Решение № 9609 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9609 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110144056 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. К. С., Р. Р. С., Д. Д. С. и С. Д. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищците общата сума от 3 853, 25 евро /с левова равностойност 7 536,30 лева/, представляваща принудително събрани суми от наследодателя на ищците З. С. Ц. по изп. д. № 20168610400065 по описа на ЧСИ Д. В. и разпределени на ответника, както и сумата от 1 053, 87 евро / с левова равностойност 2 061,19 лв./, представляваща сбор от начислени и удържани по изп. д. № 20168610400065 по описа на ЧСИ Д. В. разноски по изпълнението по ТТРЗЧСИ, с които суми ищците са обеднели.

Ищците в качеството си на наследници на З. С. Ц. твърдят, че въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2015г. по т.д. № 7070/2015г. на СГС било образувано изп. д. № 20168610400065 по описа на ЧСИ Д. В. с взискател „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжник тяхната наследодателка. Сочат, че хода на изпълнителното производство вземанията по изпълнителното основание били прехвърлени на „Креди Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, който бил конституиран като взискател. Излагат, че с Определение № 2620/20.10.2023г. по ч.гр.д. № 3260/2021г. на САС изпълнителният лист бил обезсилен.

Поддържат, че в пределите на изпълнителния процес от З. С. Ц. били принудително събрани суми в общ размер на 19 888,58 лв., а от Т. К. С. – 2 120,18 лв. Навеждат доводи, че след обезсилване на издадения изпълнителен лист с обратна сила са обезсилени и действията по изпълнителното дело, а принудително събраните суми се явяват получени на отпаднало правно основание. Твърдят, че на 26.03.2024 г. изпратили покана до ответника, с която му предоставили 14-дневен срок доброволно да възстанови получените по изпълнителното дело суми, но последният не предприел действия по възстановяване на паричните средства.

Подобна покана била изпратена и до взискателя цесионер – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, които предали на ищците сумата от 13 031,54 лв., представляваща преведени им 1 от съдебния изпълнител суми. Считат, че в тяхна полза е възникнало притезание за възстановяване на непогасения остатък от принудително събраните парични средства.

Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че с договор за цесия от 08.08.2018 г. притезанията, удостоверени в изпълнителен лист по т.д. № 7070/2015г. на СГС, са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Релевира възражение, че вземанията на ищците са погасени поради изтекла 5-годишна погасителна давност, доколкото последното получено плащане в качеството му на взискател датира от 13.08.2018 г. Твърдят, че прехвърляне на вземанията по процесното изпълнително основание били постъпили три плащания от съдебния изпълнител, които впоследствие били наредени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на арбитражно решение № 5500 от 24.08.2015 г. по в.арт. д. № 500/2015 г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ и по силата на изпълнителен лист, издаден на 12.11.2015г. по т.д. № 7070/2015г. на СГС, З. С. Ц. и Т. К. С. са осъдени в условията на солидарност да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 13 582,09 лева – главница, ведно със законната лихва от 24.08.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 937,46 лева – юрисконсултско възнаграждение, сумата от 85,00 лева – разноски в арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева – държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

От представените по делото удостоверения на ЧСИ Д. В. е видно, че въз основа на така издадения изпълнителен титул и за удовлетворяване вземането на взискателя е образувано изп. д. № 65/2016г. по описа на ЧСИ Д. В. срещу горепосочените длъжници. По данни на изпълнителния орган в погашение на присъдените парични притезания З. С. Ц. е извършила плащания на стойност от 19 888,58 лева, от които: 3 761,66 лева са преведени на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, 13 031,54 лева са преведени на ново конституирания взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и 1 759,15 лева са разпределени за разноски по изпълнението. От своя страна, Т. К. С. в качеството на длъжник е заплатила сумата от 2 120,18 лева, които са разпределени, както следва: 1 713,46 лева на „Профи Кредит България“ ЕООД, 104,68 лева – на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, 302,04 лева – в полза на съдебния изпълнител за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.

Като писмено доказателство е прието удостоверение с изх. № 352/ 14.03.2024 г. на Столична община, от чието съдържание се установява, че на 10.04.2021 г. З. С. Ц. е починала, като е оставила за свои законни наследници двамата си сина: Р. М. С. и Д. М. С..

На 06.12.2021 г. е настъпила смъртта и на Р. М. С., като негови универсални правоприемници се явяват съпругата му Т. К. С. и неговата дъщеря Р. Р. С.. Наследникът Д.

М. С. също е починал на 09.03.2022 г., като е оставил за свои законни наследници децата си Д. Д. С. и С. Д. С..

С Определение № 2620 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3260/2021 г. по описа на САС е 2 обезсилен издаденият на 12.11.2015 г. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнителен лист срещу З. С. Ц. и Т. К. С. с мотиви, че арбитражното решение, въз основа на което се иска издаване на изпълнителен лист, не е надлежно връчено на ответниците, поради което не е влязло в сила и не са изпълнени предпоставките по чл. 51, ал. 1 ЗМТА за издаване на изпълнителния титул. Съдебният акт е влязъл в сила на 20.10.2023 г.

Установява се, че във връзка с така постановеното определение ищците са отправили покана до ответното дружество да им възстанови сумата от 22 008,76 лева, представляваща принудително събрана сума в хода на изп. д. № 65/2016 г. по описа на ЧСИ Д. В., като му е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение. От представената обратна разписка с № ИД PS 1326 001RE4 3 е видно, че поканата е връчена на „Профи Кредит България“ ЕООД на 27.03.2024 г.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид релевираното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявените искове и задължението на съда служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви досежно допустимостта на настоящия процес. Погасителната давност е правен институт, представляващ санкция за кредитора, който в определен от закона период от време е бездействал, непредприемайки действия по удовлетворяване на своето притезание, която санкция се изразява в погасяване на правото на принудително изпълнение. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Въпросът дали правото на принудително изпълнение е погасено обаче не е свързан със съществуването и надлежното упражняване правото на иск, а касае основателността на исковата претенция, по който въпрос съдът дължи произнасяне с крайния си акт. Ето защо, настоящият процес се явява допустим, а повдигнатия с него правен спор подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД. Основателността на исковата претенция с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищците на следните обстоятелства: че въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2015 г. по т.д. № 7070/2015 г. на СГС срещу тяхната наследодателка З. С. Ц. и срещу Т. К. С. било образувано изп. д. № 65/2016 г. по описа на ЧСИ Д. В., в рамките на което процесната сума от 7 536,30 лева е била събрана в резултат на принудително изпълнение, че същата е била преведена на ответника в качеството му на взискател, както и че изпълнителният титул е обезсилен с влязло в сила определение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства – че е погасил задълженията си, както и че е налице основание за задържането на сумата.

В подкрепа на твърденията за образувано изпълнително производство срещу З. С. Ц. и Т. К. С., в пределите на което от длъжниците принудително са събрани исковите суми, са представени две удостоверения, издадени от ЧСИ Д. В.. Така приетите удостоверения 3 представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от компетентен държавен орган, натоварен с функцията по принудително изпълнение на частни и публични притезания, в установените от закона форма и ред и удостоверяват извършени от него и пред него действия. Писмените доказателства не са оспорени в срока и по реда на чл. 193 ГПК, поради което същите се ползват с материална доказателствена сила относно удостовереното в тях изявление за знание – а именно, че по молба на първоначалния кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.11.2015 г. по т.д. № 7070/2015 г. на СГС, е образувано изп. д. № 65/2016 г. по описа на ЧСИ Д. В. срещу З. С. Ц. и Т. К. С.. От тяхното съдържание се установява също, че в погашение на задължението си по процесното изпълнително дело длъжниците са извършили плащания в общ размер на 22 008,76 лева. От тази обща сума към първоначалния взискател са разпределени парични средства на стойност от 5 475,12 лева.

Съобразно чл. 455, ал. 1 ГПК всички постъпили суми по изпълнителното дело се внасят по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител. Постъпилите суми по банковата сметка на изпълнителния орган принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми /в този смисъл Решение № 186 от 26.05.2014г. по гр.д. № 5886/2013г. на ВКС, IV г.о./.

При това положение, настоящият състав намира, че първият елемент от фактическия състав на кондикционната претенция – предаване на процесните суми, се е проявил в обективната действителност.

Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се цели недопускане на неоснователно имуществено разместване в хипотезите, при които основанието за преминаване на блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго е отпаднало с обратна сила. По смисъла на цитираната правната норма под „основание“ следва да се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага. Съобразно ППВС 1 от 28.05.1979г. този текст намира приложение при унищожаване на договорите при пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, при включването на уговорка в съдържанието на сделката, която предоставя възможност за едната или и за двете страни с едностранно изявление да прекратят облигационната връзка.

Правилото на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да намери приложение и в хипотезите, при които макар и да не е отпаднала договорната връзка между страните, е бил инициирано производство по индивидуално принудително изпълнение срещу длъжник, без в полза на кредитора да е съществувало правото на принудително изпълнение, като съображенията за това са следните: За да възникне правото на принудително изпълнение, е необходимо да съществува съдебен акт или друг акт, притежаващ изпълнителна сила и въз основа на него да е издаден изпълнителен лист. Изпълнителният лист е процесуална ценна книга, в чийто осъдителен диспозитив се съдържа една своеобразна заповед към съдебния изпълнител да образува изпълнително производство срещу лицето, посочено като длъжник, и в полза на лицето, означено като кредитор. За провеждането на законосъобразен изпълнителен процес е 4 необходимо изпълнителният орган да е пристъпил към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен титул. Следователно, правното основание за образуване на изпълнително производство е наличието на изпълнителен лист, поради което изпълнителният лист е предпоставка за образуване на процеса, без наличието на която същият е недопустим и подлежи на прекратяване – арг. от чл. 443, ал. 1, т. 3 ГПК. В това се изразява и зависимостта на изпълнителния процес от изпълнителния титул. С обезсилването на изпълнителния лист отпада и правото да бъде проведено принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника, а принудително събраните суми подлежат на връщане.