Определение № 700 от 11.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Бургас, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500262 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.83 ал.2 ГПК и е образувано по повод частна жалба на адвокат Антоний Димитров от САК в качеството му на пълномощник на Н.

С. Т.,подадена против определение № 47 от 22.01.2026г., постановено по гр.д.№1921/2025 г.по описа на КРС,с което районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата Н. С. К. за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

Жалбоподателката намира определението за незаконосъобразно и моли за отмяната му,като излага подробни доводи в жалбата си.

Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна.

Производството по гр.д.№ 1921/2025г.по описа на КРС е образувано по повод подадена искова молба на Н. С. К.,представлявана от адв.Антоний Димитров срещу „Креди Йес“ООД. Ищцата е подала молба до районния съд,с която е поискала да бъде освободена от държавна такса и разноски в производството по делото,представила е декларация за материално и гражданско състояние.

КРС е оставил без уважение молбата на ищцата,като е приел,че не са налице законовите предпоставки на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването и от заплащане на дължимите държавни такси и разноски по делото.

Основното оплакване в жалбата е, че поради безпаричие ищцата е изтеглила и други бързи кредити,които е била принудена да ползва,за да си осигури нормален живот,а съдът не е взел предвид факта,че тя има задължения,надхвърлящи получавания доход.По този въпрос се позовава на съдебна практика на РС-Шумен,както и на Определение №217 от 13.06.2014г.по ч.гр.д.№2185/2014г.на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя становището на КРС,че не са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Съгласно чл.83 ал.2 ГПК при разглеждане на молба за освобождаване от държавна 1 такса съдът взема предвид доходите на лицето и семейството му,имущественото състояние, семейното положение,здравословното състояние, трудовата заетост,възрастта и други констатирани обстоятелства.В цитираното в жалбата Определение на ВКС е изрично посочено,че недостатъчността на доходите на ищеца не може да бъде установена ,ако не е изследвана и съпоставена с размера на дължимата държавна такса ,който се определя съобразно цената на иска.

Ищцата е представила пред КРС декларация за семейно и имотно състояние,в която е декларирала,че е в граждански брак,но е във фактическа раздяла със съпруга си,притежава недвижим имот,в който живее,получава заплата по трудово правоотношение в размер на МРЗ за страната.Няма задължения за издръжка към други лица.Представила е медицинска документация от която е видно,че през 2025г.е претърпяла оперативно лечение на абдоминална аорта,долна празна вена и клоновене им,като е изписана с подобрение.Страда от неинсулинозависим захарен диабет,астма и хипертонично сърце.Била е с решение на ТЕЛК от 2019г. с призната неработоспобосност 30% със срок 3 години,който понастоящем е изтекъл.

Правилно и въз основа на данните в декларацията и допълнително представените доказателства районният съд е приел,че месечният доход на ищцата е в размер,идентичен с доходите на може би половината от българите,а средствата за лечение на заболяванията и не са в такъв голям размер,който да и създаде затруднения да заплати държавна такса и разноски по делото. По отношение на вноските,които ищцата заплаща по други договори за кредит са представени доказателства – договор за кредит от 17.01.2024г.с главница 200 лв.,със срок за погасяване 3 месеца и месечна вноска по 94.95 лв.;договор за кредит от 14.06.2023г.,с главница 1000 лв. и срок за погасяване 24 месеца.Представен е погасителен план по договор за кредит на „Сити кеш“ ООД без данни да е относим към задължение на ищцата,неподписан от кредитополучател и без да е посочено името му.Представен е и погасителен план по договор за кредит, сключен с „Профи кредит България“ЕООД ,в който фигурира името на ищцата,но не е подписан от нея. Тъй като сроковете за погасяване на вноските по двата договора са изтекли отдавна,а погасителните планове са неподписани от ищцата,съдът намира,че са неотносими към преценката относно задълженията на ищцата към момента на предявяване на иска. Дори да се приеме,че представеният погасителен план към договор,сключен с „Профи кредит България“ЕООД удостоверява възникнали месечни задължения за ищцата да заплаща погасителни вноски, срокът му е изтекъл на 25.11.2025г.,когато е следвало да бъде изплатена последната погасителна вноска в размер на 199.88 лв.,което е почти месец преди предявяване на иска.Следователно, не се установява по несъмнен начин, че към момента на предявяване на иска -23.12.2025г.ищцата е дължала месечни вноски по договори за потребителски кредити. Независимо,че получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, напълно във възможностите на ищцата е да заплати дължимата държавна такса,която не надхвърля 220 лв. по главния иск с правно основание чл.22 ЗПК. По отношение на разноските следва да се отбележи, че с исковата молба не са заявени доказателствени искания ,които да предпоставят извършване на разходи от ищцата, като например възнаграждения на вещи лица и др.,поради което и съдът няма основание за извод,че ищцата би имала разходи за разноски по делото, които надхвърлят възможностите и да ги заплати.

По гореизложените съображения въззивният съд намери, че атакуваното определение на КРС следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат Антоний Димитров от САК в качеството му на пълномощник на Н. С. Т.,подадена против определение № 47 от 22.01.2026г., постановено по гр.д.№1921/2025 г.по описа на КРС,с което районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата Н. С. К. за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

ВРЪЩА делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3