Решение № 635 от 28.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 767/2022
- Вид
- Решение № 635
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 03.01.2024
- Състав
- Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.1, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.278, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.278, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.52, ал.3 · Конституция на Република България
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 635 гр. Велико Търново, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100767 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът В. П. П. от гр.... чрез пълномощника си адвокат К. Х. от ВТАК твърди, че на 21.11.2021 г. около 19.15 часа в гр. София , на кръстовището, свързващо улица „ Никола Жеков“ и улица „Народни будители“ като водач на лек автомобил ..., с рег. № ... изчаквал с подаден мигач да преминат насрещно идващите автомобили , за да завие по улица „Народни будители“, когато внезапно автомобила му е ударен силно отзад от управлявания от Д. С. С. лек автомобил „...“, модел „206 ЦЦ“ с рег. № ... и в резултат на така настъпилото пътно-транспортно произшествие получава травматични увреждания , изразяващи се във фрактура на проксималната фаланга на четвърти лъч на дясното ходило , охлузвания и болки в коленете , лява тазобедрена става и ляво бедро и коляно , отток по десните глезен и ходило, хематом в областта на гърдите.
Претърпял е силни физически болки във врата, кръста и главата от камшичния удар, ограниченост на движенията в коленете , страдал е от замайване , силно главоболие и внезапно прилошаване, все още продължава да изпитва постоянна болка в десния си крак, болки в гърба и кръста, наложило приемане на болкоуспокояващи лекарства , сериозни затруднения при изкачване и слизане по стълби , при шофиране, както и ходене пеш, носел е шина за обездвижване на счупения пръст , както и страдания от психическо естество: страх при разминаване с насрещно движещи се автомобили и да не бъде ударен отново отзад , паник атаки със сърцебиене и ускорен пулс , сънува кошмари и постоянно безпокойство, наложило близките му да извикат Спешна помощ на 04.04.2022 г.
Причинителят на вредите е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.
477, ал. 2 от КЗ за ползвания лек автомобил на основание юридическия факт на сключен между него и ответника „ЗКЛИ“АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № BG ....
Предявил е по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но предложението да 1 получи такова в размер на 2500 лева не го удовлетворява.
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя - ответник да му заплати сумата от 30 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на събитието до окончателното й изплащане, както и сторените по производството разноски .
В с.з. пълномощникът му поддържа предявения иск с доводи , изложени в писмена защита.
Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт И. Г. срока по чл.131, ал.1 ГПК и на устните състезания оспорва иска с възражения/ доводи/ за неустановеност на пряката причинна връзка на посочените травматични увреждания със събитието, на техния характер , интензивност и последици ; дори да са факт като последица от събитието, за получаването им значителен принос има самият пострадал, който в нарушение на изискването на чл. 137а от ЗДвП не е имал поставен обезопасителен колан; размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен в несъответствие с повелята за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/, възприето в трайната съдебна практика за други подобни случаи.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, а евентуално- да бъде уважен в значително по- нисък размер след намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и справедливото му определяне при съобразяване на всички доказани и недоказани обстоятелства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е иск, имащ за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал.
1, т. 1 КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто начален момент не съвпада с хипотезите на чл.497, ал.1, т.1, т.2 от КЗ.
Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от ищеца телесни увреждания с медикобиологичното им описание по- горе, произтеклите от тях неблагоприятни последици/ психо- неврологични и социални / , застрахованата гражданска отговорност на водачапричинител на вредите, предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение, са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА и чл. 183 от ГПК преписи на документи/ протокол за ПТП № 1824613/22.11.2021 г. на СДВР на МВР отдел „ПП“ ; Наказателно постановление № 2143232-025038/07.12.2021 г. на Началника сектор към СДВР на МВР отдел „ПП“ ; акт за административно нарушение със скица; Резултат от образна диагностика от 02.12.2021 г. на д-р В. Александров към МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД ; образна диагностика- резултат от образно изследване от 07.12.2021 г. на ДКЦ „д-р Стефан Черкезов ...“ ЕООД ; 5 бр. амбулаторни листи на лекари специалисти от 22.11.2021 г. , 02.12.2021 г. , 03.12.2021 г. , 04.04.2022 г . ; лист за преглед на пациент; писмо изх. № 4843/28.06.2022 г. на ЗД“Л.И.“ АД до ищеца и размяна на писма между пълномощника му и застрахователя / , показанията на свидетелите С.А. П.а / майка на ищеца / , Л.Д.В. и Д. С. С. / водачът на лекия автомобил „...“/, заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице 2 д-р Н. Г. , поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.
Възраженията на ответника за неустановеност на пряката причинна връзка на посочените травматични увреждания със събитието, при което се твърди да са получени , както и на техния характер , интензивност и последици , са лишени от основание , тъйкато те са предмет на медицинско документиране, потвърдени са от вещото лице и проявата им не е съмнително опорочена от каквато и да било неправдоподобност от гледна точка на обстоятелствената логика .
Ударът отзад върху лекия автомобил, управляван от ищеца- от лекия автомобил, управляван от лицето, чиято гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, настъпил в момент , в който първият е спирал с подаден мигач за завиване наляво в изчакване да преминат движените се насреща автомобили/ вж. описанието на случая в мотивната част на влязлото в сила наказателно постановление/ е факт, който сам по себе си търпи укор за неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.
Това е така, защото общественият разум, въплътен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и между тях и хора, тъй-като довеждат до травми, смърт и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт съдържа логическа тежест като правно оценъчно градиво за наличието на вина у застрахованото лице , защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице. Безспорно е, за че възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен модел, която даден физически правен субект/ в случая водач на МПС/ не е положил, а е могъл или е бил длъжен да положи/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Конкретната противоправност на деянието се извлича от повелението на нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, вменяващо в дълг на всеки водач на ППС да се движи на такова разстояние от движещото се пред него пътно превозно средство, че да може да избегне удряне с него , когато то намали скоростта или спре рязко. Застрахованото лице не е изпълнило това задължение, щом е възникнал удара, независимо какво субективно възприятие е имало .
Категорично не са съществували обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването на събитието е било извън интелектуално- волевите способности / контрола на съзнанието/ и обективните му възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му, каквито впрочем не се и твърдят от ответника .
По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят – ответник е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът като пострадало / чл.278, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.278, ал.2 КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и имуществени 3 вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.
На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или найобщо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.
Получените от ищеца в резултат на силния удар отзад на автомобила му травматични увреждания и субективни състояния/ оплаквания / : преразтягане на връзковия апарат на гръбначния стълб на ниво шия с болезнени и ограничени движения в шията , кръвонасядане с оток на ляво коляно , болки в тялото, закрито счупване на четвърта ходилна кост на дясно стъпало с последваща имобилизация със шина, паник- атаки , главоболие са вредни последици на деликтното поведение на застрахованото лице, и съответно- израз на засягане на правно защитимо идеално благо , наречено здраве /чл.52, ал.3 КРБ/, както във физическия/ физиологичния, така и в душевния / по- широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността/.
Всички те следва да бъдат възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
В закона, разбира се, липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/, а и няма как да не липсва , щом поради невъзможността да се постигне словесно съвършенство на съдържанието му, никой законодател не би дръзнал да дава такова . Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания .