Решение № 206 от 10.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500250 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 276 от 27.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1157/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми: сумата от 351.92 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 0300/21/777/503772 за причинени при настъпило на 03.05.2021 г. ПТП на път III – 822 в посока на движение от гр. Ихтиман към гр. Самоков, км. 27.800, при което са причинени материални щети на л. а. „БМВ Х6 ДРАЙВ 40Д“ с рег. СВ4499СМ, собственост на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД /понастоящем с наименование „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД/, управляван от Р. Л. С., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 129.17 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 15.01.2022 г. до 15.01.2025 г. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени конкретни фактически твърдения, на които се основава това възражение /съответно не е конкретизирано и до какъв 1 размер от уважения размер на исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, е установено следното:

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.

„БМВ Х6 ДРАЙВ 40Д“ с рег. СВ4499СМ, собственост на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД /понастоящем с наименование „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД/, управляван от Р. Л. С., на стойност 351.92 лв. /според заключението на вещото лице щетите са в размер на 536.70 лв., но от ищеца се претендират 351.92 лв./.

Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Автомобилът е бил застрахован по сключен с „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД договор за застраховка по полица „Каско“ със срок на действие, видно от застрахователна полица № 21-0300/303/5000341, от 28.01.2021 г. до 27.01.2022 г., при покрит риск клауза „Пълно каско“ съгласно глава IV - „Застрахователна покритие“, т. 7 от ОУ на застрахователя за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства. След подаване на заявление от водача на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в размер на 351.92 лв., като по волята на собственика на автомобила на лизингополучателя „Криела“ ЕООД на 17.05.2021 г. е преведена сумата от 351.92 лв., представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е 2 възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто пътят, на който е настъпило ПТП, безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С покана от 19.07.2021 г., получена от ответника на 22.07.2021 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията му:

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка по полица „Каско“ при покрит риск клауза „Пълно каско“. Това се установява от представените по делото застрахователна полица и общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, които са неразделна част от застрахователния договор и са предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.

Неоснователно е възражението относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съставеният в случая КП за ПТП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието. Поради това ищецът, като ползващ се от КП, следва да ангажира и други доказателства за тези релевантни факти. Именно това обаче е сторил ищецът, като е ангажирал и други доказателства /писмени, свидетелски показания, заключение по САТЕ/. Съответно доказателствената сила на КП не е оборена, напротив - подкрепена е от 3 останалите доказателства по делото. Освен това протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец.

Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил подписан от представител на ответника, а бил съставен единствено по данни на водача, който бил заинтересуван за това собственикът на МПС да получи застрахователно обезщетение, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите и особеностите на „препятствието“, нито за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал. На първо място - данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на РУ на МВР - Ихтиман, който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя или на собственика на МПС полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е отбелязано в графата „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“, че при движение по пътя автомобилът навлиза в необозначена дупка на пътното платно и спуква 2 бр. гуми При описания вид и локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно-наказателно производство /макар водачът на автомобила в показанията си пред първоинстанционния съд да е заявил, че при пристигане на служителите на РУ на МВР – Ихтиман на мястото на ПТП са му съставили фиш за глоба за несъобразена скорост, от изисканата от съда служебно информация в тази връзка и предоставена от РУ на МВР - Ихтиман, е установено, че на водача на автомобила не е съставян АУАН; това несъответствие на показанията му е обяснимо предвид изминалия период от време/. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП могат да бъдат 4 обстоятелства, различни от твърдените от ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни. Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца - застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно лишено от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з-41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ - МВР съставят протокол за ПТП по образец - приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и разстоянията между тях.

По делото не е установено дали при съставяне на КП е изготвен снимков материал. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1з-41/2009 г. снимките се предават на Гаранционния фонд и се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е изтекъл преди предявяване на исковете, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ответникът не е направил надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция във връзка с възражението си. Същевременно липсата на снимков материал от ПТП сама по себе си не води до липса на доказателства, установяващи надлежно правнорелевантните факти. А относно представения от застрахователя снимков материал - възможността на застрахователя да изготви снимков материал е само право, предвидено в интерес на застрахователя /за да може да провери обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. чрез оглед и заснемане на местопроизшествието/, но не и негово задължение, изпълнението на което да обуславя основателността на претенцията /при наличие на други доказателства, установяващи релевантните факти/, поради което актуалността на този снимков материал е без значение.