Решение № 237 от 01.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора М. Цв. М. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600767 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 23.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 11178/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, подсъдимият АС. М. М. е признат за невинен в това, че на 08.12.2016 г. в гр. София, кв. „Филиповци“, зад магазин е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Кр. Ст. Елм. с ЕГН **********, като й казал: „Ела да ми пипнеш онази работа, а аз ще ти дам едно левче“, след което си разкопчал ципа на панталона, извадил си пениса и малолетната Е. го хванала с дясната си ръка и направила няколко постъпателно-възвратни движения с него, като при извършване на деянието е употребено заплашване (опрял е джобно ножче във врата на пострадалата), поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест, с който се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го и оттегля. Счита първоинстанционната присъда за правилна. Излага съображения, че са налице изключителни противоречия в показанията на свидетелите, които не са преодолени дори с извършената очна ставка, с 1 оглед на което не може да се установи по безсъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител К.Е. поддържа изложеното в протеста и прави искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс. А.М. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и оставяне на протеста без уважение като неоснователен.

Излага съображения, че СРС обосновано е приел, че са налице множество противоречия в показанията на св. Е. и нейните роднини, с оглед на което е достигнал до правилен извод за недоказаност на престъплението по повдигнатото обвинение.

В правото си на последна дума подс. М. посочва, че е невинен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници и след техния анализ е приел следното.

Подсъдимият АС. М. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, женен, трудово ангажиран.

Съгласно удостоверение за раждане на св. К.Е. същата е родена на 10.06.2005 г. в гр. София, т.е. към м. декември 2016 г. била на 11 години. Според удостоверението за раждане св. Е. е с неизвестен баща. Свидетелката е посещавала училище, но въпреки това не може да чете и пише.

Към 2016 г. подс. А.М. живеел в гр. София, кв. „Филиповци“ със семейството си. В същия квартал живеела и св. Е. с нейното семейство. Подсъдимият и свидетелката се познавали, тъй като жилища им били в близост едно от друго.

На 08.12.2016 г. дядото на св. К.Е. я изпратил до магазина да му купи ракия.

През това време майка й, заедно с част от семейството гледали в една от стаите на дома им телевизия. Св. Н.Н., за който се твърди, че е баща на св. Е., също бил в една от стаите и си почивал.

Св. Е. влязла в магазин, където продавач бил св. М.Л. и го попитала за шише ракия. В същото време в магазина бил и подс. А.М., облечен в работни дрехи, който вече си бил купил кафе. Св. Л. казал на св. Е., че отсреща в друг магазин продават ракия и двамата с подсъдимия й посочили къде. Св. Е. излязла от магазина и се насочила към този, който й посочили.

Подс. М. останал още малко в магазина, след което отишъл до дома си да остави купения от него хляб на съпругата си – св. Т. М.а, и излязъл навън отново.

Подсъдимият държал в едната си ръка цигара, а в другата чаша кафе. Същевременно св. Е. купила шише с ракия от другия магазин и тръгнала към дома си.

По същото време братът на св. Е. – св. Б.Е., по молба на св. Л.Р. почиствал двора му срещу заплащане. Оставало да изхвърли само още една торба с боклук. В този момент св. Р. видял св. Е. да минава покрай тях с шише в ръцете си и предложил на св. Е. тя да изхвърли боклука, но св. Е. казал, че той ще го направи и тръгнал след сестра си, носейки със себе си останалата му за изхвърляне торба.

Св. Е. по пътя към дома й отново срещнала подсъдимия до ресторант, който бил в близост до магазин за булчински рокли и в близост до главен път, откъдето минавали автобуси на градския транспорт. Двамата спрели и започнали да си говорят.

2

В този момент св. Е., който вече бил изхвърлил боклука, застанал зад подсъдимия и го ударил с глава, който от удара се свлякъл на земята. Св. Е. ударил и шамар на подсъдимия и започнал да вика по него. Св. Р. чул виковете и излязъл да провери какво се случва. Видял, че подсъдимият е окървавен и се държи за лицето. Подсъдимият казал, че му били разбити зъбите и ще ходи в полицията. От къщата на св. Е. излязла майка й – св. С.Н., св. Н.Н. и дядото на Е.. От съседните къщи също излезли хора, за да видят какво се случва, като сред тях били и свидетелите Т. М.а, М.Л. и З.С.. Св. С.Н. също се нахвърлила на подсъдимия, както и на неговата съпруга, блъскайки я. Св. С. тръгнала да разтървава св. Е., който гонел подсъдимия. Тя попитала какво е станало и св. Н. й казала, че подсъдимият се опитвал да пипа дъщеря й. Св. С. възразила на тези твърдения и заявила, че подсъдимият не е такъв човек. Наизлезлите хора от квартала, които познавали подсъдимия, се опитвали с думи да го защитят, както и да предотвратят по-нататъшно сбиване между роднините на св. Е. и подсъдимия.

Свидетелите М.а, С. и Р. чули св. Е. да казва, че подсъдимият нищо не й е направил и се чудела защо го бият. Тогава св. С.Н. се обърнала, ударила св. Е. и й казала да мълчи.

След това св. Н. извикала полиция и заедно със свидетелите Е.и отишли в 09 РУ-СДВР, за да подадат сигнал срещу подсъдимия и да дадат показания.

На подс. А.М. било издадено медицинско направление от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД ИЗ № 23114 от 10.12.2016 г., в което било вписано следното: контузия на клепача и околоочната област (контузия в лявата периорбитална област), кръвоизлив на лявото око, травматична луксация на първи долен ляв зъб (поради напреднал пародонтит фиксирането на зъба е неперспективно). На 11.12.2016 г. подс.

А.М. бил прегледан и в Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ- София и му било издадено съдебномедицинско удостоверение, съгласно което по него са установени следните травматични увреждания: контузия на ляво око с кръвонасядане на клепачите и субконюнктивален кръвоизлив, контузия в областта на първи долен ляв зъб с кръвонасядане на венечната лигавица на същия и изразена луксация на фона на предходен пародонтит, които травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат части на човешкото тяло, и могат да се получат по начин и време, съобщени от пострадалия, като всяка една от травмите реализира временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Подс. А.М. е психично здрав и при него е налице годност за даване на обяснения, в случай че желае, както и да участва във всички фази на наказателното производство. При него не е налице зависимост към наркотични вещества или техни аналози. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си.

Св. К.Е. е психично здрава и при нея е налице годност за даване на показания, в случай че желае, както и да участва във всички фази на наказателното производство.

Към момента на инкриминираното деяние св. Е. е могла да се ориентира във фактическата обстановка според индивидуалното си ниво на развитие, като е била с по-ниска социална зрялост и недостатъчно добри механизми за справяне, както и с повисока възможност за внушаемост, което се обяснява с недостатъчния й житейски и социален опит, по-ниски познавателни възможности, както и високата емоционална и физическа зависимост от значими за нея възрастни.

Не са налице специфични нужди от защита на св. Е. във връзка с участието й в наказателното производство. Поради малолетието й са приложени следните мерки по Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012 г. на ЕПС: мерки за избягване на визуален контакт между жертва и извършител; мерки, с които се гарантира, че жертвата може да бъде изслушана без физически да присъства в съдебна зала чрез използване на подходящи 3 комуникационни технологии; мерки, които позволяват провеждане на заседание при закрити врати. Благоприятстващ коректното възприемане на въпросите по време на разпитите фактор е провеждането им в „синя стая“ и/или в присъствието на вещо лице – психолог, което да й помогне да разбере въпросите към нея, съобразно нивото й на функциониране и разбиране.

Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил противоречивите по делото факти, поради което не намира основания за коригирането им. Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.

Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. А.М., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение е информацията от кредитираните гласни доказателствени средства – обясненията на подс. А.М. и показанията на свидетелите З.С., Л.Р., М.Л. и Т. М.а, както и заключенията на изготвените по делото СППЕ и КСППЕ.

Показанията на всички свидетели и обясненията на подс. А.М. са еднопосочни по отношение на това, че на процесната дата и място е възникнал конфликт между подсъдимия от една страна и свидетелите Е., Е. и Н. от друга. Но както е констатирал и първоинстаннционият съд, са налице съществени противоречия между изложеното от свидетелите и подсъдимия по отношение на голяма част от процесните събития, и найвече досежно причината за конфликта и случилото се между подсъдимия и св. Е..

На първо място, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на показанията на св. К.Е., като е стигнал до обоснован извод, че същите са вътрешно противоречиви и не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. В разпита си първоначално св. Е. посочва, че навън е било топло, а непосредствено след това, че е била с яке, защото било малко студено, а след това казва, че е било хладно навън. Също така по отношение на инкриминираните събития първият съд обосновано е отчел наличието на градация в показанията й, а именно, че подсъдимият й предлагал парична сума, за да го докосва по половия му член, след това заявява, че я е ударил, както и че я заплашил, че ще убие родителите й и ще изнасили сестра й, ако не го пипа по члена. Едва при повторния й разпита след очната ставка между подсъдимия и брат й е посочила и че подсъдимият я е заплашвал с метален нож, насочен към корема й.

Въззивният съд отчете противоречие между последно изложеното и показанията на брат й – св. Б.Е., който твърди, че е очевидец на процесните събития. Той първоначално е посочил, че подсъдимият е държал гумен нож в ръцете си, а след това, по време на очната ставка с подсъдимия, е посочил, че подсъдимият е държал малък джобен метален нож на врата на св. Е..