Решение № 1254 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20251100512337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. В. А. срещу действие на частен съдебен изпълнител В.М. - рег. № 860 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20258600401860/02.09.2025г., изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева от приетити за дължими 950 лв.

В жалбата се твърди, че разпореждането на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение бил завишен и не отговарял на фактическата и правна сложност на делото.

Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Димекс 2007“ ЕООД, с което жалбата е оспорена.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258600401860/02.09.2025г. по описа на ЧСИ рег. № 860 – В.М., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на „Димекс 2007“ ЕООД чрез адв. Д.Х., с приложен към молбата договор за правна защита и съдействие, въз основа на изпълнителен 1 лист от 20.08.2025 г. на СГС, ТО VI-5 състав по ч.т.д. № 1137/2025г., по който жалбоподателя е осъден да заплати на взискателя сумата от 5400 лв. – направени по делото разноски.

Взискателят е подал молба за събиране на горната сума, в която е посочен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки. В нея взискателят е овластил съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, в т.ч. да определя начина за изпълнение, в т.ч. налагане на възбрана върху конкретно посочени имоти. В молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. В договора за правна защита и съдействие е посочена сума в размер на 950 лв., платимо по банков път, заплатено от взискателя на процесуалния представител на 20.08.2025г, видно от приложеното платежно нареждане.

На 02.09.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 11.09.2025г., видно от стореното отбелязване върху същата.

С възражение от 15.09.2025г. длъжникът по делото /настоящ жалбоподател/ е заявил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, с искане същия да бъде намален на 200 лв.

С разпореждане от 18.09.2025 г. ЧСИ В.М. е оставил без уважение искането на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, сред които не попадат постановени от органа по принудителното изпълнение откази. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него се е произнесъл с постановление, с което по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв. Това постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, като нормата е приложима и в рамките на изпълнителното производство.

При проверка за законосъобразността на частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

2

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В този смисъл са решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г., ІV ГО на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г.

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2. Данни за извършени действия по процесуално представителство от страна на взискателя по изпълнителното дело не се съдържат. Посочването на изпълнителен способ от страна на взискателя не може да се възприеме като действия по водене на делото, доколкото същото съставлява задължителен реквизит от молбата за иницииране на изпълнителното производство по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК. От своя страна същото не се отличава с никаква правна или фактическа стойност, поради което определеното от ЧСИ възнаграждение за горницата над 200 лв. е неправилно и постановлението му следва да бъде отменено в тази част.

При наличие на извършени действия от страна на довереника на взискателя, насочени към процесуално представителство няма пречка да бъдат приети впоследствие допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, но към настоящия момент процесуални предпоставки на приемането им не се установяват.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Такива не се и претендират от жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата С. В. А., ЕГН********** разпореждане за разноски от 18.09.2025г. на ЧСИ В.М. - рег. № 860 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20258600401860/02.09.2025г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу приетия размер на адвокатско възнаграждение на взискателя, като вместо това НАМАЛЯВА пълния приет размер на адвокатско възнаграждение на взискателя от 485,73 евро /равностойни на 950 лв./ на 102,26 евро /равностойни на 200 лв./ РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4