Решение № 321 от 15.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Плевен, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.ОВА в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100847 по описа за 2023 година

Иск с правно осн.чл.2б ал.1 от ЗОДОВ .

Производството по настоящото гр.д.№847/2023г.по описа на ПОС е образувано на основание определение на ВТАС №685/11.12.2023г.по в.ч.гр.д.

№546/2023г.,с което гр.д.№794/2023г.по описа на ОС Велико Търново по предявен от М. Д. О. чрез пълномощника му адвокат К. Г. Т. от АК Велико Търново срещу Районен съд Велико Търново иск с правно основание чл.2б,ал.1,т.2 от ЗОДОВ , на осн.чл.23 ал.3 ГПК е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Плевен.

В ИМ се твърди ,че ищецът е подал искова молба до Районен съд Велико Търново, с която е предявил осъдителен иск за ангажиране на професионалната отговорност на ЧСИ И. Ц. с per. № 896 в КЧСИ във връзка с насоченото индивидуално принудително изпълнение срещу имуществото му, в частност върху трудовите му възнаграждения в нарушение на императивите по чл. 446 ГПК по изп.дело № 20218960400581.Въз основа на така депозираната ИМ пред РС Велико Търново на 22.08.2022г. е образувано гр.д.

№2159/2022г.по описа на същия съд,което към момента на завеждане на настоящата искова молба е висящо, пред въззивната инстанция е образувано гр.д.№271/2023г.по описа на ОС Велико Търново.Съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, по смисъла на този закон: ,Потребител” е всяко физическо лице, което 1 придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.Съгласно §. 13,т. 4 от ДР на същия нормативен акт е дадена дефиниция за „Доставчик” - всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор. С подаването на исковата молба, съдът служебно, в хода на проверката по чл. 118 от ГПК относно подсъдността на делото, е приел, че същото му е местно подсъдно, не е прекратил производството и изпратил делото на РС-Елена.

Твърди се,че производството по гр.д.№2159/2022г.по описа на РС В.Търново е продължило повече от три съдебни заседания.Ответникът по делото е частен съдебен изпълнители и съгласно чл.52 ал.5 ГПК връчването на ЧСИ се извършва само по реда на чл.38 ал.2 ГПК на посочен от тях електронен адрес. Страните и техните процесуални представители имат предоставен достъп по ел. дело в ЕПЕП,отделно по силата на закона имат и регистрирани профили в ИССЕВ,но единствено ищецът е уведомяван по този способ,а другите участници в процеса по реда на чл.42 ГПК.Според ищеца , така се нарушава егалитаризма в гражданското съдопроизводство и в двете му основни значения: от една страна като идеологическа доктрина,която поддържа, че хората трябва да бъдат разглеждани като равни и да имат същите идеологически, икономически, социални и граждански права, от друга това е социалната философия, която защитава премахването на икономическите неравенства между хората или концепцията за общество с равни възможности на членовете му до управлението и материалните блага.

Твърди се,че по посоченото дело по описа на РС Велико Търново са налице многократни оставяния на исковата молба без движение,след заменяне на първоначалния докладчик по делото за несъществени „фингирани” нередовности, при явно неизпълнение на задължителните за съдилищата постановки дадени с ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС и ТР №53 от 18.06. 1970г. по гр. д. № 28/1970г.на ОСГК.

В производството по чл. 2б от ЗОДОВ се разглеждат и преценяват следните три предпоставки, които не се включват в състава на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

1/. Фактическа и/или правна сложност на делото, като 2 преценката е конкретна с оглед например сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства,броя на страните, необходимостта да се изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата да се получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото, наличие на противоречива или неустановена съдебна практика, необходимостта да се уведомяват институции и частни лица в чужбина;

2./Поведението на ответника, като преценката се прави в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя в гражданските дела е „да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за скъсяване на производството”; 3./ Поведението на властите, като се изхожда от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите. В исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство,а относно неимуществените вреди съществува оборима презумция,че неразумната продължителност на производството причинява такива.Не е необходимо ищецът изрично да доказва обичайните ,типични неимуществени вреди ,които се търпят от лице,спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността ,поради забавяне на делото.При този характер на отговорността се прилага принципът на риска ,а не на вината ,т.е без значение е дали увреждането се дължи на виновно поведение на длъжностно лице.Цитирана е практика на ЕСПЧ във вр.с чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС.

Ищецът твърди,че в резултат на продължителността на процесното дело на РС Велико Търново е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания-гняв,ярост,фрустриране ,загубил е доверие в правосъдието ,житейски дискомфорт ,погазване на основните градивни за държавността устои и най-вече тези в правосъдието и същите са в пряка последица.

В заключение моли съда на основание чл.2б,ал.1т.2 от ЗОДОВ да осъди ответника да му заплати сумата 6000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок , съгласно §6,т.1 от Конвенцията ,а именно гр.д.№2159/2022г.по описа на РС Велико Търново,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане.

3

Първоначално по така депозираната искова молба е образувано гр.д.

№1661/2023г.по описа на РС Велико Тръново .С определение на РС В.Търново №1234/06.06.2023г.на осн.чл.7 ал.2 от ЗОДОВ е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС Горна Оряховица, като пред този съд е образувано гр.д.№1313/2023г.

В производството пред РС Горна Оряховица ищецът няколко пъти е изменял размера на предявения иск.С определение на РС Г.Оряховица №1208 от 20.09.2023г.по гр.д.№1313/2023г. допуснато изменение на размера на предявения иск от 6000лв.на 1000лв.С молба постъпила РС Г.Оряховица на 02.10.2023г. ищецът е изменил размера на предявения иск от 1 000лв.на 2 600лв.,като с определение на РС Г.Оряховица №270/02.10.2023г.на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск от 1000лв.на 2 600лв.С последващо определение на РС Г.Оряховица №1277/02.10.2023г. е допуснато изменение на размера на предявени иск от 2 600лв.на 26 000лв.Със същото определение на съда е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.Пред ВТОС е образувано гр.д.№794/2023г.Поради отвод на всички съдии с разпореждане №997 от 06.12. 2023г.на адм.ръководителпредседател на ОС Велико Търново производството по гр.д.№794/2023г.е прекратено и делото изпратено на Апелативен съд Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му.С горепосоченото определение на ВТАС делото е изпратено за разглеждане на ОС Плевен.

В съдебното заседание на 18.06.2024г.,на което бе даден ход по същество ищецът и неговият пълномощник адвокат К. Т. от АК Велико Търново не се явиха.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Районен съд Велико Търново ,чрез адм.ръководител Мл.Д..Изложени са доводи,че исковата молба на М. О. е нередовна,доколкото в нея липсва ясно изложение на обстоятелствата,на които се основава искът. От хаотичните и несвързани твърдения в молбата и в нейните уточнения не става ясно какво е нарушението на съдиите докладчици по гр.д.№2159/2022г.по описа на РС Велико Търново,освен ,че не са извършили връчванията на ответника по реда на чл.38 ал.2 ГПК на посочен от него електронен адрес,че разглеждането на делото е продължило повече от три съдебни заседания и че исковата молба 4 многократно е оставяна без движение.Посочено е,че в останалата си част ИМ представлява изложение на теоретични постановки,а не изложение на обстоятелствата,на които се основава искът.Взето е становище,че исковата молба е неоснователна.На първо място след подаването на ИМ,същата е оставена без движение,тъй като първоначалният докладчик е приел,че същата не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1т.4 и т.5 и по чл.128 т.2 ГПК,вкл.във вр.чл.102з,ал.3 ГПК-че е налице противоречие между фактическите твърдения на ищеца,очертаващи основанието на иска и петитума на исковата молба ,че при твърдения за предприето от ответника процесуално незаконосъобразно изпълнение и причинена вреда,което сочи на деликтен иск се претендира връщане на исковата сума при начална липса на основание,което сочи на петитум на кондикционен иск,че не е внесен пълния размер на следващата се за производството държавна такса,че не е внесена таксата за въпроизвеждане на препис от ИМ и приложенията към нея за ответника по чл.23 ,т.3 от ТДТГПК.Ищецът приемайки дадените указания за законосъобразни е изпълнил същите и производството по делото е продължило.Впоследствие с допълнителна искова молба ,депозирана в деня на насроченото открито съдебно заседание ,ищецът е направил изменение на иска,като приемайки,че тази молба е нередовна ,съдията-докладчик е указал на ищеца да уточни как е формиран размера на увеличената искова претенция,както и да довнесе дължимата ДТ в размер на 89лв.С молба от 19.12.2022г.ищецът е заявил,че не поддържа искането за увеличаване размера на иска,поради което производството е продължило при първоначално заявения петитум.На второ място ответникът счита,че твърдението , че разглеждането на делото е продължило в повече от три съдебни заседания е очевидно невярно,тъй като делото е приключило в две открити заседания,първото от които е отложено по вина на ищеца,който подавайки в деня на заседанието нередовна молба за увеличение размера на иска ,е станал причина за провеждане на второ заседание.На следващо място по повод твърдението,че съдът не е извършил връчванията на ответника по реда на чл.38 ал.2 ГПК на посочен електронен адрес,са изложени доводи,че с това си твърдение ищецът на практика прави оплакване за нарушаване на чуждо право/това на ответника в производството по гр.д.№2159/2022г.по описа на РС В.Търново да получи адресираните до него книжа по реда на чл.38 ал.2 ГПК/,но не става ясно как връчването по общия ред така съществено е забавило производството и то до степен,че да 5 наруши правото на разглеждането му в разумен срок.Ответникът счита,че в случая не е налице забавяне на производството,още по-малко разглеждане на делото извън разумния срок.Делото е образувано пред РС Велико Търново на 25.08.2022г.,насрочено е за разглеждане на 13.12.2022г.,като разглеждането му не е приключило във въпросното открито заседание само по причина поведението на самия ищец ,който е подал нередовна молба за увеличаване размера на иска.На 31.01.2023г.делото е обявено за решаване и същото е приключило с решение,постановено в законоустановения срок.В заключение ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.