображения, че между страните били водени преговори за сключването на трудов договор, какъвто действително не бил сключен, а регистрацията на трудовия договор в НАП била станала, поради грешка на главния счетоводител на ответника, който не бил запознат с всички детайли по преговорния процес между страните, като пред НАП било заявено и заличено обстоятелството за наличието на трудов договор. Твърди, че тъй като не бил подписан трудов договор, то нямало и екземпляр от същия, поради което такъв не можел да се представи по делото. Поддържа, че плащането на трудовото възнаграждение било в зависимост от полагането на труд, какъвто ищецът не бил полагал при ответника.

Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане за установява на обстоятелства свързани с водени разговори между страните и прекратяване на отношенията на етап преговори, както и допуснатата грешка.

Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение.

Представена е справка от ТД на НАП – гр. София по отношение данни за осигуряван за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2025 г., по отношение на ищеца И. Д. И., като е посочено, че осигурител за посочения период е „И.Д.“ ЕООД.

Приложена е справка за електронни трудови записи от НАП (л. 27-28 в кориците на делото) от която се изяснява, че за ответникът са налице 1 бр. общо подадени електронни трудови записи по отношение на И., като след обективирания протокол бр. записи е 0, като липсват такива по отношение започване изпълнението на трудов договор.

Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че в процесният случай липсва пълно и главни доказване и на двете материални предпоставки на предявеният иск, за които на ищеца е разпределена доказателствена тежест. А с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

На първа място трябва да се посочи, че по делото изобщо не се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на твърдян трудово договор.

Съгласно правилото на чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. А според императивната 2 разпоредба на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Касае се за форма ad solemnitatem, т.е. форма за действителност. Изискването за писмена форма е въведено като условие за валидност на договора, предвид което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му.

Задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ е с административен характер и изпълнението му, респ. неизпълнението му не е относимо към действителността (валидността) на трудовия договор – в този смисъл Решение № 943 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4902/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 81 от 25.02..2011 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., III г. о., ГК.; Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г. о., ГК. Тоест, представените по делото доказателства не могат да се ценят дори като индиция за наличието на трудово правоотношение, което да е възникнало на основание трудов договор.

Съдът счита, че по отношение на втората материална предпоставка не са ангажирани никакви доказателства от ищеца, въпреки указанията на съда в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което същата също следва да се приеме за недоказана с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Полагането на труд изисква най-малкото да се установи, че ищецът е ходел на работа на уговореното по договора място на работа и е извършвал трудовите функции, които касаят длъжността по трудовото правоотношение. Подобно обстоятелства в процесният случай не са доказани.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията за главницата следва да бъде отхвърлена в цялост.

Искът за мораторна лихва е обусловен от изхода на делото по претенцията по иска за главницата. След като обуславящият (главният) иск е неоснователен, то такъв се явява и обусловения (акцесорния) иск, поради което и последният следва да бъде отхвърлен в цялост.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на деловодни разноски разполага само ответникът. В о. с. з. от 10.11.2025 г., ответникът изрично е заявил, че не претендира деловодни разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, такива не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 421, вх. Д, ап. 148 срещу „И.Д.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А.Г., за присъждане на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 7684,40 лева, представляващи незаплатено трудово възнаграждение по трудов договор от 28.07.2022 г. за длъжността „Технически ръководител строителство“ за периода от 28.07.2022 г. до 25.06.2025 г., както и сумата от 2874,76 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за трудовото възнаграждение за периода от 28.07.2022 г. до 25.06.2025 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва на основание чл. 315, ал. 2 ГПК в двуседмичен срок от 24.11.2025 г. пред Софийският градски съд с въззивна жалба.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4