Решение № 5170 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5170 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100510375 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20150538 от 02.07.2021 г., СРС, 32 с-в, по гр.д.№ 65052/2020 г. е отхвърлил предявените от М.НА В.Р. срещу Н. Е. Р. искове за заплащане на сумата от 551,42 лв., претендирана като неоснователно получени възнаграждения за изготвени експертизи по съдебни дела в периода 01.01.2016 г.-30.06.2017 г., както и сумата от 157,77 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 23.12.2020 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.НА В.Р. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата е получила процесната сума правомерно на основание чл.21 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в актуалната за исковия период редакция.Поддържа становище, че нормата на чл.19 от цитираната наредба регламентира принципното право на вещото 1 лице да получи възнаграждение и да му бъдат възстановени направените разходи за изготвяне на експертиза и явяването пред съд, а нормата на чл.22 е специална и касае начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители на МВР, каквато е била и ответницата.Твърди, че Н. Р. е изготвяла експертизи и се е явявала пред съда в качеството си на служител на МВР, като съгласно длъжностната й характеристика в служебните й задължения е включено участието й като вещо лице при оглед на местопроизшествия и други процесуални действия.За времето, през което ответницата е изготвяла съответните експертизи и се е явявала в съдебни заседания за изслушване на защитата им Р. е получавала ежемесечно възнаграждение от МВР и с оглед приетото от първоинстанционния съд същата получава за една и съща работа две възнаграждения.Излага доводи, че извършването на възложени им по съдебен ред от съответните ръководители експертизи е служебно задължение на служителите на НИК, а явяването им пред съд при призоваване в тази връзка е свързано с изпълнението на конкретно задължение и е по повод неговото изпълнение, като действието по явяване пред съд за изслушване и защита на експертното заключение представлява последен заключителен етап от извършването на експертизата, т.е. се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е направил тълкуване какво включва понятието „труд“, който се заплаща на МВР по силата на чл.22 от цитираната наредба и поддържа становище, че когато за извършване на експертизата е определено вещо лице, което е служител на МВР органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски, тъй като МВР заплаща месечна работна заплата на служителите си за положения труд, прави всички разходи за организация на дейността, за закупуване на техника, оборудване, консумативи и др.Твърди, че ответницата е получавала процесната сума без правно основание за възнаграждение за явяване и защита на експертизи в съдебно заседание в качеството си на служител на МВР и моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- Н. Е. Р. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.Излага доводи, че първоинстанционният съд правилно е постановил, че процесната сума е 2 получена от нея на правно основание.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- М.НА В.Р. твърди, че от 30.03.2015 г. ответницата Н. Е. Р. е заемала различни длъжности в НИК-съответно „инспектор“ в сектор „Биология, токсикохимия и морфология“ към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания“; главен експерт в сектор „Физико-химия“ към 02 отдел „Физико-химични биологични изследвания“ и „главен експерт“ в сектор „Физико-химия“ към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания“, като съгласно длъжностните характеристики на посочените длъжности едно от преките й задължения е при необходимост да участва като вещо лице в огледи на местопроизшествия или други процесуални действия при строго спазване изискванията на НПК.При явяването си като вещо лице пред съд служителите на НИК не ползват отпуска по чл.62, ал.1, т.4 от ЗДСл или чл.157, ал.1, т.4 КТ и се явяват в съдебни заседания в рамките на установеното работно време.Ищецът излага твърдения, че явяването пред съд при призоваване за разпит/защита на експертизата е свързано с изпълнението на конкретно служебно задължение и е по повод неговото изпълнение и се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР, съгласно която когато за извършването на експертизата е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.За периода 01.01.2016 г.-30.06.2017 г. ответницата в качеството си на служител на МВР е назначавана за вещо лице по наказателни дела, образувани пред различни съдилища в страната и е получила неправомерно сума в общ размер на 551,42 лв., с която сума ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, тъй като сумата не е постъпила в бюджета на ведомството.Ищецът твърди, че за посочения период ответницата е получила едновременно две възнаграждения за явяването си в съдебни заседания-заплата от бюджета на МВР и възнаграждение като вещо лице.С писмо с рег.№ 4576р-250/09.01.2018 г. ответницата е поканена да възстанови неправомерно получената сума в срок до 28.02.2018 г., но до момента не е 3 извършено доброволно плащане.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 551,42 лв.-неправомерно получени възнаграждения от съда за изготвени експертизи в качеството й на вещо лице и служител на НИК и лихва за забава в размер на 157,77 лв. за периода от 28.02.2018 г.-23.12.2020 г., както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдения, че явяването й пред съд не е част от трудовите й задължения, не е включено в длъжностната й характеристика, не е изрично включено сред основните задачи и дейности, изпълнявани от НИК-МВР, както и че възнаграждението за явяването й в съдебно заседание за защита на експертното заключение се изплаща от съда, а не от работодателя й.Твърди, че е получила процесната сума на основание чл.21, ал.1 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в редакцията до 05.10.2018 г.

Видно от заповед № 8121К-6264/27.07.2017 г. от ответницата е заемала длъжността „главен експерт“ в сектор „Физико-химия“ към 02 отдел „Физико-химични и биологични изследвания“.Сред преките й задължения съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност е при необходимост да участва като вещо лице в огледи на местопроизшествия или други процесуални действия, като строго спазва изискванията на НПК.

Между страните не се спори, че през процесния период ответницата е била назначавана като вещо лице за изготвяне на заключения по наказателни дела, образувани пред РС-Ловеч, РС-Гоце Делчев, СГС, РС-Плевен и ОССофия.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорен факта, че претендираните възнаграждения са изплащани на ответника единствено за явяване и защита на съответните експертизи в съдебната фаза на наказателния процес.

С писмо изх.№ 4576р-250/09.01.2018 г., връчено на 10.01.2018 г., ответницата е поканена от ищеца в срок до 28.02.2018 г. да му възстанови сума в размер на 551,42 лв., получена по цитираните дела.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да е налице фактическия състав на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, е 4 необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на причинна връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване.Обогатяването може да се изрази в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията до изменението й с ДВ бр.82/05.10.2018 г./ когато за извършването на експертизата е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски.

Предмет на настоящото производство са суми, получени от ответницата на основание явяване в съдебно заседание за защита на изготвени експертизи по посочените дела, а не разходите по чл.22 от наредбата.

Според чл.21, ал.1 и ал.2 /също в редакцията преди изм. с ДВ бр.82/05.10.2018 г./ при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите по чл.20, ал.2 се заплаща и възнаграждение в размер, не по-малък от 20 лв.

Поради изложеното съдът намира, че процесните суми са получени от ответницата на основание чл.21, ал.1 и 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за явяване в съдебно заседание и не е налице обедняване на ищеца, което да е свързано с получаване на процесните суми от ответницата за явяване в съдебно заседание за защита на изготвените експертизи.

Едва след изменението на разпоредбата на чл.22, ал.2 от цитираната наредба, обнародвано в ДВ бр.82/05.10.2018 г. е предвидено, че определените възнаграждения по чл.21, ал.1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството.На посочената разпоредба не е придадено обратно действие, поради което се прилага за възнагражденията по чл.21 след влизане в сила на изменението-09.10.2018 г.

Ищецът не е изложил твърдения и не е представил доказателства относно създадени от него правила за начина, по който се определят разходите при явяване на вещото лице пред съд за изслушването му във връзка с изготвено от него експертно заключение, нито че процесните суми съставляват реално направени от него разходи по експертизите, изготвени от 5 ответника.

Поради изложеното възнагражденията, предмет на настоящия спор, са получени от ответницата са получени на валидно правно основание и не е налице обогатяване за сметка на ищеца, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.59 ЗЗД и искът се неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед установеното наличие на основание за получаване на процесните суми от ответницата ирелевантни са оплакванията на въззивника, че извършването на възложени им по съдебен ред от съответните ръководители експертизи е служебно задължение на служителите на НИК, а явяването им пред съд при призоваване в тази връзка е свързано с изпълнението на конкретно задължение и представлява последен заключителен етап от извършването на експертизата, т.е. се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР.

С оглед неоснователностат на иска за главница неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва.

Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.2 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.