Решение № 23585 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23585 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110146591 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.“ ЕАД срещу М. А. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 25927/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

2313,25лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 02.05.2025г. до изплащане на вземането, 338,47лв. мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-12.04.2025г., 73,24лв.

- цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 02.05.2025г. до изплащане на вземането, и 17,16лв. мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-12.04.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в ******оплинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответника дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Отрича да е потребител на топлинна енергия за имота и да се намире в облигационна връзка с ищеца. Счита, че ищецът няма вземане за дялово разпределение. Оспорва да дължи лихва за забава, като счита, че не е изпаднал в забава за плащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ***** изразява становище за основателност на исковете.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен нотариален акт от 1992г. /л. 17/, съгласно който А. А. и С. А. прехвърлят на дъщеря си М. А. А. процесния ап. № 35, находящ се в ******* като съгласно удостоверение, издадено от ГИС София, този адрес съответства на актуалния **** С нотариалния акт прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота, като от представените удостоверения за наследници се установява, че са починали на 01.09.2007г. и 20.09.2019г., поради което към процесния период правото на ползване е било погасено. През 2012г. ответницата е подала заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискала откриване на партида на нейно име съобразно общите условия за процесния имот, което е сторено.

При горните обстоятелства, съдът намира, че страните по делото са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за имота, по който ищцовото дружество е доставчик, а ответницата клиент (потребител) на такава и дължи заплащане на нейната стойност.

От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и един водомер за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени ИРРО. Топлинната енергия за отопление и топлата вода са изчислени на база реално извършен отчет, което е видно и от представените протоколи за отчет /л. 81-82/. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, която по същността си представлява отоплително тяло. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата на т.6.1.1. от приложението към Наредба № ЕРД-04-1. Според вещото лице, стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 2312,86лв.

Във връзка с възраженията на ответника относно формулата, по която е 2 извършено изчислението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и нейната недължимост, съдът намира следното:

На съда му е служебно известно Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС, което разглежда този въпрос. В него изрично е прието, че Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т., C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т., C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В диспозитива на решението е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена, дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива отдадена в самата сграда. При изчисляване на сметките топлофикационното 3 дружество се води от показанията на общия топломер в сградата, който показва реално доставеното количество топлоенергия до нея. Съдът не възприема доводите, че сградна инсталация въобще не се дължала, тъй като формулата била неясна и отменена. По отношение на отмяната, следва да се има предвид, че същата действа занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № Е–РД– 04–1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025г., когато с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. по описа на ВАС. Тоест, това решение има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този момент, какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна практика Решение № 260516/23.03.2023г. по в. гр. д. № 4928/2021г. на СГС, Решение № 1771/06.04.2023г. по в. гр. д. № 10261/2022г. на СГС и др.

Съдът намира, че прилагайки правилото на чл. 162 ГПК с оглед доказаната доставка на топлинна енергия до сградата, която се разпростира по сградната инсталация с оглед топлоснабдяване на самостоятелните обекти, чиято стойност е за сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се получило неоснователно обогатяване от тяхна страна за сметка на доставчика), следва да възприеме дадената от експертното заключение стойност на топлинната енергия за сградна инсталация в размер от 429,89лв., която е съобразена с обема на процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че през процесния период до имота е доставена топлинна енергия на стойност 2312,86лв.

Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.