Определение № 688 от 17.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688 гр. Враца, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500547 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл. 414, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8476/08.12.2025 г. на М. П. А., ЕГН:

**********, с адрес: ***, срещу определение № 1642/23.09.2025 г. по ч. гр.д.

№ 3630/2024 по описа на Районен съд – Враца, с което е върнато като процесуално недопустимо - просрочено възражението й с вх. № 6070/24.04.2025г. по описа на съда, подадено срещу издадената по същото дело заповед № 2190 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.11.2024г.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място заявява, че като адресат на връчената й заповед за изпълнение няма възражения относно редовността на връчването й, че е получила същата своевременно от нейния баща, на когото е била връчена, и въпреки че той няма регистриран адрес, съвпадащ с постоянния й адрес, към момента на получаване на заповедта е бил от категорията лица по чл. 46, ал. 2 ГПК, включени в обхвата на понятието "домашни лица". Счита, че след като няма възражение от нейна страна срещу редовността на връчването, като заинтересовано лице, чиито права биха били засегнати от такова процесуално нарушение, не е следвало съдът да се самосезира по този въпрос, още повече, че връчването не е извършено от самия съд, а от ДСИ при PC-Враца. На следващо място поддържа, че предприетите действия по повторно връчване на заповедта за изпълнение са абсолютно незаконосъобразни и продиктувани от 1 факта, че заявителят е пропуснал да предяви в законния срок установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и се опитва чрез подобни прийоми да санира пропуска си. Смята, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по делото, в който случай заявителят е щял да има възможност да изложи съображенията си относно причините за пропуснатия срок пред въззивния съд. Посочва също, че извода на съда, че подаденото по делото възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение следва да бъде върнато като недепозирано в установения от закона срок, предвид повторното връчване на заповедта, е неправилен и абсурден и показва непознаване на основните принципи на гражданския процес и правото като цяло. Счита, че дори депозирането на възражението в съда да предхожда връчването на заповедта за изпълнение, това обстоятелство не го прави недопустимо, като преждевременно подадено, тъй като преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК очертава крайният момент, до който длъжникът може да упражни правото си да подаде възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Началният момент за упражняване на това право възниква от издаване на заповедта, без значение по какъв начин длъжникът е узнал за нея, а редовността на връчването й е от значение единствено за началото на течение на срока за упражняване на това право. Тоест, това право не възниква с връчване на заповедта и упражняването му не е поставено в зависимост от този факт.

Заявява също, че не пребивава на настоящия си адрес в гр. София и не намира за необходимо книжата по делото да й бъдат изпращани на него, освен ако целта не е да не бъда намерена. Моли съда да отмени обжалваното определение на Районен съд - Враца, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона и в частност на нормите на чл. 414 и чл. 415 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба Министерство на земеделието и храните - София, чрез юрк. Ц. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Счита за правилни и законосъобразни изводите на съда, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е депозирано надлежно редовно възражение на длъжницата, при което действията на ДСИ по съдебното изпълнение следва да бъдат 2 продължени, като предходното възражение следва да бъде върнато като недепозирано в срок. Счита също така, че на основание чл. 416 от ГПК издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила, с оглед липсата на възражение след новото редовно връчване на издадената заповед за изпълнение и предвид това законосъобразно съдът е върнал на длъжницата възражението като недепозирано в законоустановения срок. Моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното определение на PC-Враца като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в едномесечен срок от връчването й, като този срок не може да бъде продължаван.

С оглед приетото в т. 5а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК, поради което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му. Преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В този смисъл, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по ч. гр. д. № 3630/2025 г. на Врачански районен съд е образувано по заявление на Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу М. П. А., ЕГН: ********** от гр. Враца за суми, представляващи главница и лихви, произтичащи от договор за аренда № 119/26.08.2022г.

Извършена е справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 3

14/18.11.2009г. от НБД Население, от която се установява, че към 18.11.2024 г. длъжницата М. П. А. има постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***.

Със заповед № 2190 от 19.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение относно длъжницата и е постановил незабавното й изпълнение; осъдил е длъжницата да заплати сумите по заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист. Видно е, от направеното отбелязване върху издадената заповед за изпълнение на парично задължение от страна на Районен съд – Враца, че на 20.11.2024 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя; отбелязано е също, че пълномощника на заявителя е получил издадения изпълнителен лист и заповедта за изпълнение на 09.12.2024 г.

С писмо вх. № 4571/21.03.2025г. ДСИ при РС-Враца е депозирал заверени преписи от покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изп. дело № 20251420400067 до длъжницата М. П. А. с изх. № 1751/10.02.2025 г. и от съобщения с изх. № 1753/10.02.2025 г., с което е изпратено копие от договор за аренда № 119/26.08.2022г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и с изх. № 2381/20.02.2025 г. за присъединяване на Държавата в лицето на НАП по делото.

В приложените разписки на гърба на поканата за доброволно изпълнение и на съобщение с изх. № 1753/10.02.2025 г. по изп. дело № 20251420400067 е отразено, че длъжностното лице при ДСИ при РС-Враца е посетило адреса на 15.02.2025 г. (събота) в 11. 42 часа и на 25.02.2025г. в 15.00 часа, както и че на дата 20.03.2025г. (видимо поправена относно месеца – 03.) документите са връчени на П. Ц. (баща на длъжницата) срещу негов подпис със задължение да ги предаде. В приложената разписка на гърба на съобщение с изх. № 2381/20.02.2025 г. по изп. дело № 20251420400067 е отразено, че длъжностното лице при ДСИ при РС-Враца е посетило адреса на 25.02.2025г. в 15.00 часа и на 15.03.2025г. (събота) в 11.16 часа, както и че на дата 20.03.2025г. документите са връчени на П. Ц. (баща на длъжницата) срещу негов подпис със задължение да ги предаде. Върху трите разписки са положени щемпели с име Габриела М. Петрова – призовкар при РС-Враца и с дата 21 март 2025г.

На 24.04.2025 г. с вх. № 6070 (пощ. клеймо от 22.04.2025г.) длъжницата М. П. А. е подала пред заповедния съд възражение по чл. 414 от ГПК, с което е 4 заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане № 2258 от 16.05.2025 г. заповедният съд е задължил връчителя-призовкар Габриела Петрова да даде писмени обяснения относно обстоятелствата, касаещи връчването на поканата за доброволно изпълнение и приложените към нея книжа и оформянето на разписката, включително и относно направената поправка в месеца на връчване.

Последвали са обяснения от Габриела Петрова – призовкар при РСВраца, депозирани в съда с вх. № 7431/22.05.2025г., в които същата посочва, че датата 20.03.2025г. в разписките по изпълнително дело № 67/2025г. на СИС при РС-Враца е била вписана от лицето П. Ц. - баща на длъжницата; че е търсила няколко пъти длъжницата на постоянния й адрес в гр.Враца, но не я открила и на 20.03.2025г. срещнала баща й в града и той се съгласил да вземе съдебните книжа за дъщеря му; че сам той вписал датата в разписките, но в бързината сгрешил месеца и вместо 20.03.2025г. е вписал 20.02.2025г. и веднага сам го поправил, но много бързал и затова не е отразил в разписките, че поправката е направена от него. Същата е обяснила също, че е посетила адреса на длъжницата три пъти - 15.02.2025 г. (събота), на 25.02.2025г. и на 15.03.2025г. (събота), но в бързината не е пренесла последната дата 15.03.2025г. във всички останали разписки. Заявила е също, че не е държала оформени разписки при себе си цял месец и нито една от разписките не е антидатирана, тъй като всички разписки (съобщения) са връчени на 20.03.2025г., но е забавила връщането им в СИС при РС-Враца поради последвали почивни дни и много служебни ангажименти, които имала.

На 02.06.2025г. заповедният съд е направил справки от ЕИСС за регистриран постоянен и настоящ адрес на получателя П. Ц., от които е видно, че същия не е адресно регистриран на адреса на длъжницата, а именно: ***, т.е. същия не е лице от домашните живеещи на адреса по отношение на длъжницата.

С определение № 1009/06.06.2025г. районният съд е указал на ДСИ А. отново да бъдат връчени съдебните книжа, подлежащи на връчване на длъжника по изп. дело № 67/2025г. на ВРС - покана за доброволно изпълнение до длъжника и др. като книжата да се изпратят на регистрирания настоящ адрес на длъжника в гр.София като своевременно уведомява съда по процесното ч.гр.дело дали книжата са връчени на длъжницата. В мотивите на 5 определението е посочено, че призовкаря е нарушил служебните си задължения по чл.44, ал.1 ГПК, както и задълженията си за връщане на съдебните книжа при неоткриване на длъжника в едномесечен срок по чл.47, ал.1 ГПК. Съдът допълнително е констатирал, че депозираните възражения по двете частно граждански дела (№ 3630/2025г. и № 3631/2025г.) с идентичен предмет - неизпълнение по арендни договори, са с визуално различни подписи на длъжницата. При това положение съдът е приел, че не може да извърши преценка и да приеме, че има надлежно връчване на съдебните книжа на длъжницата и достоверна дата, от която да се отчете едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК, както и че възражението е депозирано и подписано от длъжницата.