Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 210 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 2135/2026
Вид
Присъда № 210
Подписан
02.07.2026
В сила
18.07.2026
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 210 от 02.07.2026 г. по НОХД № 2135 по описа за 2026 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1605/2024 г. по описа на 01 Варна срещу Н.Г.Г. с ЕГН **********, затова, че в периода от 09.10.2024 г. до 15.10.2024 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност - 305,95 лева(триста и пет лева и деветдесет и пет стотинки), собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД, от владението на Ж.К.Я., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1.На 09.10.2024 г. отнел следните вещи: 1 бр. крем марка „Отие Голд Престиж Околоочен Крем с Лифт Ефект“, в опаковка от 30 мл, на стойност 75,99 лева и 1 бр. крем марка „Мизон Крем с Екстракт от Охлюв“, в опаковка от 75 мл, на стойност 59,99 лева ;

2.На 15.10,2024 г. отнел следните вещи: 1 бр. крем „Отие Блексигнатюр Емулция“, в опаковка от 150 мл, на стойност 55,99 лева; 1 бр. крем марка „Отие Голд Престиж Крем за Лице с Аденозин“, в опаковка от 50 мл, на стойност 75.99 лева и 1 бр. крем марка „Лореал Ейдж Пърфект Дневен Крем за Лице“, на стойност 37,99 лева - престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава XXVII НПК "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. В проведеното открито съдебно заседание при участието на служебен защитник подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С определение, след преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебните прения представителят на РП Варна поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия Г. обвинение, като счита, че същото е доказано от събраните в досъдебното производство доказателства, вкл. и от дадените от подсъдимия обяснения в съдебно заседание. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание "лишаване от свобода" на две години, което на основание чл. 58а ал. 1 НК да бъде намалено с една трета.

Прокурорът обосновава поискания вид и размер на наказанието с обстоятелството, че размера на откраднатите вещи е малък.Прави искане в тежест на подсъдимия да се възложат и сторените в производството разноски.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Х., АК Варна, счита, че заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Пледира, ако съдът го намери за виновен по повдигнатото му обвинение, като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат ценени изразените от подсъдимия в съдебно заседание съжаление и критичност към стореното и направеното самопризнание.

Предвид горното пледира, ако съдът наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода", същото да бъде индивидуализирано в размер на година и половина,при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

В личната си защита и последна дума подс.Г. поддържа становището на защитата си, изразява съжаление и моли за минимално наказание.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:

На 09.10.2024 г. около 18:21 ч. подс. Н.Г. влязъл в магазин „Лили Дрогерие“, находящ се на 1 адрес: ***, стопанисван от „Лили Дрогерие“ ЕООД. Управител на магазина и материално отговорно лице за стоките, които се предлагали за продажба в него, била св. Ж.К.Я.. След влизането си в магазина Г. се насочил към стелажите, където били изложени различни козметични продукти като взел от посочените стелажи 1 бр. крем марка „Отие Голд Престиж Околоочен Крем с Лифт Ефект“, в опаковка от 30 мл, на стойност 75,99 лева(38,85 евро) и 1 бр. крем марка „Мизон Крем с Екстракт от Охлюв“, в опаковка от 75 мл, на стойност 59,99 лева(30,67 евро). Подс. Г. премахнал с ръце елементите за защита против кражби, поставен върху опаковките на посочените стоки, след което ги поставил в джобовете на връхната си дреха. След това подсъдимия преминал покрай касовата зона и напуснал горепосочения магазин, носейки горепосочените вещи, без да заплати за тях.

На 15.10.2024 г. около 15:55 ч. подс. Н.Г. отново влязъл в магазин „Лили Дрогерие“, находящ се на адрес: ***, стопанисван от „Лили Дрогерие“ ЕООД с управител св. Я.. Подсъдимия отново се насочил към стелажите, където били изложени различни козметични продукти и взел от тях 1 бр. крем „Отие Блексигнатюр Емулция“, в опаковка от 150 мл, на стойност 55,99 лева(28,63 евро); 1 бр. крем марка „Отие Голд Престиж Крем за Лице с Аденозин“, в опаковка от 50 мл, на стойност 75.99 лева(38,85 евро) и 1 бр. крем марка „Лореал Ейдж Пърфект Дневен Крем за Лице“, на стойност 37,99 лева(19,42 евро). След това подсъдимия се насочил към изхода на магазина, като преминал покрай касовата зона, след което заобиколил охранителната система, поставена на изхода на магазина и го напуснал, носейки горепосочените вещи, без да заплати за тях.

Общата стойност на горепосочените вещи, отнети от подс. Н.Г.Г., била 305,95 лева (триста и пет лева и деветдесет и пет стотинки)/156,43 евро(сто петдесет и шест евро и четиридесет и три евроцента).

Предвид изложеното, както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка, че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – обясненията на обвиняемия Г.(том 1, л. 28¬30), показанията на: св. Ж. Я.(том 1, л. 34), експертното заключение по назначената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза(том 1, л. 43-54), както и от другите документи, приложени по делото, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК и от предявените на основание чл.284 от НПК.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, като намира, че са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

Съдът изцяло кредитира заключенията на изготвената по делото експертиза, като намира, че същата е изготвена от лице притежаващо нужните знания и умения в съответната област на науката и даващо отговори в пълнота на поставените въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Н.Г.Г. е осъществил престъпния състав на чл.

196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия и заключението на съдебно видео-техническа и лицево идентификационна .

Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, т. к. с действията си прекъсва владението на св. над 2 инкриминираните вещи и установява свое такова. Съзнавал е, че върши всичко това без съгласието на собственика на вещите и с намерението да ги свои като свои собствени.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия Н.Г.Г., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Варна, с постоянен адрес: ***, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т. е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по чл.30, във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК.

Г. е осъществил процесното деяние,след като бил осъждан за престъпления от общ характер,както следва:

1.По НОХД № 5489/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, в сила от 25.03.2019 г., за извършено 30.07.2018 г. престъпление по чл. 197, т. 3, вр. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е било наложено наказание пробация;

2.По НОХД № 233/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, в сила от 01.10.2020 г., за извършено на 29.06.2018 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца;

3.По НОХД № 2995/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, в сила от 20.10.2022 г., за извършено на 09.10.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца;

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК с Определение № 5235/24.11.2022 г. по ЧНД № 4322/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 10.12.2022 г., на обв. Г. е било наложено най-тежкото от определените му наказания по горепосочените три дела, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Наказанието по посоченото дело не било приведено в изпълнение, тъй като същото било фактическо изтърпяно на 05.04.2021 г.

Впоследствие с Определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 20243110201182/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 25.06.2024 г. за извършено на 26.06.2022 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК на обв. Н.Г.Г. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години.

Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл. 26, ал.1 от НК в хипотезата на две деяния - касае за единно продължавано престъпление, своеобразна форма на усложнена престъпна дейност, насочено към една и съща цел, при еднородност на деянията, които отразяват един и същи престъпен състав, и между чиито изпълнителни актове съществува обективна и субективна връзка, непозволяваща нито едно от деянията да се разглежда изолирано от другото.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 196,ал.1,т.1, вр. чл.194,ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок от две до десет години.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс. Г.

3 за извършеното от него престъпление по чл. 196,ал.1,т.1, вр. чл.194,ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.

Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.

Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на Г. – висока с оглед предишната му съдимост, видно от доказателствения материал по делото подсъдимия е лице с подчертано престъпни навици.Многократните му предишни осъждания сочат на висок интензитет на престъпната му дейност. Въпреки, че подсъдимия е бил осъждан ефективно, очевидно наказателната репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на спазване установените за всички граждани на републиката правила и норми за поведение. При определяне на наказанието съдът отчете и механизма на извършване на деянието.