Решение № 2233 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2233 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110205125 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. Е. В. срещу Наказателно постановление (НП) № 8060/28.02.2023 г, издадено от В. Б. А. - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя В. Е. В. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 4000,00 (четири хиляди) лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква. "а", предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал.

2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата от В. Е. В. се твърди, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се че жалбоподателят не е годен субект на твърдяното нарушение. Излагат се подробни съображения за допуснати нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП свързани с неточно описание на нарушението и непосочване на нарушените разпоредби.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. В., не се явява, като същият се представлява от адв. Д. Д. от САК, редовно упълномощена. Адв. Д. поддържа жалбата по наведените в нея доводи и пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар, за които представя списък.

1

Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, редовно уведомена, се представлява от главен юрисконсулт Г. Н., с пълномощно по делото, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а така издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Алтернативно прави искане да бъде преквалифицирано нарушението в по-благоприятно такова. Подробни съображения по същество излага в депозиран писмен отговор и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2023 г. в 13:05 часа на път II-18, км 33, жалбоподателят В. Е. В. управлявал и извършвал превоз на товар с моторно превозно средство (МПС) с четири оси с две управляеми оси марка „***“, модел „***“, с рег. № ********** (собственост на „*****“ ООД), като се придвижвал в посока от Кремиковци към Цариградско шосе в гр. София. На пътя, по който се движел, жалбоподателят В. бил спрян за проверка от служителите на АПИ – свид. Е. С. на длъжност инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ и свид. Т. Ф. на длъжност главен експерт в същата дирекция. В хода на проверката същите установили, че водачът извършвал превоз на товари /фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително) съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата). Чрез измерване извършено с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007, преминала надлежна последваща проверка и верифицирана до 25.06.2023 г. и ролетка № 1304/18/5, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.

800 тона, при максимално допустимо 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението било с 11.800 тона, видно от протокол за измерване на превозно средство № 0000019/27.01.2023 г..

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал.

1, т. 1, предл. 1 от Наредбата. Поради така констатираното на жалб. В. от свид.

Е. С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0009458/27.01.2023 г., в присъствието на свид. Ф.. Съставеният АУАН бил предявен и връчен на В., който го подписал без възражения, като такива не са постъпили срещу АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното

Наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква. "а", предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП на В. В. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 4000,00 2

/четири хиляди/ лева, като нарушението е извършено за първи път.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните – показанията на свидетелите Е. С. и Т. Ф., дадени в хода на съдебното следствие; писмените, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК – протокол за измерване на превозно средство № 0000019/27.01.2023 г.; копие свидетелство за регистрация на ППС – част II; копие на Пътен лист № 705573; копие на Експедиционна бележка № 333110178163; копие на ЛК на жалбоподателя В.; Сертификат и Декларация за съответствие на ролетка № 1304/18; Заявление за последваща периодична проверка на ел. везна К 0200007; Заповеди за компетентност; Известие за доставяне на НП

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели С. и Ф. като счита, че същите са непротиворечиви и достоверни, взаимно допълващи се, като възпроизвеждат възприетите от тях обстоятелства. Сочат непротиворечиво за мястото и начина на проверката, както и за констатираното в нейния ход. Поради така изложеното, настоящият съдебен състав им дава вяра като достоверни и обективни.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетелите в хода на съдебното следствие.

Доказателствената маса в косонанс изгражда възприетата от съда фактическа обстановка, като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок – НП е връчено на 09.03.2023 г., а жалбата е входирана в АПИ на 21.03.2023 година.

Разгледана по същество жалбата е основателна, при частично споделяне на изложените възражения.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство.

В тази насока следва да се отбележи, че основното възражение в жалбата относно субекта на отговорност, за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя В. В. е основателно. Въпросите за субекта на отговорност и за 3 реда за ангажиране на тази отговорност са били предмет на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. В цитираното Тълкувателно постановление е прието, че водачът който управлява извънгабаритно и/или тежко превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване (управление) въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Отговорността на жалбоподателя В.

В. е неправилно ангажирана за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, което се явява неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай се доказа, че жалбоподателят е осъществявал единствено фактическото управление на процесното ППС, като видно от доказателствата по делото, собственик на същото е „*****“ ООД. Жалбоподателят няма качество на собственик на управляваното ППС или на лицензиран превозвач осъществяващ превоза. Отговорността, която би могъл да носи е за нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос. При движение без разрешение водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП (редакция сила от 03.01.2018 г.) – глоба от 500 до 3 000 лв. От изложеното до тук може да се направи извод, че няма как същият да е и субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, за което да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не може да е субект на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП (така и Р. № 33702/15.10.2025 по адм. д.

№ 7131/2025 г. АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г.

АССГ; Р. № 38506/19.11.2025 г. по адм. д. № 8460/2025 г. АССГ; Р. № 33705/15.10.2025 г. по адм. д. № 7329/2025 г. АССГ и др.), за което да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Следва да се отбележи, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана от инспектор при АПИ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, а не от компетентните органи при МВР, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/. Поради това и липсва възможност за изменение на обжалваното НП с приложение на правилната материално правна норма, без да се ограничи правото на защита на санкционираното лице.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да 4 обсъжда останалите възражения в жалбата.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят. От представените доказателства за разноски в съдебно заседание не се установява жалбоподателят В. Е. В. да е направил разноски. Процесуалното представителство от адв. Д. е въз основа на пълномощно (л. 17), по което упълномощител е именно жалбоподателят В., но заплащането за процесуалното представителство е сторено по банков път и е наредено/заплатено от „*****“ ЕООД, което не е страна по спора (л. 85) и от реквизитите на платежното нареждане не може да се направи извод, че то се прави за сметка на жалбоподателя и именно той е задължено лице. При така установените обстоятелства, искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.