Решение № 201 от 08.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20248002102266 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 416/ 31.01.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Регионална библиотека „Димитър Талев“, гр.Благоевград, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 173 от 04.04.2024 г. по гр.д.№ 221/ 2024 г., с което по предявените от Д. С. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 138-ЧР-Д/ 10.05.2023 г. на кмета на Община Благоевград; Д. А. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Регионална библиотека „Димитър Талев“, гр.Благоевград; ответникът е осъден да заплати сумата 18 445,50 лв – обезщетение за оставане без работа за времето от 10.05.2013 г. до 10.11.2013 г. със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане; и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос „Когато официален документ, с който са установени дисциплинарни нарушения, е изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и за това се явява вътрешен за него документ, приравнява ли се по характеристика на протокол за извършен подбор по чл.329 ал.1 от КТ?“.

От разпоредбата на чл.179 ал.1 ГПК се извличат основните характеристики на официалните 1 документи, които се ползват с материална доказателствена сила/съставляват доказателство за изявленията пред длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия/ - те трябва да са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените форма и ред. Това означава, че не всеки субект може да издаде официален документ, а само длъжностно лице и то в случаите, когато нормативен акт предвижда форма и ред за издаване на такъв документ в кръга на служебната компетентност на длъжностното лице. Видно от изложеното, протоколът за извършен подбор по чл.329 КТ не съставлява официален документ. Нито работодателят е длъжностно лице, нито законът предвижда форма и ред за съставянето на такъв протокол. Нещо повече – съдебната практика, според която съставянето на такъв протокол не е задължително, е константна /срв. решение № 295/ 15.10.2013 г. по гр.д. № 14/ 2013 г., ІV г.о., решение № 254/ 05.02.2021 г. по гр.д. № 1172/ 2020 г., ІV г.о., решение № 33 по гр.д. № 1172/ 2011 г., IV г.о. и цитираните в него съдебни актове/. В тези актове се приема, че в закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана, съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма доказателствена сила срещу него. Частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. Ако работникът оспорва факта на извършването на подбора, използваните критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците и др., работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали.

Затова на поставения въпрос следва да се отговори, че официален документ /одитен доклад, съставен по реда на ЗВОПС/ изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и явяващ се вътрешен за него документ, не се приравнява по характеристика на протокол за извършен подбор по чл.329 КТ, който протокол е частен документ.

Обжалваното решение дава противоположен отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, поради което се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция /по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия/.

По делото е установено и страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като с допълнително споразумение от 22.01.2021 ищцата била назначена на длъжността „директор“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“, гр.Благоевград, считано от 25.01.2021 г. На 25.04.2023 г. до кмета на община Благоевград била изпратена докладна записка от Я. А. – ръководител звено „вътрешен одит“ в общината, с който бил представен окончателен одитен доклад за извършен одитен ангажимент за даване на увереност с предмет „Одит на законосъобразността и ефективността на дейностите и управлението на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г.“ с констатирани нарушения. Кметът наредил да се изискат 2 писмени обяснения от ищцата за констатираните несъответствия във финансовото управление на културния институт, такива били дадени на 05.05.2023 г. На същата дата кметът поискал от Инспекция по труда – Благоевград предварително разрешение за уволнението на ищцата предвид ползването от нея на отпуск за временна неработоспособност. На 09.05.2023 г. такова разрешение било дадено, а на следващия ден кметът издал оспорената в настоящето производство заповед № 138-ЧР-Д, с която прекратил трудовото правоотношение с ищцата, като й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта били посочени следните нарушения на трудовата дисциплина:

1./ През периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. в Регионалната библиотека не е осъществяван изискуемият предварителен контрол, преди поемането на задължение за извършването на разходи за възнаграждения на служителите и предварителен контрол преди извършването на разходи за възнаграждения на служителите, както и при определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда - нарушение на изискванията на чл.13 ал.3 т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и вътрешните правила към същия. Директорът не е изпълнил задължението си по чл.13 ал.1 ЗФУКПС за осъществяването на контролната дейност по прилагане на предварителен контрол за законосъобразност по отношение на разходите за възнаграждения на персонала, с което е създала рискове за доброто финансово управление на организацията, поради неосъществяване на законоустановена превантивна контролна дейност. Не е създала и не е прилагала контролни дейности, които е следвало да включвали разделяне на отговорностите по начин, непозволяващ един служител едновременно да има отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол и не е въвела система за двоен подпис, която да не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията и лицето отговорно за счетоводните записвания, съгласно изискванията на чл.13 ал.3 т.2 и т.3 ЗФУКПС;

2./ Без знанието и волеизявлението на работодателя — Община Благоевград, получила сумата в общ размер 3 442 лв. за постигнати резултати от труда през месец декември 2021 г. и месец декември 2022 г. на база на издадените от нея самата в качеството й на Директор актове - заповед № 56/ 20.12.2021 г. и заповед № 43/ 15.12.2022 г., като се е договорила „сама със себе си“, чрез съчетаване на функциите на работодател и работник едновременно. Тези заповеди следва да касаят изплащането на допълнителни възнаграждения единствено за служители на РБ „Димитър Талев“ - Благоевград, на които ищцата А. била работодател. На основание чл.3 ал.2 ЗФУКПС, директорът на библиотеката отговаря и следва да се отчете пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и контрол, а именно - пред Кмета на Община Благоевград, какъвто при извършения одит било установено, че не е бил правен през одитирания период;

3./ При извършените инвентаризации през одитирания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., върху сравнителната ведомост липсва подпис от материално-отговорно лице /МОЛ/ и липсва декларация, че посочените в описа ценности са проверени в натура от комисията и вписани в описа в негово присъствие. 3.1. Видно от Заповед № 46/ 16.11.2021 г. и Заповед № 42/ 14.11.2022 г. на директора, при осъществяване на инвентаризациите в библиотеката 3 следва да се прилагат принципите на утвърдената счетоводна политика в първостепенния разпоредител с бюджет - Община Благоевград. 3.2 Съгласно Раздел VII от Вътрешните правила за процеса на подготовка и провеждане на инвентаризация в Община Благоевград, за установяване на резултатите от инвентаризацията веднага след получаване на инвентаризационните описи, счетоводителят съставя сравнителни ведомости. В тях се посочват и съпоставят за фактическата и документална наличност в стойност и натурални измерители, както и установените разлики между тях, с информация за натура, единична стойност и обща стойност. Сравнителната ведомост се представя и на материално отговорното лице за подпис. При несъгласие от страна на МОЛ с установените разлики липси или излишъци между счетоводните данни и фактическата наличност, то дава писмени обяснения, които имат значение при изготвянето на заключението на комисията;

4./ При придобиването на активи през одитирания период са заприходявани материални активи от един и същи вид, които били повече от 1 брой, но били с един и същи инвентарен номер, което създава рискове за неточна отчетност при извършване на инвентаризации; и 5./ В утвърдените от директора на Регионалната библиотека - Благоевград Вътрешни правила за работната заплата на служителите в библиотеката, действали през 2021 г., не са определени размерите на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда, което е в нарушение на чл.13 ал.2 във връзка с чл.13 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г.

В мотивите на уволнителната заповед е посочено, че тези действия и бездействия на ищцата представляват груби нарушения на финансовата дисциплина, същевременно нарушения по чл.187 т.7 и т.10 КТ.

Така извършеното уволнение е оспорено от ищцата на следните основания: заповедта не е надлежно мотивирана, тъй като не съдържа конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи виновно неизпълнение на трудови задължения - в нея не е посочено конкретно какви трудови задължения на ищцата не били изпълнени, а описаните в заповедта деяния не съставляват нарушение на трудовата дисциплина; уволнението е извършено в нарушение на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ; неизискване на писмените обяснения на работника и служителя преди връчване на заповедта в нарушение на чл.193 КТ; пропускане на сроковете за налагане на наказание по чл.194 ал.1 КТ; нарушение на чл.189 ал.1 КТ при определяне на тежестта на наказанието. В становището си по чл.312 ал.2 ГПК ищцата допълнително е заявила, че не е доказано извършването на нарушенията и е оспорила одитния доклад. По това оспорване първоинстанционният съд, както и въззивният, са се произнесли едва с решенията си и то неправилно.

При разглеждане на спора касационният съд намира първият довод по исковата молба за частично основателен. Съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл.195 ал.1 КТ /срв. решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д.

№ 236/ 2010 г., IV г.о. и цитираните в него други актове на ВКС/, задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.344 4 ал.1 т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е надлежно мотивирана. Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на закона когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство.