Определение № 24641 от 21.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24641 гр. София, 21.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно гражданско дело № 20221110102656 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. С.К. – процесуален представител на длъжника по заповедта, с искане за допълване на определение от 10.08.2022г. в частта за разноските.

Заявителят „С.В.“ АД е получил препис от молбата, по която е депозирал становище в указания от съда срок, с което намира, че не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение, евентуално намира същото за прекомерно.

Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по следните съображения:

По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от страната, станала повод за образуване на делото.

Съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

В случая, производството по делото е изчерпано с обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което доколкото заявителят не е предявил иск по чл. 415 ГПК следва да се приеме, че той е дал повод за образуване на производството.

Предвид обстоятелството, че адв. С.К. е оказала на длъжника безплатна адвокатска помощ, то същата има право на адвокатско възнаграждение.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи съобразно 1 действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение е вземане на заявителя за стойността на предоставени ВиК услуги и обезщетение за забава. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като вземанията произтичат от едно и също правоотношение, по което се предоставят ВиК услуги, които са характерни за предмета на дейност на ищеца. Същото не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които ищец е „С.В.“ АД.

Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв. за подаване на възражението по чл.

414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.

С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите, изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Вж. напр. Определение № 268172 от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021г. по ч.гр.д. № 12926/2021г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021г. по ч.гр.д. № 2437/2021г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022г. по ч.гр.д. 2817/2022г. на СГС, Определение № 1204 от 14.02.2022г. по ч.гр.д. № 999/2018г. на СГС, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и мн. др..

По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи като в полза на длъжника по заповедта за изпълнение се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 20117 от 10.08.2022г. по гр.д. № 2656/2022г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.

София, Бизнес парк № 1, сгр. 2А ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.К. К. от Софийска адвокатска колегия сума в размер на 50 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в заповедното производство.

2

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Районен съдия:

ОПРЕДЕЛИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3