Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 13.04.2022, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 711/2021
Вид
Решение № 67
Подписан
13.04.2022
В сила
24.05.2022
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Свищов, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И. при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело № 20214150100711 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба (ИМ) на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: 121130788, гр. София, бул. „******* срещу АГЕНЦИЯ ЗА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА (АПИ), ЕИК: 000695089, гр. София, пл.

„********; с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В ИМ се твърди, че ищцовото дружество е сключило с „Г.С.И.С.“ ЕООД договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № 93001910016503, срок на валидност от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., на л. а. „***“, модел „***“, рег. № *****. На 04.06.2019 г. същото МПС, управлявано от Ч.И., се движело по републикански път (РП) III-405 км 77500, стопанисван от АПИ. Лекият автомобил (л. а.) бил навлязъл в несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно (дупка) и така му били причинени имуществени увреждания върху задната дясна гума на стойност от 410.67 лв., ведно с ликвидационни разноски от още 10 лв.

Тази сума „ЛЕВ ИНС“ АД било заплатило на „Г.С.И.С.“ ЕООД.

Ищцовото дружество сочи, че този дълг бил на АПИ, тъй като именно АПИ е натоварена с управлението (чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП) и с поддържането (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП) на републиканската междуградска пътна мрежа. От това пък следвало, че АПИ отговаряла за вредите, причинени на участниците в пътното движение, поради бездействието на служителите си да поддържат изрядни пътищата (арг. от чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД). Понеже дългът за обезвреждането на АПИ към „Г.С.И.С.“ ЕООД бил заплатен от „ЛЕВ ИНС“ АД, последното дружество отстоява, че е било встъпило (т. е. било се суброгирало) в правата на удовлетворения кредитор, „Г.С.И.С.“ ЕООД, срещу длъжника му, АПИ.

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, по силата на което да бъде установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на АПИ, че 1

АПИ дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 420.67 лв. на, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда: 05.10.2020 г., до окончателното й заплащане.

По делото е постъпил отговор на исковата молба (ОИМ) от АПИ, гр.

София, в който се оспорва причинно-следствената (каузална) връзка между настъпилото ПТП и твърдените имуществени вреди върху процесното МПС.

Протоколът за това ПТП не бил могъл да се ползва с доказателствена сила, защото бил съставен около 40 мин. след ПТП; не било ясно и къде е съставен: на мястото на ПТП или в РУП – гр. Свищов; освен това констатираните е протокола факти не били възприети непосредствено от съставителя на протокола. АПИ моли СвРС да отхвърли така предявения иск изцяло, като недоказан и неоснователен. В условията на евентуалност АПИ прави и възражение за съпричиняване: водачът на процесното МПС бил нарушил ЗДвП, не съобразявайки скоростта си на движение с пътната обстановка. – Във вр. с това АПИ моли СвРС да постанови решение, с което да уважи частично иска на „ЛЕВ ИНС“ АД, като намали претендираното обезщетение с ½, поради съпричиняване на вредоносния резултат от увредения (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

С определение № 338/21.09.2021 г., съдът е конституирал като трето лице – помагач (ТЛП) Община Свищов на страната на ответника, което е подало ОИМ. ТЛП заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, и то както по размер, така и по основание. По-конкретно твърди, че процесното ПТП било настъпило по вина на водача Ч.И.. В условията на евентуалност сочи, че Община Свищов не отговаря за стопанисването на процесния пътен участък; това било вменено в отговорност на АПИ: същият участък не бил сред посочените в Приложение № 1 към Споразумителен протокол от 05.10.20218 г.; най-сетне, Община Свищов не била собственик на този път. – Община Свищов моли СвРС да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

О т писмените доказателствени средства по делото се установя следното:

На 04.06.2019 г. на републикански път III-405, км. 77+500, водачът Ч.И., при управление на л. а. „***“, модел „***“ рег. № *****, е реализирал ПТП, навлизайки в сигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно – дупка, при което е спукал задна дясна гума. Всичко това се установява от Протокол № 1633819/04.06.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор М.М.Г. и подписан от участника в ПТП – Ч. А.. ИВ. (л. 8 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).

2

Оплакването на ответника, че процесният протокол не би могъл да се ползва с доказателствена сила, защото, от една страна, бил съставен 40 мин. след ПТП, а от друга страна, съставителят му не бил очевидец на установеното с него, е несъстоятелен: Първо, процесният протокол се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, която не е била оборена с друго доказателствено средство от ответника, но само голословно оспорена. (В този смисъл: р. № 211/14.12.2015 г. по т. д. № 2782/2014 г., I т. о., р. № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.; р. № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., ІІ т. о.; р. № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г., I т. о.; р. № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., I т. о., р. № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., II т. о. на ВКС.) Освен това установеното в протокола се потвърждава както от разпита на св. Ч.И., който е бил пряк участник в случилото се, така и от заключението по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Второ, с оглед на удостовереното в него обстоятелство (ПТП) протоколът не би могло той да бъде съставен преди или по време на инцидента, но само след него. Следователно няма как протоколът да се изготвен от орган на МВР, който е негово очевидец. Ето защо съдът кредитира Протокол № 1633819/04.06.2019 г. и гради фактическите си констатации върху него.

За поправка на задната товарна гума, причинена от процесното ПТП, „Г.С.И.С.“ ЕООД е заплатило на „А.Б.К***“ ЕООД сумата от 704 лв. (л. 59 от гр. д. №711/2021 г. на СвРС). Същевременно процесният л. а. е бил застрахован по застраховка „Каско“ на МПС, видно от Застрахователна полица № 93001910016503, със срок на валидност от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., при ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД (л. 6 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).

При това „Г.С.И.С.“ ЕООД е поискало от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД да бъде обезщетено за въпросната вреда (вж. Уведомление от увреденото лице на 06.06.2019 г., л. 9 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС). За това ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД е била образувана щета № 0421-1261-19-406270; извършен бил оглед на увредения автомобил; след което били констатирани увреждания по задна му дясна гума (л. 14 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).

С оглед на извършена Експертиза по щетата от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД (л.

15 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС) било установено, че застрахователно обезщетение възлиза на 410.67 лв. Като в доклада по щетата били изтъкнати и 10 лв. ликвидационни разходи. Сумата в размер на 410.67 лв. е била изплатена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД на „Г.С.И.С.“ ЕООД, видно от Платежно нареждане от 19.03.2020 г. (л. 17 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).

По-късно ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД изпратило до АПИ регресна покана, получена на 24.04.2020 г. и входирана под № 53-00-447 в агенцията (л. 29 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС). С нея Областното пътно отделение на АПИ в гр. Велико Търново било поканено да възстанови застрахователното обезщетение в размер на 410.67 лв., което застрахователят бил платил по застраховка „Каско“ на л. а. „***“, модел „***“ рег. № *****, на собственика му – застрахования „Г.С.И.С.“ ЕООД.

Понеже АПИ не била платила претендираните от нея взе***е, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД подало заявление по чл. 410 ГПК до СРС за сумата от 420.67 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването му в съда до окончателното й изплащане. По него било образувано ч. гр. д. № 47824/2020 г. на СРС, по което пък била издадена Заповед за изпълнение от 19.10.2020 г. Понеже АПИ възразила в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК срещу 3 заповедта, било образувано настоящето исково производство въз основа искова молба по чл. 422 ГПК на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу АПИ за защита и съдействие до съда: първоначално пред СРС, а по-късно пред местно компетентният – СвРС.

О т разпита на св. Ч.И., едноличен собственик на капитала на „Г.С.И.С.“ ЕООД, се установява, че:

При настъпване на ПТП през 2019 г. именно той е управлявал процесното МПС на междуградски път III-405 км. 77+500 в посока от гр.

Свищов към с. Царевец. На пътя е имало не една, а три дупки подред.

Камионът се движел по правия участък от Свищов към селото. Той избягвал дупките по принцип, но в конкретния случай не успял. Поради големия удар, спрял камиона. Констатирал, че гумата изпускала и се е обадил на телефон 112 и на застрахователя.

На място пристигнали органите на МВР и написали протокола по делото. Увредена била само външната дясна гума. Не помнел размера на дупката. Инцидентът станал през деня. Твърди, че е движел с нормална скорост – не повече от 60 км., тъй като това станало извън населено място.

Опитал се да избегне дупката, но не успял, защото го изпреварвал автомобил.

Дупките на пътя не били обезопасени, нито пък обозначени. Твърди, че те са там от доста време, както и че е имало видимост. Бил без ремарке.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ч.И.. В показанията му не са налице противоречия, които да разколебават приетата за установена от съда фактическа обстановка. Доказаните от свидетеля факти кореспондират с всички останали доказателства, установени от писмените доказателствени средства и САТЕ.

От заключението по САТЕ от 28.01.2022 г. (л. 64 и сл.) и от допълнението към него от 04.03.2022 г. (л. 102 и сл.) се установява, че:

При км. 77+500, тов. ал. (влекач) „***“ преминава през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) по платното за движение, намираща се по траекторията на дясната следа на посоката на трафика по този участък. В този момент МПС е било изпреварвано от движещ се в същата посока автомобил, с неустановена марка и номер. При така получилата се пътна ситуация тов. ал. (влекач) не е имал техническа възможност да извърши ***евра заобикаляне на тази неравност (дупка). След преминаване през тази неравност (дупка) се уврежда задна, дясна, външна пневматична гума (същата след инцидента е негодна за употреба). Експертът заключава, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане на процесното МПС и ПТП.

Крайна стойност на увредената, вследствие на реализирането на процесното ПТП, товарна гума е 410.67 лв. Стойността на обичайните ликвидационни разноски към момента на настъпване на процесното ПТП са на стойност от 10 лв. Вещото лице сочи, че по дължина ПТП е настъпило при км. 77+500 по РП Ш-405. Експертизата установява, че неравността (дупката) се е намирала в дясната половина на дясната пътна лента за движение по посока от гр. Свищов към с. Царевец. Тов. ал. (влекач) „***“ се е движил в района на ПТП с около 60/70 км/ч. Мястото на настъпване на процесното ПТП се намира в участък от републиканската пътната мрежа.

4

СвРС кредитира САТЕ, понеже същата е логична, последователна, пълна, кореспондираща с останалите доказателствени средства и изводимите от тях доказателства, дадена е в съответствие със специалните знания на ВЛ, а освен това не е била оспорвана от страните по делото.

По правото:

СвРС намира, че е бил сезиран с установителен иск (УИ) на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 и чл. 86 ЗЗД срещу АПИ, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата от 420.67 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (05.10.2020 г.) до окончателното й изплащане.