Решение № 150 от 03.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Д. при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Росина Н. Д. Гражданско дело № 20241800100015 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Б.“ ООД, ЕИК *********8, с която е предявен иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника А. Г. К., ЕГН **********, да заплати на дружеството сумата в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползването на недвижими имоти, собственост на дружеството за периода от 04.01.2019г. до 31.12.2022г., предявен като частичен иск за сумата в общ размер от 250 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че съгласно Нотариален акт за собственост на НИ, придобит на основание чл. 134, т. 6 от ЗУТ за частично изменение на подробен устройствен план относно поземлен имот и собствен строеж относно сградите (констативен) № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от 18.07.2003г., вписан в служба по вписванията при РС – Ихтиман, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ № **, том **, дело ****, от 24.11.1994г., вписан в служба по вписванията при РС – Ихтиман и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № ***, том **, рег. № ***, дело № *** от 31.03.1999г., вписан в служба по вписванията при РС – гр. Ихтиман 1 ищецът е собственик на следните недвижими имоти:

Сгради, изградени в УПИ V, отреден за производствена и складова зона в кв. ** по плана на Стопански двор на бившето ТКЗС „Т. в.“ в ликвидация с идентификатор *****.***.****, а именно Пропуск с идентификатор *****.***.****.** и със застроена площ 10 кв.м. и масивна едноетажна сграда с мазе – столова с идентификатор *****.***.****.* и със застроена площ 450 кв.м. и РЗП 900кв.м.

УПИ ** от кв. ** по плана на гр. К. с идентификатор *****.***.**** с площ от 349 кв.м. и построена в него Търговска и офис сграда „В.“ с идентификатор **.***.***.****.* и застроена площ 106.25кв.м., състояща се от сутерен и два етажа.

Административен адрес на обекта: гр. К., област С., ул. „С.“№ * и ул. „П.т В.“.

Изтъква се, че считано от 04.01.2019г. до 31.10.2022г. „Б.“ ООД е възпрепятствано да ползва гореописаните недвижими имоти, тъй като същите се ползват от ответника А. К.. Излагат се доводи, че за посочения период между ищцовото дружество и ответника не е сключван договор за наем и/ или какъвто и да било друг договор, по силата на който дружеството да се е съгласило да предостави на А. К. възмездно или безвъзмездно ползването на гореописаните имоти.

Твърди се също, че въпреки многократните покани, ответникът не заплащал на дружеството възнаграждение за ползването.

Ищецът счита, че в конкретния случай ответникът си е спестил стойността на разходите, които би му дължал, ако имотът бе ползван на правно основание. В тази връзка изтъква, че неоснователно обогатяване е налице не само когато се реализират добиви и доходи, но и когато се спестяват разходи, които биха довели до намаляване на имуществото на ответника.

На следващо място твърди, че за определяне на размера на обезщетението за пропуснатите от него наемоподобни доходи е относим обема, в който ответникът е ползвал имота без основание, като за целта е ползван пазарния наем на гореописаните имоти.

Заявява, че на 19.07.2023г. от името на ищцовото дружество е изпратена покана до ответника, получена от него на 20.07.2023г., с която дружеството го е поканило да заплати в едноседмичен срок от получаване на поканата сума в размер на 147 950лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на сграда МАСИВНА

2

ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА С МАЗЕ – СТОЛОВА със застроена площ 450 кв.м. и МАСИВНА РАБОТИЛНИЦА СЪС СКЛАДОВЕ със застроена площ 85 кв.м., МАСИВНИ РАБОТИЛНИЦИ СЪС СКЛАДОВЕ със застроена площ от 278 кв.м. за периода 14.07.2020г. до 31.10.2022г. и за 27.5 месеца лишаване от ползване на ТЪРГОВСКА И ОФИС сграда „В.“ със застроена площ 116 кв.м. В предоставения срок обаче ответникът не извършил плащане. Поради това, считано от 28.07.2023г. ответникът изпаднал в забава, въз основа на което ищецът счита, че му се дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната главница до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Г. К., с който ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че е син на Г. С. К. - учредител, съдружник с 22 дяла (представляващи 44 % от капитала) и управител на дружество „Б.“ ООД в периода от неговото създаване през 1994 г. до смъртта си на 28.02.2022 г. В периода от 29.10.1998 г. до 26.09.2018 г. съдружници в дружеството - ищец били Г. С. К., Н. А. В. и Г. В. С.. В този период „Б.“ ООД се управлявало и представлявало от бащата на ответника Г.

К. и от Н. В. заедно и поотделно.

На 14.06.2015г., въз основа на решение на законните представители на „Б.“ ООД Г. К. и Н. В., взето след уведомяване и изразено съгласие от страна на третия съдружник Г. С., в полза на ответника и неговата приятелка било учредено право да приспособят и да ползват за жилищни нужди за неопределен срок част (приземен етаж и три стаи на първия етаж) от неизползвана от дружеството административна офис сграда, състояща се от сутерен и два етажа и находяща се в УПИ ** от кв. ** по плана на гр. К.. Срещу предоставеното ползване ответникът поел задължение за непарична престация, състояща се от: а) пазене на стопанския двор, на сградите и на движимите вещи на дружеството и на съдружниците в УПИ ** и УПИ * от кв. ** от посегателства на трети лица, б) поддръжка на стопанския двор и зелените площи, в) поддръжка и извършване на текущи ремонти на административната офис сграда и г) заплащане на консумативните разходи във връзка с нейното ползване.

В периода от 14.06.2015 г. до 03.01.2019 г. ответникът изпълнявал добросъвестно и точно гореописаните свои задължения, като между съдружниците в „Б.“ ООД не са възниквали каквито и да било разногласия във връзка с учреденото възмездно право на ползване на част от офис сградата.

3

Ha 26.09.2018 г. починал съдружникът и управител на „Б.“ ООД Н. В.. По силата на договор за доброволна делба на дружествени дялове, сключен на 19.12.2018 г. между неговите наследници по закон, притежаваните от покойния съдружник 20 дяла от капитала на дружеството били поети изцяло от неговата дъщеря Т. В..

На същата дата, 19.12.2018 г., в изпълнение на клаузата на чл. 14 от дружествения договор от 29.10.1998 г. и при зачитане на горепосочената воля на наследниците на починалия съдружник, Т. В. станала съдружник в „Б.“ ООД.

На 03.01.2019 г., със съгласието на останалите съдружници, а именно Г. К. и Г. С., Т. В. прехвърлила 20-те си дяла от капитала на дружеството на своя съпруг (лице, с което живее на съпружески начала) К. И. Д.. На същата дата, 03.01.2019 г., тримата съдружници и управители Г. К., Г. С. и К. Д. подписали нов дружествен договор, съгласно чл. 8.1 от който дружеството се управлява и представлява от тях само заедно. В чл. 8.3 от дружествения договор изрично било посочено, че изискването за съвместно представителство се прилага и във връзка с изменението и прекратяването на правоотношения.

Ответникът твърди, че в периода от 03.01.2019 г. до 28.02.2022 г. правоотношението между него и „Б.“ ООД във връзка с ползването на част от административната офис сграда не било прекратявано. По настояване на новия съдружник К. Д. на среща, проведена през м. април 2019 г. между тримата съдружници и управители на „Б.“ ООД, от една страна, и ответника, от друга, било постигнато съгласие за изменение на договора от 14.06.2015 г., по силата на което ответникът поел допълнително задължение - наред с непаричната престация да заплаща и месечна наемна цена в размер на 350 лв.

Ответникът заявява, че в периода от изменението на правоотношението през м. април 2019 г. до 28.02.2022 г. изпълнявал добросъвестно и точно задълженията си за непарична престация, но не и паричното си задължение за наемна цена. Изтъква, че причините за това се състояли в обстоятелството, че въпреки поетия ангажимент в тази връзка, съдружникът К. Д. не оформил постигнатото съгласие в писмен договор, който да бъде подписан от тримата съдружници и ответника. Твърди, че макар лично и чрез едноличното си дружество „Тидоки“ ЕООД да съхранява и води счетоводството на „Б.“ ООД, съдружникът К. Д. не издал фактури за наемната цена на ответника.

Излага и доводи, че съдружниците К. Д. и Г. С. настоявали наемната цена да им бъде заплащана лично и на ръка вместо на дружеството по неговата банкова сметка, което не би представлявало валидно 4 погасяване на задължението. Ответникът подчертава, че никога не е оспорвал наличието на свое договорно задължение спрямо дружеството за наемна цена в размер на 350 лв. месечно за ползване на част от административната офис сграда за периода от м. април 2019 г. до преустановяването на нейното ползване на 13.10.2022 г.

На 28.02.2022 г., без правоотношението между „Б.“ ООД и ответника да е прекратявано със съвместно волеизявление на тримата управители, починал бащата на ответника и съдружник и управител на „Б.“ ООД Г. К.. С уведомление, получено от съдружниците и управители Г. С. и К. Д. на 23.03.2022г., ответникът и останалите наследници на починалия съдружник уведомили ищцовото дружество, че на основание чл. 4.3 от дружествения договор на „Б.“ ООД от 03.01.2019 г. заместват своя наследодател в членственото правоотношение с дружеството, поемайки съвместно притежаваните от починалия Г. К. 22 дружествени дяла и приемайки условията на дружествения договор. Помолили управителите да свикат общо събрание на съдружниците в „Б.“ ООД, на което да бъдат констатирани настъпилите промени в персоналния състав на дружеството и да бъде сключен нов дружествен договор, след което промените да бъдат заявени за вписване в ТРРЮЛНЦ.

На 27.04.2022 г. било свикано и проведено общо събрание на съдружниците в „Б.“ ООД, на което присъствали съдружниците и управители Г. С. и К. Д., ответникът и ангажирани от страните адвокати. Съдружникът и управител К. Д. поставил в устна форма условие за приемането на ответника и на останалите наследници на Г.

К. в дружеството, като изтъкнал, че ответникът трябва да заплати на дружеството сумата в размер на „около 27 000лв., представляваща наемна цена за ползване на административната офис сграда в периода от 2015г. до днес.“ Посочил също така, че между „Б.“ ООД и ответника е налице „сключен договор за наем в устна форма, който може да бъде доказан чрез свидетели“. К. Д. бил поканен и поел ангажимент да формулира писмено изявление до ответника относно твърдяните вземания, посочвайки тяхното основание и размер, което впоследствие не сторил. На ответника не бил изпратен никакъв счетоводен документ относно твърдените вземания.

На 27.06.2022 г. било проведено и протоколирано ново общо събрание на съдружниците в „Б.“ ООД, на което присъствали съдружниците и управители Г. С. и К. Д., ответникът (лично и в качеството на пълномощник на останалите наследници по закон на Г.

К.) и негов адвокат. По т. 1 от дневния ред (констатиране на 5 качеството на съдружници в „Б.“ ООД на ответника и останалите наследници по закон на Г. К.) съдружникът Г. С. гласувал „за“, а съдружникът К. Д. гласувал „против“ и общото събрание е прекратено. Непосредствено след това, отново в устна форма, К. Д. заявил, че условие за приемане на ответника и останалите наследници за съдружници в „Б.“ ООД е заплащането от ответника на сумата „около 27 000 лв. наем“ за ползването на административната офис сграда за периода „от 2015 г. досега“, която се дължи на него и на Г.

С.. Последният се присъединил към това твърдение. Поставените от ответника и неговия адвокат въпроси относно размера на твърдяната сума, липсата на писмено изявление от страна на дружеството във връзка с основанието и размера на това вземане и липсата на издаден счетоводен документ от дружеството били оставени от К. Д. и Г. С. без отговор. С оглед направеното от адвоката на ответника уточнение, че се касае за твърдяно вземане на дружеството, а не на двамата съдружници и управители — физически лица, последните заявили, че сумата следва да бъде заплатена лично на тях по данъчни съображения.