Определение № 414 от 21.12.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Плевен, 21.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Търговско дело № 20214400900142 по описа за 2021 година

Депозирана пред ПлОС е искова молба от ищците Й. И.И., Х.Г.И. и И.Г.И., чрез пълномощник, против ответника ЗК“***“АД със седалище гр.София.Твърди се, че на 14.08.2018 г. Т.В.Н., водач на т.а. „***“ с рег.№***, виновно реализира ПТП с л.а. „***“, с рег.№***, управляван от Г.Х. И..За товарния автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК“***“АД, за която е издадена полица №BG/22/***, валидна към датата на ПТП, вследствие на което загива съпругът и бащата на ищците Г.Х. И..Всички са съкрушени от нелепата и безвременна загуба на Г..Твърде рано се разделят с обичания си съпруг и баща.В изпълнение на задължението си по чл.380 КЗ са представили пред ответното дружество доброволна покана за заплащане на застрахователно обезщетение, като в тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ ответното дружество не е изплатило обезщетение по предявените от тях претенции.Прави се искане да бъде осъден ответника ЗК“***“АД да плати на: Х.Г.И. сумата в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП -14.08.2018 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Г. И., като искът е предявен като частичен от 200 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди; на И.Г.И. сумата в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 14.08.2018 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща й Г. И., като искът е предявен като частичен от 200 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за 1 претърпените от нея неимуществени вреди; на Й. И.И. сумата в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 14.08.2018 г. до окончателното плащане, представяващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на съпруга й Г. И., като искът е предявен като частичен от 200 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответника ЗК“***“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник.Позовавайки се на писмо изх.№ 10925/05.10.2018 г. и непредставяне на изисканите документи по реда на чл.106, ал.3 КЗ счита, че застрахователят не е изпаднал в забава.Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва като неоснователен.Възразява срещу претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната главница, считано от 14.08.2018 г. - датата на ПТП, тъй като застрахователят дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебната претенция и изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ.На самостоятелно основание прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви, считано от датата на настъпване на произшествието за пострадалото лице, до датата на предявяване на преките искове срещу застрахователя, позовавайки се на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер, който счита за недължим, и отделно - за прекомерен.Оспорва всички твърдения в ИМ по основанието на предявената искова претенция за неимуществени вреди.Оспорва твърденията в ИМ относно механизма на произшествието, както и че същото е настъпило по причина от действията на водача на т.а. „***“ с рег.№***.Твърди, че причината за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на л.а.

„***“, тъй като същият е нарушил следните разпоредби на ЗДвП:чл.5, ал.1 и ал.4; чл.16, ал.1; чл.20, ал.1 и ал.2; чл.25, ал.1 и ал.2; чл.26; чл.38, ал.1-3; чл.39.Г. И. не се е съобразил с пътната обстановка, не е пропуснал правилно движещия се т.а. „***“ с рег.№***, което е довело до ПТП, което е единствената причина за същото.Поради движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, както и предприетите от него маневри-внезапно завиване в обратна посока.Водачът на товарния автомобил е поставен в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП, а то е било предотвратимо за И..На самостоятелно 2 основание претенцията е неоснователна и по аргумент от чл.429, ал.1, т.1 КЗ, като И. не е трето лице спрямо процесното ПТП, а той е и виновен за настъпване на същото, поради което за него не е възникнало право на обезвреда.На самостоятелно основание, твърди изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на ПТП-поради извършени като водач на л.а. „***“ с рег.№*** нарушения на установени в ЗДвП правила.Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалия, от които е последвал летален изход, е извършено нарушение на чл.137а от ЗДвП поради липса на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза.Твърди, че телесните травми на пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила.Поради липсата на поставен предпазен колан е бил възможен контакт с елементи от вътрешното оборудване на автомобила и/или изпадане от превозното средство на терена, предвид на което са възникнали само по причина от собствено поведение на пострадалия и в тази връзка възникналия летален изход е в условията на самоувреждане.Налице са условията за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.Оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищците и починалия- няма и доказателства за достатъчно близки отношения между тях.Не са налице всички кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, противоправно деяние, вреди и причинна връзка между тях.Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като твърди, че предявеният размер е недължим, а отделно-прекомерен и не кореспондира с чл.52 ЗЗД.

Депозирана е допълнителна искова молба от ищците.Неоснователно е възражението за недопустимост на настоящето производство, тъй като писмото на застрахователя е от 05.10.2018 г., а рекламанционният срок от 3 месеца от завеждане на доброволната претенция е изтекъл преди предявяване на процесните искове.Оспорват наведените възражения за неоснователност на предявените искове.Изложили са твърдения, че вина за процесното ПТП има водачът на т.а. „***“ с рег.№***.Ищците - неговата съпруга и двете му деца, са съкрушени от нелепата и безвременна загуба на Г..Семейството им е било сплотено, между тях са били установени силни връзки на обич и подкрепа, които са безвъзвратно прекъснати от нелепата и безвременна смърт на Г..Претърпените от тях болки и страдания от смъртта на обичания им 3 съпруг и баща са неописуеми и неизмерими.Твърде рано се разделят с обичания си съпруг и баща.Х. и И. са израснали в сплотено семейство, в което родителите им били на особена почит.Й. е загубила своя мъж и спътник в живота.Оспорва възраженията относно размера на предявените искове.

Депозиран е отговор на ДИМ от ответника, с който се поддържа отговора на исковата молба за развити аргументи по същество за неоснователност, необоснованост, недоказана претенция, явяваща се недължима или ако се счете като репарираща за нанесени и търпени неимуществени вреди от ищеца, то е прекомерно завишена по размер.Изцяло поддържа оспорването на твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.Изцяло поддържа оспорването на иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди-като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

За третото лице помагач ЗД „***“ със седалище гр.София не е изразено становище.

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като са налице предпоставките, посочени в чл.498, ал.3 КЗ.Ищците са отправили писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ на 13.09.2018 г., в тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ ответното дружество не е изплатило обезщетение по предявените от тях претенции, а ИМ е депозирана на 04.08.2021 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4; ал.2 и ал.4 ГПК, тъй като липсва пълнота относно твърдяния от ищеца механизъм на настъпилото ПТП, причините, довели до него, механизмът и описание на получените травматични увреждания на пострадалото лице.Ищците се позовават на настъпило на 14.08.2018 г. ПТП, за което е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, при което е загинал Г. И., като са приложили и медицинските документи, с които разполагат, тъй като е постъпил в болница на 14.08.2018 г. и починал на 15.08.2018 г.

Следва да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане от ищците в първото по делото съдебно заседание, като е неоснователно възражението на ответника в тази насока.Свидетелските показания ще допринесат за изясняване на спорните по делото обстоятелства, 4 като е спазен чл.156, ал.2 ГПК.

Следва да се допусне до разпит като свидетел при режим на призоваване, след внасяне на депозит в размер на 20 лв. от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, Т.Н., чиито показания ще способстват за изясняване на спорните по делото обстоятелства, като възраженията на ищците са неоснователни в тази насока.

Следва да се остави без уважение искането на ищците на основание чл.190 ГПК да се задължи ответното дружество да представи в оригинал сключената застрахователна полица на т.а.“***“, тъй като от страна на ответното дружество не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 14.08.2018 г.

По отношение на искането на ищците на основание чл.190 ГПК да се задължи ответното дружество да представи цялата преписка по образуваната щета по тяхната доброволна претенция, представена с ИМ, следва искането да бъде оставено без уважение, тъй като с отговора на ИМ от страна на ответника е представено писмо с изх.№ 10925/05.10.2018 г.

Следва да бъде допусната САТЕ, която да се изготви от ВЛ инж.В. И., при депозит в размер на 1 000 лв., от които 500 лв. от бюджета на съда на основание чл.83, ал.2 ГПК и 500 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което след като се запознае с доказателствата по делото, както и след свидетелските показания на водача на т.а. „***“ с рег.№***, да изготви мащабна скица и да даде заключение по поставените от страните въпроси, с изключение на въпроса на ищците „Навлизал ли е автомобилът *** в пътната лента на автомобил ***“, тъй като автомобили *** и *** няма данни да са участвали в процесното ПТП.

Следва да бъде допусната СМЕ, която да се изготви от ВЛ д-р П.Т. при депозит в размер на 1 000 лв., от които 500 лв. от бюджета на съда на основание чл.83, ал.2 ГПК и 500 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението, което, след като се запознае с доказателствата по делото, да даде заключение по поставените от страните въпроси.

Следва да се остави без уважение искането на страните СМЕ да се изготви, след като ВЛ извърши личен преглед на ищеца.

5

Относно искането на ищците на основание чл.186 ГПК да се изиска от РУП гр.К. и ОП-Плевен преписката по ДП, респ.прокурорска преписка за настъпило на 1408.2018 г. ПТП в автомобил „***“ с рег.№***, управляван от Т.Н., в което е загинал Г. И., следва да бъде дадена възможност на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба да посочат кои доказателства от тях следва да бъдат изискани.

Съдът счита, че следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, за което на страните следва да бъде обявен проекто - доклад.

По изложените съображения и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ВЛАГА представените по делото писмени доказателства от страните.

ДОПУСКА до разпит трима свидетели при режим на довеждане от ищците в първото по делото съдебно заседание.