Определение № 4162 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4162 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104861 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 112 152/17.10.2024 година, подадена от „Консултфоринвест“ ООД гр. София, против решение № 5297/26.09.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Б състав, постановено по гр. д.

№ 3633/2023 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 1321/30.01.2023 на Софийския районен съд, гражданско отделение, 165-ти състав, постановено по гр. д. № 32 463/2022 година, с което „Консултфоринвест“ ООД гр. София е осъдено, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на С. И. П. сумата от 15 646.64 лева., представляваща неустойка за забава по чл. 20, ал. 2 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2020 година, сключен между страните, за период: октомври 2020 година-май 2022 година, заедно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска16.06.2022 година до окончателното й плащане.

В подадената от „Консултфоринвест“ ООД гр. София касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде 1 отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от С.

И. П. в против дружеството иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.

2, пр. 2 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба С. И. П. е подал отговор на същата с вх. № 135 888/06.10.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 5297/26.09.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Б състав, постановено по гр. д. № 3633/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.

„Консултфоринвест“ ООД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 02.10.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 112 152/17.10.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД когато длъжникът не изпълнел точно задължението си, кредиторът имал право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Не било спорно между страните, че в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот–чл. 20, ал. 2 страните били уговорили неустойка при забавено изпълнение на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация в уговорения срок–до 30.09.2020 година. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД не било необходимо ищецът С. И. П. да установява действителния размер на вредите, поради което било достатъчно да установи, че било налице забавено 2 изпълнение, за да възникнело задължение за неизправната страна да заплати уговорения размер на неустойката. Страните не спорели, а и се установявало, че сградата била въведена в експлоатация на 05.05.2022 година. Основният довод на „Консултфоринвест“ ООД гр. София бил, че забавеното изпълнение по договора, изразяващо се във въвеждане на сградата в експлоатация над 19 месеца след изтичане на договорения срок, обуславящо дължимостта на неустойката, уговорена в чл. 20, ал. 2 от предварителния договор, не било по негова вина, а вследствие забавяне на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр.

София по присъединяването към разпределителната електрическа мрежа на обекта на „Консултфоринвест“ ООД гр. София, в който се намирали процесните имоти. Действително липсата на присъединяване представлявала административна пречка за въвеждането на сградата в експлоатация, поради което било необходимо да се изследва дали било налице забавяне и ако да–чия е била вината за него. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не отговарял, ако невъзможността за изпълнението се дължала на причина, която не можело да му се вмени във вина. Съответно „Консултфоринвест“ ООД гр. София следвало да докаже наличието на такава причина, която обуславяла невъзможността за изпълнение в срока и липсата на вина от негова страна в това отношение, което щяло да го освободило от дължимостта на уговорената между страните неустойка при неспазване на предвидения в предварителния договор срок за въвеждане на сградата в експлоатация. Било установено, че договорът за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София (ДПЕРМ), сключен с „Консултфоринвест“ ООД гр. София за процесния обект е бил сключен на 20.12.2018 година, т. е. преди предварителния договор между страните от 11.05.2020 година, с който същите били уговорили срок за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда до 30.09.2020 година. В посочения ДПЕРМ обаче, съгласно чл. 10, ал. 1 от същия не бил уговорен конкретен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединявания обект на „Консултфоринвест“ ООД гр. София. В чл. 10, ал. 3 от договора с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София било уговорено, че електроразпределителното дружество подавало документи за снабдяване с разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване в 6-месечен срок от датата на подписването на договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 на ДПЕРМ срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за 3 присъединяване бил осем месеца от издаване на разрешението за тяхното изграждане. С оглед събрания доказателствен материал по делото не било установено кога тези документи са били подадени. Видно от констативния акт за установяване годността за приемане на строеж за външното електрозахранване за процесния имот, разрешението за строеж за благоустройствен обект № Б-31/26.10.2021 година от Главния инженер на Район „Люлин“–СО било влязло в сила на 16.11.2021 година. Съгласно представеното разрешение за ползване въвеждането в експлоатация на жилищната сграда и външното електрозахранване за нея било станало на 05.05.2022 година. С оглед на това били налице основания да се приемело, че електроразпределителното дружество било спазило осем-месечния срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 10. ал. 2 от ДПЕРМ. Същевременно не се установявало какви били причините за издаването на разрешението за строеж за благоустройствения обект на 26.10.2021 година, което вече било отвъд уговорения между страните в предварителния договор срок за въвеждане в експлоатация (до 30.09.2020 година) Не се установявало какви били конкретните причини и чия била вината за това–дали на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София или на „Консултфоринвест“ ООД гр. София, тъй като договорът за присъединяване бил двустранен и двете страни имали задължения, обуславящи насрещната престация на другата страна, поради което били неоснователни твърденията на „Консултфоринвест“ ООД гр.

София, че в случая то не можело да има вина, поради обстоятелството, че не можело само да извърши работите, които електроразпределителното дружество следвало да изпълни за присъединяването. Аргумент в тази полза било изложеното в решение № 10/09.02.2015 година, постановено по т. д. № 4429/2013 година по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., съгласно което когато длъжникът бил допуснал забава в изпълнение на задължението да завърши в уговорения срок имотите-предмет на предварителния договор за продажба, след което да прехвърли собствеността, която забава се дължала на неизпълнение на законно регламентираните задължения на съответните дружества за присъединяване към водоснабдителната и канализационна и електроразпределителната мрежи, а длъжникът бил изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването, била налице невиновна невъзможност за изпълнение по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. ВКС бил допълнил, че 4 забавеното завършване на обектите поради забавено присъединяване към водоснабдителната, канализационната и електроразпределителната мрежи, когато длъжникът е доказал по делото, че то не било по негова вина, тъй като бил изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването, било забавено изпълнение не по вина на продавача, а по причини, които не зависели от него. Следователно, за да бъдел освободен от отговорност за забавата, длъжникът трябвало да докаже, че забавянето не било по негова вина и задълженията му във връзка с присъединяването са били изпълнени.

Доказателствената тежест за установяване вината на електроразпределителното дружество и съответно освобождаване от отговорност за неизпълнението на длъжника по предварителния договор била за „Консултфоринвест“ ООД гр. София, който не бил успял да установи това при условията на пълно и главно доказване, както с оглед на представените пред първоинстанционния съд доказателства, така и предвид проведеното доказване пред въззивната инстанция. Действително между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София и „Консултфоринвест“ ООД гр.

София на 27.05.2020 година, което все още било в границите на срока за въвеждане на сградата в експлоатация (30.09.2020 година) било сключено споразумение относно искане съоръженията да бъдат изградени от присъединяваното лице, което можело да се тълкува като действия на ответника за ускоряване на процедурата. Това споразумение обаче не установявало, че „Консултфоринвест“ ООД гр. София било имало поведение съобразено с разпоредбата на чл. 302 от ТЗ, изчерпващо дължимата грижа на добрия търговец за изпълнение в срок на поетото задължение към С. И. П..

Безспорно „Консултфоринвест“ ООД гр. София било строител по занятие, поради което би следвало да притежава достатъчно опит и знания за действията на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София при изграждане и въвеждане в експлоатация на подобни съоръжения и сроковете, в чиито рамки обичайно те се извършвали. Към момента на сключване на предварителния договор между страните по делото търговецът бил наясно, че имало забавяне от електроразпределителното дружество, както и че все още не било издадено разрешение за изграждане на присъединителните съоръжения. Въпреки това знание, същият се бил задължил с предварителния договор, съгласно чл. 10, ал. 3 да осигури въвеждането на сградата в експлоатация в срок до 30.09.2020 година и се бил съгласил при неспазване на този срок по негова вина да 5 заплати уговорената в чл. 20, ал. 2 неустойка. С оглед така очертаната обстановка въззивната съдебна инстанция намирала, че в случая не можело да бъде приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност за неизпълнението му, тъй като при сключването на процесния договор той не само бил могъл, но и бил длъжен да предвиди обстоятелствата, които биха попречили за въвеждане на сградата в експлоатация в уговорения срок, поради липсата на присъединяване към външната електрическа мрежа, като при сключването на предварителния договор, същият не бил положил грижата на добрия търговец, задължил се бил въпреки риска и поради това бил длъжен да понесе отговорността от неизпълнението. Въззивният съд намирал, че доводите на „Консултфоринвест“ ООД гр. София за знанието на С. И. П. за забавянето на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр. София към момента на сключване на договора за неоснователни, поради това, че от разпита на допуснатия във второинстанционното производство свидетел се потвърждавало, че още преди сключването на предварителния договор за „Консултфоринвест“ ООД гр.