Решение № 881 от 27.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501200 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 06.12.2022 по гр.д. № 212/2020г Окръжен съд – Враца е уважил частично предявения иск от Х. Т. К. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 10 000лв , като е отхвърлил предявения иск за сумата до 50 000лв. Съдът е уважил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението е ВОС е влязло в сила в осъдителната част за присъждане на обезщетение за имуществени вреди , като необжалвано.

Решението на ВОС се обжалва с въззивна жалба и от двете страни.

Въззивникът – ищец Х. К., представляван от адв. Г., обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа, че съдът е определил занижен размер на доказаните неимуществени вреди – твърдение за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Поддържа, че съдът се е мотивирал с оспорена от ищеца експертиза и поддържа искане за допускане на нова такава. Моли да 1 се съобразят всички установени претърпени вреди от ищеца.Моли решението на ВОС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата до 20 000лв.

Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната му част , с която се присъжда обезщетение за неимуществени вреди . Поддържа, че съдът не е съобразил всички обстоятелства, относими към определяне размера на неимуществените вреди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Въззивникът- ответник моли решението на ВОС да бъде отменено в обжалваната част и присъденото обезщетение да бъде намалено по размер.

Страните не са представили писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. въззивникът - ищец Х. К. не се представлява.

Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ се представлява от прокурор Г. от САП, която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени в двете въззивни жалби.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство

2 намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, по което обвинение е бил осъден , а впоследствиеслед възобновяване на производството- оправдан. Твърди, че на 26.01.2017г му е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.290 от НК, че е бил осъден с влязла в сила присъда по ВНОХД № 76/2019г , че е изтърпял изцяло наложената му пробация и с решение от 14.01.2020г по ВНОХД № 697/2019г производството е било възобновено , а той – оправдан. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди- изнервил се, претърпял стрес, получил главоболие, изгубил вяра в живота. Наложило се да предаде ловното си оръжение, изпитвал срам и ограничил контактите си , обвинението тежко се отразило на здравословното му състояние- получил хипертония и аневризъм, трудно овладявал пристъпите на захарен диабет.

Видно от приложеното НОХД № 336/2018 г по описа на РС-Враца с постановление за привличане на обвиняем по ДП №70/2015 г по описа на ОД на МВР Враца от 26.01.2017 г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, извършено на 19.02.2014 год., като му е взета мярка за неотклонение "подписка".

Обвинителният акт против ищеца е внесен в РС-Враца на 12.04.2018 г , образувано е НОХД №336/2018 г, по което са проведени две съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал лично. С присъда от 15.10.2018 год настоящият ищец е признат за винове н за извършено престъпление по чл.290, ал.1 о т НК, като м у е наложено наказание "Пробация" със следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" – за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично, и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" също за срок от 6 месеца.

По жалба на К. против постановената осъдителна присъда е образувано ВНОХД №76/2019 г по описа на Окръжен съд - Враца. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което К. е присъствал лично. С решение от 12.04.2019 г осъдителната присъда на РС-Враца е потвърдена.

По молба на К. е образувано ВНОХД №697/2019 г по описа на САС приключило с решение от 14.01.2020 г, с което производството по ВНОХД №76/2019 г по описа на ОС - Враца и по НОХД №336/2018 г по описа на РС-Враца е възобновено, решението по ВНОХД №76/2019 г и присъдата по НОХД №336/2018 г са отменени, а К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.290, 3 ал.1 от НК . Производството по това дело е приключило в едно съдебно заседание, на което ищецът не е присъствал.

Видно е от приложената справка за съдимост на ищеца осъждано към 2016г. лицето не е било

Няма спор , а и се установява от представено удостоверение МП, ГД "ИН" , че за п е р и о д а от 08.05.2019 г до 08.11.2019 г К

. е изтърпял наказание

"Пробация", постановено с присъдата по НОХД №336/2018 г на PC-Враца.

В о.с.з. на 03.06.2021г и изслушано заключение на СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г., кардиолог , който констатира , че ищецът страда от хипертония, захарен диабет 2 тип, диабетна полиневропатия, аневризма на дясна артерия субклавия. Според вещото лице диабетът е с давност от повече от 20 години, диабетната полиневропатия е описана 2020г, аневризмата е обективирана 2019г , хипертонията е с неясна давност. Според вещото лице няма пряка причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца и преживения от него стрес във връзка с наказателния процес.

В о.с.з. на 15.06.2023г е изслушана повторна СМЕ, изготвена от д-р М., който дава заключение, че от документите по делото се установява, че ищецът страда от артериална хипертония с начало 2018/2019г, захарен диабет неинсулинозависим с начало към 1999г, диабетна полиневропатия от 03.02.2020г, аневризма на подключичната артерия в дясно , установена на 10.04.2019г, но без данни кога е възникнала и хронична обструктивна белодробна болест – без данни за началото на заболяването. Според вещото лице в периода 2017-2020г ищецът е страдал от хипертония, захарен диабет и аневризма на подключичната артерия в дясно. В този период е регистрирано заболяването артериална хипертония и е започнало лечението на болестта. В този период е регистрирана и аневризмата. Според вещото лице няма данни в този период ищецът да се е влошил здравословно, а от свидетелските показания на съпругата на ищеца се установява лош контрол на заболяването от захарен диабет и хипертония. Според вещото лице в периода 2017-2020г е регистрирано заболяването на ищеца от артериална хипертония, но факторите за възникване на заболяването за много и стресът е един от тях. Захарният диабет е възникнал преди 2017г, а за аневризмата не може да се каже кога е възникнала.

В о.с.з. на 15.07.2021г е изслушано заключение на СПсихЕ, изготвено от психолог В. Д., според която при ищеца има данни за преживяно стресово състояние след 2017 год., продължило около година - година и половина, от което е последвало и депресивно състояние за няколко месеца, като е възможно в значителна степен тези промени да са настъпили вследствие на воденото срещу него наказателно производство и изтърпяна присъда. Има данни и за преживяно депресивно състояние с продължителност няколко месеца, проявяващо се в чувство за тъга, безнадеждност , липса на енергия, безпокойство. Според вещото лице понастоящем ищеца е в добро 4 психично състояние и емоционална стабилност, преживените стресово и депресивно състояние са преодолени с личностните ресурси на ищеца и подкрепата на семейството и близките, без намеса на специалисти по психично здраве.

В о.с.з. на 03.06.2021г са изслушани свидетелите Ж. К., М. М. и Р. Р..

Свидетелката К., съпруга на ищеца, установява, че съпругът й е понесъл много тежко воденото срещу него наказателно производство. Стресирал се е, отключил е диабет, покачил е кръвната захар. Според свидетелката преди обвинението ищецът не е имал високо кръвно. Установява,че е получил аневризма, която застрашава живота му.

Според свидетелката ищецът бил много стресиран, спрял е да контактува с хората, затворил се. Бил солист в един пенсионерски клуб, но спрял да ходи, тъй като му станало неудобно, че всички знаят, че е осъден. Срамувал се е и от децата им, че е бил изкаран лъжец. Развалил си съня, нервничел. Според свидетелката след като се образувало наказателно дело против ищеца и бил осъден, той преустановил всичките си контакти, седял си в къщи и не излизал. Ходел всяка седмица в кметството да се подписва два пъти, а всеки месец ходел и в гр. Мездра да се подписва. Според свидетелката всички в селото знаели, че той е съден и осъден. Взели му и пушката за три години, а той бил един от най-добрите ловци в дружинката.

Свидетелката М., дъщеря на ищеца, установява, че наказателното производство водено против него му повлияло изключително тежко физически и психически. Според свидетелката баща й е бил един от първенците в селото, бил е председател на кооперацията в селото, както и ръководител на ловната дружинка. В момента, в който бил осъден, той рухнал . Свидетелката установява, че докато траело наказателното производство бил много нервен, притеснен и обезпокоен, а след осъждането рухнал, б и л отчаян. Редувал състояния на депресия. Изолирал се от близките си, бил асоциален, неконтактен и нервен. Срамувал се от хората в селото, защото всички знаели, че е осъден, тъй като ходел в кметството да се подписва.

Свидетелят Р. установява,че познава ищеца от дете и са съседи. Знае, че ищецът е съден, че ходел по два пъти в седмицата да се подписва в Кметството в с.*** и един път месечно в гр.Мездра. Според свидетеля, в селото се знаело, че ищецът е съден и осъден. Установява,че ищецът се затворил в себе си, станал неконтактен. След като бил оправдан ищецът се успокоил, но вътре в него си останало разочарование.

Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d1669bb-62c7-48b4-85f5-30e55f841594