Присъда № 23 от 09.02.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 16/2023
- Вид
- Присъда № 23
- Подписан
- 09.02.2023
- В сила
- 25.02.2023
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 23/09.02.2023 г. по НОХД № 16/2023 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г. Н. Г. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че на 08.07.2022 г. в гр. Бургас, ул. „Транспортна“ № 53, от магазин „Технополис“ в условията на повторност, след като е осъден с влязло в сила Определение № 191/15.07.2021 г. по НОХД № 2417/2021 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи 1 бр. електрическа четка за зъби „Oral В Genius X Mind BL + ТС“, на стойност - 360 (триста и шестдесет) лева от владението Х. Д. М., изпълняващ длъжността управител на хипермаркет „Технополис“ гр. Бургас и представител на собственика „Технополис България“ ЕАД гр. София, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимия Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че справедливо би било на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което след редукцията да се индивидуализира на една година „Лишаване от свобода“. Счита, че разноските следва да останат в тежест на подсъдимия.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Х. К. – БАК заявява, че напълно се придържа към становището на прокуратурата относно авторството на деянието. Счита, че при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат всички смекчаващи отговорността обстоятелства и да се наложи минимално наказание „Лишаване от свобода“, което да се редуцира с 1/3 по реда на чл. 58а НК.
Подсъдимият Г. Г. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и съжалява за случилото се. В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г. Н. Г. с ЕГН: ********** * в гр. Бургас.
********************************
До датата на инкриминираното деяние, подсъдимият Г. е бил осъждан многократно с общо 12 съдебни акта. За последно с влязло в сила Определение № 191/15.07.2021 г. по НОХД № 2417/2021 г. по описа на РС- Бургас, за престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, довършено на 22.01.2021 г., на подсъдимия Г. е било наложено наказание „Пробация“. След инкриминираната дата спрямо него са постановени още няколко осъждания, предимно за престъпления против собствеността.
1
На 08.07.2022 г., подс. Г. се намирал в хипермаркет „Технополис“, находящ се на ул.
„Транспортна“ № 53 в гр. Бургас. Подсъдимият отишъл до щанд в магазина където били поставени електрическите четки за зъби. От там той взел един от поставените артикули, а именно 1 бр. електрическа четка за зъби „Oral В Genius X Mind BL + ТС“, след което се отправил към сектора от хипермаркета където била изложена хладилната техника. Там Г. се спрял и откъснал поставената върху кутията електронна аларма, която изхвърлил между поставените хладилници, а четката за зъби прибрал в раница, която носил на гърба си, след което се отправил към изхода и напуснал магазина.
Св. Х. М. работил като управител в хипермаркет „Технополис Бургас 2“. При извършване на ревизия била установено липсата на 1 бр. четка за зъби „Oral В Genius X Mind BL + ТС“. Св. М. извършил преглед на записите от охранителните камери в търговския обект от които установил, че на 08.07.2022 г., около 19,34 часа в магазина влиза мъж облечен с жълта тениска, черни шорти и бяла ш* с козирка, който носи раница на гърба си.
Проследявайки движението на въпросния мъж в магазина свидетелят установил, че същият взема от щанда с четки за зъби въпросния артикул, след което се отправя към сектора, където са хладилниците, а след малко прибира кутията в раницата, която носи.
За случая били уведомени органите на МВР, като впоследствие било образувано и настоящето досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена комплексна техническа и фотопортретна експертиза по отношение на записите от камери за видеонаблюдение монтирани в магазин „Технополис“, като видно от изготвеното заключение - не са установени признаци, водещи до съмнение за извършвани корекции или други технически интервенции или монтаж върху видеозаписите. При направено сравнение между лицето, заснето от камерите с лицето, от представената снимка от АИС „БДС“ на подс. Г. Н. Г., са установени съвпадения, които позволяват да се направи заключение, че с голяма степен на вероятност заснетото лице е именно подсъдимият Г..
Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза, стойността на отнетата вещ към датата на извършване на деянието е 360,00 /триста и шестдесет/ лева.
В последствие подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит, в присъствие на защитник, се признал за виновен и изразил съжаление за постъпката си.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Г. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на обвиняемия Г. Г. (л. 61 - 62от ДП); показанията на свидетелите: Х. М. (л. 14-15 от ДП); * (л. 17 от ДП) и частично от показанията на * (л. 16 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 20-24 от съдебното производство); пълномощно (л. 49 от ДП); стокова разписка (л. 50 от ДП) и протокол от ревизия (л. 51 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 20-25 от ДП) и комплексна техническа и фотопортретна експертиза (л. 28 – 39 от ДП).
2
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът кредитира всички гласни доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните свидетели и обясненията на обвиняемия, с изключение на показанията на св. * в частта, в която той пресъздава информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл.
55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен е и актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”). Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на доказателствената годност на останалите доказателствени материали.
Самопризнанията на подсъдимия Г. се подкрепят от гореизброените кредитирани доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата н а чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия. Той е влязъл в хипермаркета, насочил се е към щанда с електрическите четки за зъби и е взел от там процесния артикул. След това подсъдимият е премахнал поставената аларма, прибрал е четката в раницата си и по този начин необезпокояван е напуснал територията на магазина, отдалечавайки се в неизвестна посока. По този начин Г. е прекъснал фактическата власт на владелеца на вещта, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху нея.
Няма спор, че описаната по-горе четка за зъби е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние тя е била „чужда” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху нея.
3
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът на вещите – св. Х. Д.
М., изпълняващ длъжността управител на хипермаркет „Технополис“ гр. Бургас и представител на собственика „Технополис България“ ЕАД гр. София, не е давал съгласие на подсъдимия да взима вещта или да се разпорежда с нея. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие, доколкото четката е била изложена на рафт в магазина, с поставена цена и предназначена за продажба. Именно с цел защита на вещта на нея е била поставена и аларма, която подсъдимият умело е успял да премахне.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, като деянието е извършено „повторно”. Това е така, доколкото подсъдимият Г. е извършил настоящото престъпление след като е бил осъждан за друга немаловажна кражба (Определение № 191/15.07.2021 г. по НОХД № 2417/2021 г. по описа на РС- Бургас), като не е бил изтекъл предвиденият петгодишен срок по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от изтърпяване на наказанието, което обуславя деянието като извършено именно при условията на „повторност”.
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетата вещ (която макар и невисока, не е пренебрежимо ниска), наличието на квалифициращ признак и завишената лична обществена опасност на Г.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Г. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в поведението му - съзнавал е, че отнетата вещ е чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това.