Определение № 21792 от 11.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21792 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20221110166216 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 420, ал. 5 ГПК.

Образувано е по молба от 10.06.2026 г. на ответника В. К. С., чрез адв.

В., с искане за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 60911/2021 г. по описа на СРС, 142-ри състав.

В молбата са наведени твърдения, че въз основа на заповедта за изпълнение е било образувано изп. д. № 2022....0400040 по описа на ЧСИ С А, рег. № .... към КЧСИ, по което е бил наложен запор върху пенсията по болест на В. К. С.. Поддържа се, че въз основа на изложените в отговора на исковата молба съображения и приложените към него писмени доказателства се установява наличието на обосновано предположение, че е налице сериозно съмнение относно валидността на сключване на процесния договор за потребителски кредит, както и че договорът е унищожаем, тъй като В. К. С., макар и формално дееспособна, е в трайна неспособност да разбира и ръководи действията си, което нейно състояние покрива изискванията за поставяне под запрещение. С оглед това ответникът счита, че предявените от „Т Б А Б“ ЕАД искове се явяват неоснователни. Сочи, че поради образуваното изпълнително дело ежемесечно търпи неблагоприятни последици, тъй като се удържат суми от пенсията й, за която заявява, че и без това е в недостатъчен размер. Предвид това е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение.

Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Молбата изхожда от процесуално легитимирано лице – длъжник по издадената заповед за изпълнение и ответник в настоящото исково производство. Подаването на искане за спиране на изпълнението не е обвързано със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който разглежда исковото производство (чл.

420, ал. 5 ГПК). Ето защо молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

1

В производството по ч. гр. д. № 60911/2021 г. по описа на СРС, 142-ри състав срещу В. К. С. в полза на „Т Б А Б“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 17677/03.11.2021 г. въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, за следните вземания: главница от 12.10.2021 г. в размер на 2 090,00 лева, ведно със законна лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането; договорна лихва от 05.04.2021 г. до 03.09.2021 г. в размер на 178,50 лева; мораторна лихва от 05.04.2021 г. до 12.10.2021 г. в размер на 33,69 лева; държавна такса в размер на 46,04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК В. К. С. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Настоящото исково производство е образувано по искова молба на „Т Б А Б“ ЕАД срещу В. К. С., с която са предявени искове за установяване на съществуването на вземанията по заповедта.

Нормите на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвиждат две самостоятелни предпоставки за спиране на изпълнението – при предоставяне на обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите и при представяне на писмени доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че вземането не се дължи, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или че размерът на вземането по договор с потребител е неправилно определен.

В случая с молбата са наведени твърдения относно наличието на предпоставките, установени в чл. 420, ал. 2 от ГПК, а именно – съществуването на убедителни писмени доказателства относно недължимостта на претендираните вземания. За да прецени основателността на поддържаното основание за спиране, съдът съобрази приложените и приети към настоящия момент писмени доказателства по делото, като при преценката си съдът изключи постъпилите заключения по съдебно-психиатричната и съдебно-техническата експертизи, доколкото същите понастоящем не са приобщени към доказателствения материал по делото, тъй като предстои изслушване на вещите лица в открито съдебно заседание.

От представените към отговора на исковата молба медицински документи се установява, че В. К. С. страда от класическа фенилкетонурия и лека умствена изостаналост. В епикриза от 21.10.2024 г. (л. 59-60 от делото) е посочено, че лицето е диагностицирано с посочените заболявания в ранна детска възраст – на 1 година и 2 месеца, като е с данни за интелектуален дефицит, невъзможност за самостоятелно осъзнато обслужване и трудно ориентиране в околната обстановка, което налага необходимост от постоянна подкрепа от социален асистент в ежедневието. В документите подробно са описани психичните и социални затруднения, които изпитва изследваното лице, включително наличието на забавено по темп и бедно съдържателно конкретно-образно мислене, лабилност, тревожност и липса на достатъчно социални умения. Видно от съдържанието на психологично изследване с изх.

2

№ 688/08.10.2024 г. (л. 62 от делото), лекарят, специалист по клинична психология, който е изследвал състоянието на В. К. С., е отправил препоръка за поставянето й под запрещение предвид уязвимостта й от мошеничество.

Въз основа на посочените писмени доказателства съдът намира, че се установява наличието на обосновано предположение, че възражението на ответника за унищожаемост на процесния договор за потребителски кредит поради неспособността му да разбира и да ръководи действията си при сключването му е вероятно основателно, тъй като са налице достатъчно данни, че В. К. С. не може да се ориентира адекватно в социалната действителност по начин, който да й позволява да разбира значението и последиците от постъпките си. В този смисъл при съобразяване на наличните писмени доказателства и за целите на настоящото произнасяне може да се заключи, че претендираните спрямо нея вземания не са дължими. Доколкото установяването на обсъжданите обстоятелства налага провеждането на изследване от вещо лице в областта на психиатрията, а и производството по чл. 420 ГПК предполага обсъждането единствено на писмени доказателства, то следва да се отбележи, че настоящият извод е изцяло вероятностен и не е окончателен.

Предвид гореизложеното се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение се явява основателно и следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на заповед за изпълнение № 17677 от 03.11.2021 г. въз основа на документ по чл. 417, ал. 1 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 60911/2021 г. по описа на СРС, 142-ри състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3